25 ГОДИНИ РЕГУЛАТОРНА ДЕЙНОСТ

През настоящата 2023 година Комисията за регулиране на съобщенията отбелязва 25 години регулаторна дейност. По повод тази важна годишнина, ние ви представяме накратко историята на Комисията от създаването ѝ досега.

Светът, в който живеем е динамичен и с всеки изминал ден необходимостта от мобилност и свързаност става все по-голяма. Това поставя нас и обществото, в което живеем, пред редица предизвикателства.

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) е независим държавен регулаторен орган, изпълняващ политиката в областта на електронните съобщения и пощенските услуги в Република България.

С Постановление № 225 от 09.10.1998 г. е приет Устройствен правилник на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) и на нейната администрация, с който се уреждат дейността, структурата, организацията и работата на Комисията по далекосъобщения и на нейната администрация.

Държавната комисия по далекосъобщения става държавен орган към Министерския съвет, осъществяващ секторната политика в далекосъобщенията, като регулира и контролира далекосъобщенията по ред и начин, определени в Закона за далекосъобщенията. Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

През 2001 г. българското правителството одобрява изменения и допълнения в Закона за далекосъобщенията, с който се закрива Държавната комисия по далекосъобщения. Като неин правоприемник се създава Комисия за регулиране на съобщенията, орган с регулаторни функции в областта на далекосъобщенията, пощенските услуги, електронния документ и електронния подпис.

Седалището на Държавната комисия по далекосъобщенията е определено на адрес: гр. София, ул. „Ген. Гурко“ № 6 и се намира в сградата на „Софийска централна пощенска станция“ или „Телеграфо-пощенската станция“, която е първата държавна институция на България след Освобождението.

(Сградата на пощата, около 1930 г.)

Сградата е проектирана от арх. Йордан Миланов, възпитаник и асистент на прочутия австрийски архитект Карл Кьониг. Централната поща е един от най-значителните архитектурни паметници от началото на ХХ в. Открита е през 1904 година и е обявена за забележително архитектурно постижение.

(Снимка на сградата на Централна поща днес, в която се намира седалището на Комисията за регулиране на съобщенията)

 

Дейности на Комисията за регулиране на съобщенията

От началото на своето създаване, основната цел на Комисията за регулиране на съобщенията е осигуряването на условия за развитие на телекомуникационния сектор и предоставяне на модерни, разнообразни, качествени и достъпни съобщителни услуги. През годините, промените в европейската регулаторна рамка се транспонират в националното законодателство, на база на което се формират и основните функции и дейности на Комисията.

С приетия през 2007 година Закон за електронните съобщения, транспониращ европейската регулаторна рамка от 2002 година, са въведени изисквания за анализ на нивото на конкуренция на отделните пазари в сектора, основан на принципите на конкурентното право. Осигурени са възможности за гъвкаво прилагане на мерките за стимулиране на конкуренцията, доразвити са правомощията на Комисията като регулатор, завишени са изискванията по отношение качеството на универсалната услуга, регламентирано е регулирането на мобилните оператори. Тази нова рамка създава по-големи възможности за развитие на ефективно функциониращ конкурентен пазар на електронни съобщителни мрежи и услуги, като част от европейския пазар, защита на обществения интерес, осигуряване на достъп до широк спектър от услуги, защита интересите на потребителите и неприкосновеност на личните данни.

Постигната е по-голяма прозрачност и предвидимост, по-ясни правила в дейността на Комисията и нейните правомощия, засилват се координацията и взаимодействието на национално равнище с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и на европейско ниво с националните регулаторни органи на държавите-членки на ЕС, като това взаимодействие през годините непрекъснато е разширявано както в европейски, така и в международен план.

Комисията за регулиране на съобщенията осъществява своите регулаторни и контролни функции с прилагане на четири закона – Закона за електронните съобщения, Закона за пощенските услуги, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, както и на техните подзаконови актове.

Промените в законодателството – национално и европейско, закономерно водят и до промени в структурата и дейността на отделните звена на Комисията през годините, осъществяващи управлението на радиочестотния ресурс, номерационните ресурси, електронните удостоверителни услуги, пазарното регулиране, контрола и мониторинга на спектъра, международното сътрудничество и др. Следващите страници отразяват тези промени през годините и по-важни моменти от дейността на отделните структурни звена.

Регулаторна дейност и дейности, свързани с ограничените ресурси - радиочестотен спектър, позиция на геостационарна орбита и номерационни ресурси

Радиочестотен спектър и позиция на геостационарна орбита

В ДКД дейностите по управление на радиочестотния спектър е извършвана от две дирекции – дирекция „Лицензионна и разрешителна дейност”, която впоследствие е разделена на дирекция „Лицензиране” и дирекция „Радиочестотен спектър”.

