Таблица с неприети забележки при обществено обсъждане на проекта на процедура за реда и сроковете за съгласуване на системи за разпределение на разходите по видове услуги на операторите на универсална пощенска услуга или на част от нея

ТАБЛИЦА

 

С НЕПРИЕТИ ЗАБЕЛЕЖКИ ПРИ ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ

НА ПРОЕКТА НА ПРОЦЕДУРА ЗА РЕДА И СРОКОВЕТЕ ЗА СЪГЛАСУВАНЕ НА СИСТЕМИ ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ ПО ВИДОВЕ УСЛУГИ НА ОПЕРАТОРИТЕ НА УНИВЕРСАЛНА ПОЩЕНСКА УСЛУГА ИЛИ НА ЧАСТ ОТ НЕЯ

 

 

Забележки

Мотиви на пощенските оператори

Статус

Мотиви на работната група

1.

В проекта да се обособи раздел за основния пощенски оператор в който да се разпишат изисквания и по отношение на резервирания сектор от универсалната пощенска услуга в срока по § 6 от ПЗР на ЗПУ.

Не са посочени.

Не се приема.

Няма необходимост от обособяване на специален раздел. За да се разпределят разходите на основния пощенски оператор по услуги от резервирания сектор достатъчно е в системата услугите от резервирания сектор да бъдат обособени  като самостоятелни услуги.

2.

В т.1 на проекта за "Процедура за реда и сроковете за съгласуване на системи за разпределение на разходите по видове услуги на  операторите на универсална пощенска услуга или на част от нея", вместо "Основният пощенски оператор" да се запише:" Пощенския (те) оператори, задължени да извършват универсалната пощенска

услуга или част от нея"

 

Разпоредба на чл.23а (1) от Закона за пощенските услуги.

Не се приема.

Съгласно разпоредбата на чл. 23а, ал. 3 от ЗПУ, пощенските оператори, задължени да извършват универсалната пощенска услуга или част от нея чрез организирана и управлявана от тях пощенска мрежа организират и осъществяват отчитане на дейността си в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и прилагане на система за разпределение на разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПУ, основен пощенски оператор е търговското дружество "Български пощи" - ЕАД, което с този закон се задължава да извършва универсалната пощенска услуга чрез пощенската си мрежа на територията на цялата страна. Съгласно разпоредбите на закона единствено основния пощенски оператор има задължение да извършва УПУ, както и правото на дефицит.Следователно разпоредбата на чл. 23а, ал. 1 следва да вменява задължение единствено на основния пощенски оператор.

3.

Съпоставянето  на наименованието на проекта „Процедура за реда и сроковете за  съгласуване  на системи за  разпределение на  разходите  по  видове  услуги  на  операторите на универсална пощенска услуга  или на част от нея" с текстовете на точки от 1 до 4 включително, поставя въпросите:

·                    Кое е наложило в  проекта да се  включат изисквания и  указания, отнасящи се специално и само до  основния пощенски оператор?

·                    Не се ли нарушава принципа на равнопоставеност на пощенските оператори на универсална пощенска услуга или на част от нея?

·                    Допустимо ли е другите  пощенски оператори на универсална пощенска услуга или на част от нея, по своя преценка да ползват разпоредбите на точки 1 до 4 на проекта?

Не са посочени.

Не се приема.

Съгласно разпоредбата на чл. 23а, ал. 3 от ЗПУ, пощенските оператори, задължени да извършват универсалната пощенска услуга или част от нея чрез организирана и управлявана от тях пощенска мрежа организират и осъществяват отчитане на дейността си в съответствие с приложимите счетоводни стандарти и прилагане на система за разпределение на разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПУ, основен пощенски оператор е търговското дружество "Български пощи" - ЕАД, което с този закон се задължава да извършва универсалната пощенска услуга чрез пощенската си мрежа на територията на цялата страна. Съгласно разпоредбите на закона единствено основния пощенски оператор има задължение да извършва УПУ, както и правото на дефицит.Следователно разпоредбата на чл. 23а, ал. 1 следва да вменява задължение единствено на основния пощенски оператор.

4.

