Заинтересовани лица

Предложение на заинтересовано лице

Мотиви за предложението на заинтересовано лице

Статус

(приема се / не се приема)

Места в текстовете, в които са отразени приетите предложения / Мотиви за не приети предложения

1.

КЗП

Няма забележки

2.

РСП 98 Видин

Няма забележки

По чл. 1, ал. 2:

3.

Мобилтел ЕАД

Текстът на чл. 1, ал. 2 от проекта на наредба да приеме съдържанието на чл.187, ал. 4 от Закона за електронните съобщения, където е дефиниран и част от предмета на Наредбата, а именно:

„(2) Условията, редът и средствата за предоставяне на универсалната услуга на хора с увреждания"

В посочената разпоредба се определят мерките за достъп до универсалната услуга на хора с увреждания, но изброяването не е прецизно и при поясняване на съдържанието не е включен например достъпът до обществени телефони, който представлява част от обществените телефонни услуги.

Приема се

Отразено в чл. 1, ал. 2 от проекта на Наредба.

По чл. 2, ал. 2, т. 1:

4.

Мобилтел ЕАД

Изразът „в определено местоположение", съдържащ се в чл. 2, ал. 2, т. 1 от проекта да отпадне.

Принципът на технологичната неутралност при предоставяне на универсалната услуга, залегнал както в Закона за електронните съобщения, така и в чл. 2, ал. 2, т. 1 от проекта, предполага липса на ограничение по отношение на използваната технология при предоставяне на тази услуга. Следователно както мобилната, така и фиксираната технология могат да бъдат използвани при нейното предоставяне. Една от целите на универсалната услуга е постигане на лесен достъп до телефонни услуги. Като цяло предприятията, предоставящи мобилни електронни съобщителни мрежи и/или услуги притежават значителен принос за постигането на тази цел и предлагат разнообразие от различни тарифни планове, съобразени с нуждите на отделните категории крайни потребители, както и висок процент на постигнато покритие по население и територия. Доказателство за това е и високата степен на мобилна телефонна плътност в България от 80% за 2005г.

С въвеждането на задължението за предоставяне на универсалната услуга в определено местоположение на практика е стеснен кръгът от лица, които могат да я предоставят. Фиксирането в географски аспект на свързването към обществената телефонна мрежа би довело до затруднения и невъзможност предприятията, предоставящи мобилни гласови телефонни услуги да предоставят и универсална услуга. Подобно разбиране е в разрез с волята на законодателя. ЗЕС предвижда забрана предварително да се изключва предприятие от възможността да му бъде възложено предоставянето на универсалната услуга или част от нея, както и възможност в конкурсната процедура да участва всяко предприятие, което предоставя електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Не на последно следва да се отбележи, че волята на законодателя е именно в посока възможност и за предприятията,предоставящи мобилни гласови телефонни услуги, да предоставят универсална услуга. Доказателство е разпоредбата на чл. 200, ал. 2, т. 2 от ЗЕС. Последната предвижда, че при определяне на пазарния дял на предприятието, предоставящо универсалната услуга с оглед преценката за наличие на несправедлива тежест, се взема предвид делът от приходите на пазара на дребно на обществени телефонни услуги като цяло. Изискването, което поставя закона е предприятието да няма дял от приходите на този пазар над 80 на сто. Съгласно легалната дефиниция на „обществена телефонна услуга" дадена в §1, т. 41 от ДР на ЗЕС, обществената телефонна услуга е услуга за пренос на глас и звук в реално време, като не е

предвидено ограничение по отношение на крайната точка, в която се предоставя услугата или по отношение на технологията, чрез която се предоставя. Очевидно волята на законодателя е да не ограничава предоставянето на универсална услуга само в точка с определено местонахождение. С оглед на това въвеждането на подобно изискване и същевременно предвиденото в проекта задължение универсалната услуга да се предоставя във фиксирана точка е нелогично, необосновано и незаконосъобразно.

Не се приема

Текстът съответства на разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗЕС, както и на разпоредбите на Директивата, в които еднозначно е указано, че свързването се осъществява в определено местоположение.

Принципът на технологичната неутралност касае преносната среда, за която няма ограничения, което не отменя изискванията по отношение на крайните точки на мрежата, които са фиксирани.

По чл. 3:

5.

Мобилтел ЕАД

Изразът „в определено местоположение" чл. 3, ал. 1, чл. 12, ал. 1, § 2, т. 1, б. „а", Приложение № 1 от проекта да отпадне.

Виж мотивите по т. 4.