Основните функции на тези дирекции са били следните:

- Дирекция „Лицензионна и разрешителна дейност“, създадена през 1998 г., впоследствие дирекция „Лицензиране” (2001 г.), подпомага ДКД при осъществяване на функциите ѝ по отношение на подготовката, издаването, изменянето, допълването, спирането, прекратяването и отнемането на индивидуални и общи лицензии, както и при разрешаване на спорове, възникнали между далекосъобщителни оператори, в случаите, определени със закон.

- Дирекция „Управление на радиочестотния спектър и електромагнитна съвместимост“, създадена през 1998 г., впоследствие дирекция „Радиочестотен спектър” (2001 г.), подпомага ДКД при осъществяване на функциите й по отношение на управлението на радиочестотния спектър за граждански нужди, международната координация и регистрация на радиочестоти и радиосъоръжения и създаване на нормална електромагнитна обстановка на територията на Република България.

През 2001 г. се създава дирекция „Техническо и пазарно регулиране“ като част от функциите ѝ, като разработването на Националния номерационен план, управлението на номерационните ресурси и дейностите, свързани с електронните удостоверителни услуги, се изпълняват и към момента от дирекция „Управление на ограничен ресурс“.

През 2002 г. с цел оптимизиране дейността на КРС е създадена нова дирекция „Разрешителна дейност и честотно планиране“, обединяваща работата на съществуващите до този момент дирекции „Лицензиране” и „Радиочестотен спектър”. Дейностите на новата дирекция са свързани с управлението на радиочестотния спектър, включващо планиране на честотния ресурс, изготвяне на предложения за изменение на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър, изготвяне на политика и принципи за управление и разпределение на радиочестотния спектър за граждански нужди; национално и международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти; издаване, изменение, допълнение, спиране, прекратяване и отнемане на индивидуални лицензии по Закона за далекосъобщенията; разработване на проекти за издаване, изменение и допълнение на общи лицензии, както и регистриране и заличаване на регистрация по общи лицензии; радиолюбителска дейност и др.

През 2002 г. е създадена дирекция „Техническо регулиране и електронен подпис”, като част от функциите й са били свързани с изготвяне на Национален номерационен план, управлението на номерационните ресурси, електронния документ и електронния подпис и др., които към настоящия момент са част от дейността на дирекция „Управление на ограничен ресурс“.

През 2018 г. с приетите изменения и допълнения на Устройствения правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация (Обн. ДВ. бр. 51 от 19 Юни 2018 г.), дирекции „Разрешителна дейност и честотно планиране“ и „Техническо регулиране и електронен подпис” са преименувани съответно в „Управление на радиочестотния спектър“ и „Техническо регулиране“ като запазват основните си функции. С последните изменения и допълнения на устройствения правилник на Комисията (Обн. ДВ. бр.8 от 28 януари 2020 г.), от началото на 2020 г. се създава дирекция „Управление на ограничен ресурс“, която е ангажирана основно с изготвянето и актуализирането на регулаторната политика за управление на радиочестотния спектър, осигуряването на условия за хармонизирано ползване на радиочестотен ресурс и издаването на разрешения за неговото ползване – функции, свързани с ефективното и ефикасно управление на радиочестотния спектър.

Освен радиочестотния спектър, за развитието на електронните съобщения значима роля имат и номерационните ресурси. Хармонизацията на Националния номерационен план в съответствие с европейските изисквания е предпоставка за осигуряване на оптимални условия за въвеждане на нови технологии и оптимизация на използваното номерационно пространство. Поради тази причина в момента дирекция „Управление на ограничен ресурс“ осъществява дейности, както по управление на радиочестотния спектър, така и по управление на номерационните ресурси. Обединяването на едно място на дейностите, свързани с ограничените ресурси, спомага за осигуряването на добри регулаторни условия за развитието на конкурентен съобщителен сектор и увеличаване на социалните и икономическите ползи.

Важен аспект от дейността на КРС през годините е създаването на подходящи условия за развитие на мобилните мрежи и навлизането на иновативни цифрови технологии и услуги в България. Към момента на създаване на Държавната комисия по далекосъобщения и преобразуването й в Комисия за регулиране на съобщенията на българския пазар действат два мобилни оператора, единият експлоатира мобилна мрежа от първо поколение (1G) по стандарт NMT (Nordic Mobile Telephone), а другият мобилна мрежа от второ поколение (2G).

NMT е аналогова технология, позволяваща създаването на първите напълно автоматизирани системи за клетъчна телефония. Тази технология предоставя възможност за услуги за гласова комуникация, текстови съобщения и конферентни обаждания с мобилни телефони. В сравнение с последващите поколения, тя има много ограничена функционалност, като скоростта на предаване на данните е много ниска.

Мобилната мрежа от второ поколение - GSM (2G), е стандарт за цифрова мобилна комуникация, който предоставя по-бързи скорости на данните и по-надеждна комуникация, както и много нови функции като SMS и GPRS (предоставяне на данни). За времето си тази технология е наистина революционна и дълго време доминира в индустрията на мобилните телефони.

През 2001 г., след проведена процедура, ДКД предоставя радиочестотен спектър на трети мобилен оператор, който стартира предоставянето на GSM услуги.