Навсякъде, където са записани задължения на основния пощенски оператор да се замени с  пощенския оператор

Разпоредба на чл. 15, ал.  1, т.  16  от ЗПУ и  чл.  18  за равнопоставеност и публичност на пощенските оператори.

Не се приема.

Виж мотивите по точка 1.

5.

В точка  5.1.1. подточка "б" да се допълни "...., ако не  се  базира на обосновани принципи  и  традиции във воденето  на  разделно  счетоводство и

разпределение  на разходите  по услуги  на  пощенски  оператори от европейски и световен мащаб".

Предложените текстове и препоръки  към проекта от  основния пощенски оператор са обусловени от приетите нормативни документи, членството на България в  ЕС, както  и от международния опит в областта на разпределение на разходите по услуги.

 

Не се приема.

Преценката за мотивите, въз основа на които проектът на Система може да бъде върнат за цялостна преработка, е правомощие на КРС, което не следва да бъде предопределяно или ограничавано от процедурата за реда и сроковете за съгласуване на системи за разпределение на разходите.

6.

В заглавния текст „В този етап - съгласуване на резултати от одобрената Система" и в точка 5.2.1 след думите „резултати от" да се добави „прилагане".

 

Очевидно става  въпрос за резултати от  прилагането  на Системата. Предложението кореспондира и с  възможностите по т. 5.2.4, буква „а"  КРС да дава указания за промени в Системата.

Не се приема.

Съдържанието на т. 5.2.1 не се променя независимо дали след думите „резултати от" ще бъде добавено „прилагане”.

7.

Точка 5.2.4. подточка "а" следва да претърпи следната редакция:

"даде задължителни указания за промени при констатирано несъответствие между входните и изходните данни на системата".

 

Условното разделяне на Процедурата на два етапа - одобряване на системата и съгласуване на резултатите от одобрената система не предполага преработка на самата система след  одобряването й.  Връщането на системата за  корекции или цялостна преработка се  третира в т. 5.1.1  подточки „а" и „б", като условия за одобряване на системата. За  съгласуване  на резултатите следва да бъде проверявано спазването на условията на одобрената системата и съответствието на получените резултати.

 

Не се приема.

С оглед на яснота е посочено, че КРС одобрява модела, принципната схема и алгоритъма на Системата в първия етап на съгласуване на система (т. 5.1.1). При втория етап, когато започне реалното разпределяне на  разходите, е възможно да възникнат проблеми, налагащи корекции във вече одобрените принципна схема и алгоритъм. Считаме, че последното е в интерес, както на регулатора така и на основния пощенски оператор, предвид липсата на практика в тази насока. В допълнение одобрената Система не следва да се разглежда като даденост, тъй като пазара се развива, появяват се нови услуги, променя се счетоводната политика, възможни са и промени в дейността на оператора, както е посочено в т. 6.2 от становището на БП. Не на последно място преценката за мотивите, въз основа на които могат да бъдат дадени задължителни указания във връзка с промяна на системата, е правомощие на КРС, което не следва да бъде ограничавано от процедурата за реда и сроковете за съгласуване на системи за разпределение на разходите.

8.

Предлагаме срокът от точка 6.2 да бъде променен от една година на  един  отчетен период по смисъла на точка 5.2.1

    

 

Когато за една система,  още в самото начало на нейното  прилагане се установи, че тя  не отговаря на изискванията и на целите, за които е изготвена  и съгласувана, целесъобразно е тя да бъде променена. В противен случай,  вместо полза може да се получи усложнение за управлението на дейността на пощенския оператор и да  има  негативно  отражение за  регулаторните  функции  на  КРС.  Освен това  по отношение на иницииране  на промени в Системата да става  еднакво  за  КРС и за пощенския оператор.

Не се приема.

Инициираната  от страна на регулатора е  промяна на системата е обвързана с анализ на резултатите от системата, което се извършва след представяне на данните от отчетния период, по смисъла на Закона за счетоводството, за което е необходимо допълнително време, както е регламентирано в процедурата.

Възможността основния оператор да инициира промени в системата веднъж годишно осигурява по-голяма гъвкавост за реакция и спрямо настъпили пазарни промени.