Новини

19.09.2019

Относно приложението на чл. 20, ал. 1, т. 11 от Закона за пощенските услуги

На свое заседание на 05.09.2019 г., КРС разгледа постъпили запитвания на пощенски оператори по приложението на чл. 20, ал. 1, т. 11 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) и в тази връзка счита, че:

По смисъла на пар. 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПУ, „подател“ е физическо или юридическо лице, което изпраща пощенска пратка и/или пощенски паричен превод. Съгласно пар. 1, т. 15 от ДР на ЗПУ, „получател“ е физическо или юридическо лице, посочено в адреса на пощенската пратка и/или пощенски паричен превод, за което те са предназначени.

Когато подател е юридическо лице, последното е страна по договора с пощенския оператор. Чл. 20 ал. 1, т. 11 от ЗПУ не говори за упълномощено лице за сключване на договора, а изобщо за упълномощено лице на подателя. Поради това, в случай че служител на подателя-юридическо лице физически предава пратката в точка за достъп, той действа като представител (пълномощник) по смисъла на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Идентично, при събиране на пощенска пратка от подателя като куриерска услуга, физическото лице, което предава пратката от името на подателя, действа като негов представител по смисъла на ЗЗД и/или търговски помощник в хипотезата на чл. 30, ал. 2 от Търговския закон.

С оглед на гореизложеното, считаме, че чл. 20, ал. 1, т. 11 от ЗПУ изисква да се събират идентификационните данни на физическото лице, което предава пощенската пратка на пощенския оператор. Доколкото ЗПУ не предвижда различен режим, в зависимост от начина на заплащане на услугата, считаме че идентификационни данни на подателя следва да се събират и в случай на плащане на услугата в брой.