Няколко години по-късно, през юни 2004 г., на пазара на мобилни клетъчни мрежи и услуги навлиза нов участник – историческото предприятие БТК АД, който получава лицензия за 2G мрежа (GSM) с национално покритие като част от приключването на сделката по приватизацията на компанията. Стартирането на търговска дейност на третия цифров оператор създава предпоставки за нарастване на конкуренцията в сектора на мобилните услуги и преразпределение на пазарните дялове между операторите.

След проведени тръжни процедури през 2005 г. КРС предоставя радиочестотен спектър на трите GSM оператора за изграждане на мобилни мрежи от трето поколение по стандарт UMTS (3G). Технологията поддържа по-високи скорости на предаваните данни в сравнение с GSM и осигурява по-разнообразни и по-качествени услуги за крайните потребители, в т.ч. пренос на мултимедия навсякъде, наред с широколентовия достъп. Дава се възможност да се пренасят движещи се картини – видеоклипове и филми, и става възможна безжичната връзка с интернет от мобилен телефон или от преносимо устройство.

През същата година КРС предоставя радиочестотен спектър и за мрежи от вида „точка към много точки“, които дават възможност за осигуряване на високоскоростен пренос на данни за крайните потребители.

През 2010 г. е преустановено действието на NMT мрежата, с което е прекратено и предоставянето на аналогова мобилна услуга в България.

Четвъртото поколение мобилните мрежи по стандарт LTE (4G) стартира в България през 2011 г., с предоставянето от страна на КРС на трите действащи мобилни предприятия на право да използват предоставения им спектър в обхвати 900 MHz и 1800 MHz за GSM, UMTS, LTE и WiMAX наземни системи. През същата година е предоставен спектър за мобилни мрежи в обхват 1800 MHz на още три предприятия, само две от които стартират предоставяне на услуги (към настоящия момент предприятията не извършват дейност). 4G е високоскоростна мрежа, предоставяща по-бързи скорости на данните, по-ниска латентност и увеличен капацитет. Тази технология позволява на потребителите да използват услуги като HD глас, разширена реалност (AR) и виртуална реалност (VR). Освен това, 4G предоставя значително по-бърз интернет за мобилни устройства, като се предлага възможност за гледане на стриймингови видеа и сваляне на различно мултимедийно съдържание в реално време.

През 2017 г. КРС подписва споразумения със съседните държави, с което предварително се координират новите планове за цифрова телевизия. С това България се нарежда сред първите европейски държави, изпълнили срока по Решение (ЕС) 2017/899, а именно да сключат споразуменията за трансграничното координиране на честоти в срок до 31 декември 2017 г. с оглед осигуряване на ползването на обхват 700 MHz за мрежите от пето поколение 5 G.

В периода 2019-2022 г. КРС издава временни разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхвати 700 MHz, 800 MHz, 2 GHz, 2.6 GHz, 3.6 GHz и 26 GHz, които дават възможност на предприятията да тестват нови технически методи и/или технологии, в т.ч. LTE, 5G. Практическите тестовете на 5G през 2019 г. включват първия разговор през 5G мобилна мрежа у нас, първият медицински преглед на пациент в България, извършен през новата технология, виртуална реалност, стрийминг на видео съдържание и гейминг, менторска сесия от разстояние на хоби готвачи, излъчване на 360° видео от концерт, приложения в образованието и др.

Петото поколение мобилни мрежи 5G е най-новата и най-бързата мобилна технология, която предоставя скорости на данните, надминаващи много пъти тези на 4G. Освен това, 5G има по-ниска латентност и възможност за по-голям капацитет на мрежата, позволяващ на повече устройства да бъдат свързани едновременно. 5G ще доведе до значително подобрение на бъдещите технологични услуги, като предоставя нови възможности за комуникация, мобилност, иновации и устойчивост. Изкуствен интелект (AI) и машинно обучение, телемедицина, автономни превозни средства, умни градове, разширена реалност (AR) и виртуална реалност (VR) са все услуги, които могат да се поддържат от 5G.

На 6 април 2021 г., след проведени обществени консултации, КРС проведе търг с тайно наддаване, в резултат на което, са издадени 3 разрешения за ползване на радиочестотен спектър в обхват 3.6 GHz, един от първоначалните обхвати за 5G мрежи, на трите мобилни оператора, участвали в търга, като на всяко от тях е предоставен спектър в размер на 100 MHz.

С това са осигурени реални условия за въвеждане на 5G мрежи в България и високоскоростни услуги за потребителите, което е предпоставка за постигане целите на Цифровото десетилетие, универсално мобилно широколентово покритие и цифровата трансформация. През 2021 г. КРС предоставя възможност на трите мобилните предприятия да увеличат капацитета на мрежите си в гъсто населени райони за обслужване на нарастващия трафик на данни, където потреблението на услуги е по-голямо, чрез допълнителния спектър, който им беше предоставен.

През 2022 г., в резултат на проведена процедура, КРС предоставя честотен ресурс от обхват 26 GHz, който също е определен за 5G. С предоставяне на общо 1600 MHz в обхват 26 GHz, КРС изпълнява мярка: Ефективното използване на радиочестотния спектър при усвояване на средствата от Националния план за възстановяване и устойчивост. Обхват 26 GHz е подходящ за използване в гъсто населени райони и осигурява много висока скорост, което дава възможност при 5G технологията и новите активни антенни системи, да се осъществят по-голям брой връзки, без значително намаляване на скоростта, което е предимство пред LTE мрежата.

В своята дейност КРС следва основните принципи при управлението на радиочестотния спектър, като осигурява гъвкавост и неутралност при ползването на честотния ресурс, както по отношение на предоставяните услуги, така и по отношение на използваните технологии. Следвайки този принцип, КРС е осигурила условия за технологично неутрално използване на радиочестотни обхвати 700 MHz, 800 MHz, 900 MHz, 1800 MHz, 1.5 GHz, 2 GHz, 2.6 GHz, 3.6 GHz и 26 GHz в съответствие с Европейската политика в областта на радиочестотния спектър. Предприятията, имащи разрешения с предоставен ресурс в посочените обхвати могат да внедряват нови технологии, посредством които да предоставят разнообразни високоскоростни мобилни широколентови услуги.

КРС има важна роля в прехода от аналогова към цифрова телевизия в България, който приключи. Технологичното преминаване изцяло към наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване DVB-T в значителна степен се дължи на извършеното от КРС в изпълнение на „Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване”.

През изминалите години КРС осигурява възможност на български предприятия да експлоатират геостационарни и негеостационарни спътникови системи и съответно да увеличат присъствието на България на пазара на спътникови услуги, като извършва множество регулаторни дейности, свързани с успешната реализация на първия български спътник на геостационарна орбита BulgariaSat през 2017 г. и първите спътници на негеостационарна орбита QMR-KWT през 2021 г. и SHAREDSAT_2141 през 2022 г.

И не на последно място, със свои представители, КРС участва при изготвянето на позициите на Република България по точките от дневния ред на седем световни конференции по радиосъобщения, проведени в периода 2000-2023 г. (WRC), съобразно своите компетенции и взема участие при тяхното провеждане.

Номерационни ресурси

Националният номерационен план (ННП) осигурява достатъчен ресурс от номера за всички видове електронни съобщителни мрежи и услуги. В резултат на въвеждането на закрито номеронабиране и осъщественото окрупняване на номерационните области с географски номера чрез преминаване към географски кодове с дължина не повече от три цифри, бяха решени проблемите в регионите с недостатъчен ресурс и се подобри ефективността на използване на географските номера. За да бъде осигурен ресурс от номера за услуги Машина - Машина (М2М) в ННП е определен отделен обхват.

Осигурената възможност за преносимост на номерата е важен фактор при избора на потребителите и допринася за развитие на конкуренцията при предоставяне на електронни съобщителни услуги.

Регулиране

В края на 2001 г., с приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), се осъществява институционалното отделяне на функциите по държавното управление и регулиране на пощенските услуги, като съответно всички регулаторни функции се прехвърлят от Министерството на транспорта и съобщенията към Комисията за регулиране на съобщенията. Чрез преминаването на регулаторните и контролните функции към КРС се постигна пълно хармонизиране с чл. 22 на Директива 97/67/ЕС от 1997 г. относно създаването на независим национален регулаторен орган и за пощенския сектор.

От самото създаване на КРС като правоприемник на ДКД дейността по регулиране на електронно съобщителните услуги и пощенските услуги се осъществява от дирекция „Регулиране“, която е правоприемник на дирекция „Техническо и пазарно регулиране“, създадена през 2001 г. и на дирекция „Пазарно регулиране“, създадена през 2002 г. В дирекцията, от самото ѝ създаване са обособени три отдела за проучване и анализ на пазара на електронни съобщения, за регулиране на пазара на електронни съобщения и за регулиране на пощенските услуги, като в този отдел се осъществява е дейността по издаване на лицензии и разрешения за извършване на пощенски услуги.

Една от основните задачи на дирекцията, от нейното създаване и до момента, е ежегодното събиране и обработка на информация от предприятията и операторите, притежаващи регистрация, съгласно Закона за електронните съобщения и Закона за пощенските услуги. С цел да се автоматизират и оптимизират дейностите и процесите, свързани с тази задача през 2020 г. в Комисия за регулиране на съобщенията бе внедрена електронна система за попълване и приемане на въпросници за отчета на дейността на предприятията, осъществяващи електронни съобщителни мрежи и/или услуги и операторите на пощенски услуги (електронна система за он-лайн въпросници, системата).

От особена важност за практическото прилагане на актуалната за времето си законова рамка в областта на далекосъобщенията/електронните съобщения, както и за прилагането на ефективна регулаторна политика от страна на КРС, са наблюдението, проучването и анализа на пазара на електронни съобщения. За изпълнение на регулаторните си функции Комисията разчита дирекция „Регулиране“ системно да събира и обработва информация за предоставяните от предприятията електронно съобщителни мрежи и услуги, въз основа на която да прави анализ за състоянието на пазара на електронни съобщения, да определя съответни пазари, както и да прогнозира развитието на електронните съобщения в България.

През 2008 година в дирекцията започва работа по определяне, анализ и оценка на съответни пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги, определени като подлежащи на ex ante регулиране в Препоръките на Европейската комисия за съответните пазари от 2003 г. и 2007 г. В началото на 2009 г. Европейската комисия одобрява първите три пазарни анализи на съответни пазари, нотифицирани от КРС в края на 2008 г.

В периода 2009 – 2022 г. в 5 кръга са извършени 39 процедури по определяне, анализ и оценка на съответни пазари на електронни съобщителни мрежи и услуги, залегнали в Препоръките на Европейската комисия за съответните пазари от 2003 г., 2007 г., 2014 г. и 2020 г. Въз основа на определянето, анализирането и оценката на всеки един отделен съответен пазара са наложени и/или отменени мерки, с цел постигане на конкуренция на пазара на електронни съобщения.

В периода 2009 – 2016 г. КРС налага регулация в следствие на извършени 14 процедури по определяне, анализ и оценка на съответни пазари и дерегулира 2 съответни пазари. В следствие на наложените мерки на разглежданите пазари, на развитието на пазара на електронни съобщения в Република България, както и на промяна на регулаторната рамка в областта на електронните съобщения на европейско ниво, в момента КРС е дерегулирала всички съответни пазари на електронно съобщителни услуги, което е доказателство за наличието на конкурентна среда.

Дирекцията работи в тясно сътрудничество с други специализирани регулаторни органи в България и в Европа, за да гарантира, че българският пазар на електронни съобщителни мрежи и услуги е конкурентен и устойчив. Пазарните анализи, извършвани от дирекцията са от съществено значение за осигуряването на качествени и достъпни електронни съобщителни услуги за гражданите и бизнеса в България.

За да бъде анализирано състоянието на пощенския пазар у нас, той условно е разделен на два пазарни сегмента: универсална пощенска услуга (УПУ) и неуниверсалните пощенски услуги (НПУ).

В изпълнение на регулаторните си задължения да стимулира развитието на пощенския пазар, като от една страна осигурява условия за конкуренция и равнопоставеност на пощенските оператори, а от друга защитава интересите на потребителите, дирекция „Регулиране“ ежегодно анализира състоянието в сектора като наблюдава: навлизане на пазара и съществуващи бариери; изменение на реализирани приходи от УПУ и НПУ; нагласа на потребителите и тяхната осведоменост за ползване на пощенски услуги; прогноза и оценката на операторите за развитието на пазара. Бурното развитие на технологиите през последните десетилетия, както и промените в потребителското поведение предизвикаха трансформация на пощенските услуги в световен мащаб, което е не само предизвикателство, но и възможност за пощенските оператори в България. Дигитализацията в сектора на пощенски услуги и тенденцията за определяне доставката на стоки, генерирани от електронната търговия, като една от най-бързоразвиващите се и ефективни пощенски услуги, както и променените потребителски нагласи, създадоха предпоставки за появата на нови участници в пощенския сектор - онлайн платформите.

Контролна дейност

Началото на осъществяване на контрол на далекосъобщенията е поставено в края на 1992 г. с функционирането на Държавната инспекция на съобщенията към Комитета по пощи и далекосъобщения, която по-късно преминава в Държавната комисия по далекосъобщения и е преименувана на Главна дирекция „Контрол на далекосъобщенията“.

В състава на ДКД дирекцията подпомага държавната комисия при осъществяване на контролната и административнонаказателната дейност по отношение на спазването на Закона за далекосъобщенията от лицата, които осъществяват далекосъобщителни дейности.

Със създаването на КРС през 2002 г. дирекцията преминава в състава ѝ, като от Главна дирекция „Контрол на далекосъобщенията“ се преименува в Главна дирекция „Контрол на съобщенията“. С оглед по-пълно отразяване на изпълняваните функции в областта на мониторинга на радиочестотния спектър, с последните изменения и допълнения на устройствения правилник на Комисията (Обн. ДВ. бр.8 от 28 януари 2020 г.), от началото на 2020 г. дирекцията е преименувана от Главна дирекция „Контрол на съобщенията“ в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ (ГД МКС).

През периода от 2002 до 2023 г. с разширяване функциите на КРС се разширяват и контролните функции на дирекцията.

Към настоящия момент ГД МКС осъществява контрол относно спазване на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), Закона за пощенските услуги (ЗПУ), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ), други приложими нормативни и европейски актове, подзаконовите актове, издадените разрешения и лицензии, приложимите общи изисквания, наложените с решение специфични задължения и решения на КРС.

ГД МКС е организирана в 8 отдела. За осъществяване на контролните функции и функциите по административнонаказателната дейност на КРС на територията на цялата страна, дирекцията разполага с централно звено в гр. София (организирано в три отдела: Отдел „Контрол на радиочестотния спектър“; Отдел „Инспекция на съобщенията“ и Отдел „Техническо и технологично осигуряване“) и 5 (пет) териториални звена в следните населени места: гр. Враца, гр. Велико Търново, гр. Варна, гр. Бургас и гр. Пловдив. Всяко едно от териториалните звена осъществява контрол на територията на няколко области и по този начин се осигурява изпълнение на контролните функции на Комисията на територията на цялата страна.

В изпълнение на контролните си функции в областта на радиочестотния спектър, ГД МКС развива и поддържа Национална система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди (НСМРЧС).

Началото на изграждането на НСМРЧС е поставено през 1997 г. с изграждането на една стационарна и една мобилна станция за радиомониторинг на територията на гр. София.

В момента системата разполага с 23 стационарни и 10 мобилни станции за радиомониторинг и с различни видове преносими измервателни конфигурации за мониторинг и контрол на услугите, предоставяни чрез радиочестотен спектър. Изграждането им се осъществява на регионален принцип, който се обуславя от необходимостта за осъществяване на ефективен мониторинг в VHF/UHF диапазоните, които се използват най-интензивно за съвременни мрежи и обсегът на действието им е ограничен от изискването за линия на пряка видимост.

За контролиране на ефективното използване на радиочестотния спектър е необходим директен и в реално време двупосочен обмен на данни между базите данни от мониторинга и управлението на спектъра. Системата за мониторинг трябва да има достъп до базата данни на управление на спектъра за актуална информация и съпоставяне на теоретичната с действителната заетост на спектъра, както и за бързо откриване на незаконни ползватели. От друга страна системата за мониторинг може да предостави ценна информация за реалното състояние на РЧС за нуждите на управление на спектъра. Информацията за действителната заетост на спектъра е от съществено значение за ефективното му управление.

Изграждането на модерна и ефективна система за радиомониторинг изисква много добра организация, сериозни инвестиции, както и висококвалифициран персонал.

През 2021 г. е приет План за развитие на системата за мониторинг за периода 2021-2025 г., като бъдещото развитие e насочено към осъвременяването и модернизирането ѝ с оглед осигуряване на възможност за ефективно и без радиосмущения използване на радиочестотния спектър от законните ползватели, предотвратяване на незаконното използване на спектъра и осъществяване на контрол относно качеството на предоставяните на крайните потребители услуги.

Правна и международна дейност

През годините на своето съществуване от създаването си досега, като специализирани дирекции в състава на Комисията за регулиране на съобщенията, своя дейност са осъществявали дирекция „Правна“ и дирекция „Международно сътрудничество и комуникации“.

По време на функционирането на Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД) през 1998 година, е създадена дирекция „Правно и нормативно регулиране и международни връзки“, осигуряваща правното обслужване на ДКД и подпомагаща дейностите по разработването на нормативни актове и по осъществяване функциите на държавната комисията по отношение на международното сътрудничество и участието й в международни организации и проекти. С приетият с ПМС № 18 от 26.01.2001 г. Устройствен правилник на ДКД и
нейната администрация, част от функциите на дирекцията се редуцират, като с правилника тя се обособява в дирекция „Правна регламентация“, осигуряваща дейностите по правното обслужване. Създава се дирекция „Международна дейност и европейска интеграция“, която да осигурява дейностите по международното сътрудничество и европейската интеграция.

Със създаването на Комисията за регулиране на съобщенията и приетия през 2002 година Правилник за устройството, дейността, организацията на работа и структурата на Комисията за регулиране на съобщенията и нейната администрация (Обн. ДВ. бр.95 от 8 октомври 2002 г.), двете дирекции се преименуват съответно в дирекция „Правна“ и дирекция „Международна дейност и проекти“, а последната съществува като такава до 2004 година, когато е закрита с новия устройствен правилник на Комисията, а дейностите, свързани с представителството в международните организации в областта на съобщенията и дейностите по процедури на международни програми и проекти, и поддържането на оперативните контакти на Комисията с експертите на Европейската комисия, Съвета на Европа, Делегацията на Европейската комисия за България и други, преминават като функции в дирекция „Административно и стопанско обслужване“.

През 2007 година работата на КРС по отношение международната дейност и комуникациите с Европейската комисия и други европейски и международни органи отново се структурира в дирекция „Международна дейност и комуникация с ЕК“.

През 2012 година в съответствие със Закона за администрацията и Закона за държавния служител са извършени нови структурни промени в КРС, приети с нов устройствен правилник (Обн. ДВ. бр.52 от 10 юли 2012 г.). Създава се нова структура, отговаряща за координирането, планирането и международната дейност с наименование дирекция „Координация, планиране и международна дейност“ , а дирекция „Правна“ се преименува в дирекция „Правно регулиране и общо правно обслужване“. С това наименование и структура тези две дирекции осъществяват своята дейност до 2018 година, до приемането на нов устройствен правилник на Комисията (Обн. ДВ. бр.51 от 19 юни 2018 г.), с който дирекциите отново се преименуват в дирекция „Международно сътрудничество и комуникации“ и дирекция „Правна“, като през 2020 година с последно приетите изменения и допълнения в устройствения правилник на КРС (изм. и доп. ДВ. бр.8 от 28 януари 2020 г.), дейностите на дирекция „Международно сътрудничество и комуникации“ се изпълняват от дирекциите от общата и специализирана администрация, според тяхната компетентност.

Международна дейност на КРС

В изпълнение на своите функции, произтичащи от българското и европейско законодателство, Комисията за регулиране на съобщенията осъществява взаимодействие и представлява България в редица европейски и международни организации в областта на електронните съобщения, пощенските услуги, стандартизацията и др. Комисията активно участва в работата на Групата на независимите регулатори (IRG), Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC), Групата на европейските регулатори на пощенски услуги (ERGP), Европейска конференция на пощенските и далекосъобщителни администрации (CEPT), Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI), Международния съюз по далекосъобщения (ITU), Всемирния пощенски съюз (UPU), Мрежата на националните регулаторни органи в областта на електронните съобщения от държавите-членки на Международната организация по Франкофонията (FRATEL) и др.

Участието на представители на Комисията в работата на тези организации предоставя възможност за обмен на информация, идеи, опит и прилагане на добри регулаторни практики с оглед постигането на стратегическите цели на Комисията в национален и международен мащаб.

КРС е пълноправен член на IRG, BEREC и ERGP, и активно участва в работата им на ниво ръководители на национални регулаторни органи (НРО) и на експертно ниво. През 2016 г. КРС е избрана за председател на ERGP и като такъв е организатор и домакин на пленарна среща и работен семинар на ERGP в гр. Правец, а през 2015 г. и 2017 г. изпълнява функциите на зам.-председател на Групата.

Като част от администрацията на Република България в CEPT, КРС участва в работата на трите комитета към CEPT - Комитет по електронни съобщения (Electronic Communications Committee – ECC), Комитет по въпросите на Международния съюз по далекосъобщения (Com-ITU) и Европейски комитет по пощенски регулиране (CERP). През 2019 г. Комисията e домакин на 51-то пленарно заседание на ЕСС в гр. София.

Съгласно Закона за електронните съобщения (ЗЕС), КРС изпълнява и функциите на национална организация по стандартизация пред ETSI и ежегодно участва в Генералните асамблеи на ETSI.

В Международния съюз по далекосъобщения (ITU), Комисията е със статут на Свързана администрация/регулатор и като такава участва в рамките на национални делегации на Р България в Световната асамблея по стандартизация (WTSA), Световната конференция по развитие на далекосъобщенията (WTDC), Световната конференция по радиосъобщения (WRC), които определят задачите на трите сектора за 4-годишен период, както и във върховният ръководен орган на ITU - Конференцията на пълномощните представители (PP). През 2022 г. България е избрана за член на Съвета на ITU от регион С, обхващащ държави от Източна Европа и Северна Азия, за периода 2023-2026 г. През годините КРС участва в редица ежегодни събития, организирани от ITU, като Световния симпозиум на регулаторите (GSR), Световната среща на върха по въпросите на информационното общество (WSIS), ITU Telecom World и др.

КРС е и част от пощенската администрация на Република България, и в рамките на национална делегация, нейни представители участват в Конгресите на UPU и в сесиите на Административния съвет на UPU.

Административна дейност

През годините административната дейност на Комисията за регулиране на съобщенията е осъществявана от обща администрация, чийто състав, структура и наименования са търпели промени, в зависимост от промените в законовата и подзаконова нормативна база.

През периода на функциониране на Държавната комисия по далекосъобщения (1998-2002 г.) тази дейност е осъществявана от дирекция „Финансово-икономическа и административна дейност“, структурирана през 2001 година в обща администрация като дирекция „Административно обслужване и финансово-стопански дейности“.

При създаването на Комисията за регулиране на съобщенията през 2002 година, общата администрация е структурирана в две дирекции - дирекция „Административно и стопанско обслужване“ и дирекция „Финансово, информационно обслужване и управление на човешките ресурси“. Тази структура се запазва до 2004 година, когато част от състава на общата администрация преминава в Кабинета на председателя, на негово пряко подчинение, а останалата част продължава да действа в състава на двете дирекции до 2007 година. През тази година, във връзка с извършените нормативните промени, тези две дирекции са преименувани в дирекция „Административно и информационно обслужване“ и дирекция „Финансово, стопанско обслужване и управление на човешките ресурси“ и като такива функционират до 2012 година. С приетия през същата година нов устройствен правилник, двете дирекции се преобразуват в една дирекция обща администрация с наименование „Финансово и административно обслужване“, преименувана през 2018 г. на дирекция „Финансови и административни дейности“.

Дейността на дирекция „Финансови и административни дейности“ е пряко свързана с предоставянето на административни услуги на граждани, юридически лица и организации.

Един от основните приоритети на Комисията за регулиране на съобщенията е да осигурява качествено и своевременно административно обслужване при отчитане на динамиката на развитие на обществените отношения в регулираните от нея сектори. Принципите, които съблюдават служителите на дирекция „Финансови и административни дейности“ са: равнопоставено отношение към всички потребители; осигуряване на пълна информация за актовете, административните услуги и действията и/или извършвани при осъществяване на административното обслужване; създаване и популяризиране на стандарти за качество на административното обслужване; координираност и взаимодействие с всички страни, заинтересовани от подобряване на административното обслужване; периодично проучване, измерване и управление на удовлетвореността на потребителите; осигуряване на различни форми и начини за заявяване на административни услуги и за осъществяване на административно обслужване; осигуряване на различни начини на плащане на дължимите такси или цени на услугите.

Предприетите през годините промени по отношение на административния капацитет и техническото обезпечаване на административното обслужване се отразяват положително на качеството на предлаганите услуги. Развитието на технологиите и намаляването на административната тежест, позволяват улесняване на комуникацията между потребителите и администрацията на КРС.

Осигуреното подходящо информационно обслужване на Комисията и поддръжката на предлаганите електронни административни услуги е от съществено значение за ефективното изпълнение на функциите й по регулиране и контрол.

Инспекторат на КРС

Инспекторатът на Комисията за регулиране на съобщенията е новосъздадено звено в структурата на КРС от 2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 19а от приетия и влязъл в сила на 28.01.2020 г. Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация (изм. и доп. ДВ, бр. 8 от 28.01.2020 г.). Инспекторатът е на пряко подчинение на председателя на КРС и го подпомага при осъществяване на контролните му функции по отношение дейността на администрацията. Функциите на Инспектората са регламентирани в чл. 46, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 6, ал. 3, чл. 8, чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за структурата и минималната численост на инспекторатите, реда и начина за осъществяване на дейността им и взаимодействието със специализираните контролни органи и чл. 19а, ал. 3 от Устройствения правилник на КРС и на нейната администрация.

Инспекторатът извършва планови и извънпланови проверки на структури, дейности и процеси в администрацията на КРС, събиране и анализиране на информация и извършване на проверки за установяване на нарушения, прояви на корупция и неефективна работа на администрацията в КРС, контрол за спазването на законите, подзаконовите и вътрешноведомствените актове за организацията на работа на служителите от администрацията на КРС, предлага образуване на дисциплинарно производство при констатирани нарушения на служебните задължения, както и на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Кодекса за етично поведение на КРС, проверки по сигнали срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители от администрацията на КРС, проверки за установяване конфликт на интереси, съставяне на актове за установени нарушения при констатирани нарушения от страна на служителите от администрацията, когато е предвидено в закон, изпращане на сигнали до органите на прокуратурата, когато при проверки се установят данни за извършено престъпление от страна на служители на КРС, участие в разработването на проекти и изготвяне на предложения за нови или за изменение на вътрешноведомствени актове, регламентиращи организацията на работата и дейността на администрацията на КРС, проверки по предоставянето на административни услуги в комисията.

Дейността на Инспектората на КРС се осъществява в съответствие със Закона за администрацията, Закона за държавния служител, Закона за противодействие на корупцията, Административнопроцесуален кодекс, Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, Кодекс за етично поведение на служителите на КРС, Устройствен правилник на КРС и на нейната администрация, Вътрешни правила за дейността на Инспектората, Стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2021-2027 г., Вътрешни правила за противодействие на корупцията в КРС, Вътрешни правила за защита на лицата, подали сигнали за корупция, корупционни прояви и/или конфликт на интереси в КРС, Правила за вътрешно подаване на сигнали за нарушения и последващи действия по тях на КРС, Вътрешни правила за организацията при извършване на проверка на декларациите по Закона за противодействие на корупцията и за установяване на конфликт на интереси, Вътрешни правила за анализ и оценка на ефективността от дейността на администрацията в КРС.

Инспекторатът на КРС предоставя публично информация за дейността си на страницата на КРС, в раздел „Антикорупция“.

Комисията за регулиране на съобщенията изпълнява своята мисия, като специализиран независим регулаторен орган, да осъществява секторната политика в областта на електронните съобщения и пощенските услуги. В условията на равнопоставеност и прозрачност, съобразно българското и европейското законодателство, Комисията се стреми да насърчава конкуренцията на съобщителните пазари в страната и работи за увеличаване на инвестициите в сектора на съобщенията, за развитието на новите технологии и защитата на потребителите в България.

Тази своя мисия КРС ще продължава да изпълнява и занапред за да отговори на предизвикателствата на времето в което живеем и обществения интерес на гражданите на Република България.