Не се приема

Виж мотивите по т. 4.

6.

БТК АД

Предлагаме нова редакция на чл. 3, която считаме, че в най голяма степен създава яснота по отношение на критериите за „обосновано искане":

„Чл. 3. (1) Всяко предприятие, задължено да предоставя услугата по чл. 2, ал. 2, т. 1 е длъжно да удовлетвори всяко обосновано искане, подадено от краен потребител, за свързване в определено местоположение към обществената телефонна мрежа и да осигури достъп до обществената телефонна услуга с качество, чиито параметри са определени съгласно Раздел V.

(2) За обосновани се считат исканията, подадени за свързване:

а) на първи пост с теснолентово качество, като се изключват постове от цифровата мрежа с интеграция на услугите (ISDN);

б) в сграда по адрес на постоянна регистрация на крайния потребител, намираща се в строителните граници на населено място и предназначена за жилищни нужди."

В чл. 3, ал. 2, т. 1- е необходимо да се добави уточняващ текст, че сградата, в която се иска първоначално свързване следва да е „в строителните граници" на съответното населено място. Промяната е необходима с оглед недвусмисленото тълкуване на понятието „населено място". Предлаганата от БТК редакция е в съответствие с дефиницията на „територия на населено място", съдържаща се в § 5, т. 6 от ДР на Закона за устройство на територията.

От друга страна отразяването на предлаганата промяна ще бъде в съответствие с до сега действащите изисквания при предоставяне на универсалната услуга и отразяването и в новата подзаконова нормативна уредба ще създаде предвидимост и последователност в регулаторните мерки, налагани на предприятието/предприятията, предоставящи универсалната услуга.

В директива 2002/22/ЕС за универсалната услуга не е дадено определение на „обосновано искане" (reasonable request). Тълкуване е предложено в комюникето на ЕК за преразглеждане на обхвата на универсалната услуга от май 2005 г.- „Свързването към мрежата е ограничено до една теснолентова линия до основното местоположение

/местоживеене на крайния потребител...".

Доколкото местоположението/местоживеенето на крайния потребител се определя с адрес, то следва да се намира в строителните граници на съответното населено място. От предприятието, натоварено със задължение да предоставя услугата по ч л. 182, ал.2, т.1 не следва да се иска предоставянето й в неурбанизирани територии по смисъла на Закона за устройство на територията земеделски, горски, защитени и нарушени територии).

Европейската практика показва, че в горепосочения смисъл е регламентиран достъпът в определено местоположение, респективно понятието „обосновано искане", в законите на Унгария, Полша, Швеция. По аналогичен начин е формулирано и изискването към БТК и по действащия ЗЕС, а промяна на обхвата на универсалната услуга в тази й част, съгласно законодателна рамка 2002 г. на ЕС, няма.

Приема се частично

По чл. 3, ал. 1:

Приема се редакцията с допълнението, съгласно чл. 3, ал. 1 от проекта на Наредба: „…и което не се разпростира което не се разпростира върху цифровата мрежа с интеграция на услуги (ISDN)”. С оглед систематичното и логическо тълкуване на разпоредбите на чл. 3 от проекта уточнението, че задължението на предприятието по чл. 2, ал. 2, т. 1 не се разпростира върху цифровата мрежа с интеграция на услуги (ISDN), следва да не се обвързва с първи телефонен пост и с оглед яснота следва да се съдържа в ал. 1.

Не се приема редакцията по чл. 3, ал. 2, б. „а”:

Терминът „теснолентово качество” не съответства на терминологията, използвана в ЗЕС и на Директивата, като последната в параграф 8 от преамбюла си третира „теснолентова свързаност”, но дефинира определено качество, покриващо предоставянето на универсалната услуга.

Не се приема редакцията на чл. 3, ал. 2, б. „б”:

Понятието за населено място не води до нееднозначно тълкуване. То е изцяло в съответствие с определение, дадено в чл. 3, ал. 2 от Закона за административно-териториалното устройство на РБ (ЗАТУРБ). На практика между определението за населено място в ЗАТУРБ и определението за територия на населено място в Закона за устройство на територията няма противоречие.

Предназначението на сградата само за жилищни нужди необосновано ограничава правата на крайните потребители.

По чл. 4, ал. 1:

7.

СЕК

Текстът на чл. 4, ал. 1, т. 1 да бъде изменен както следва:

„1. Приемане и провеждане на местни, национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера (включително селищни повиквания и повиквания към други обществени телефонни мрежи), както и приемане и предаване на факсимилни съобщения".

Предложената редакция цели както прецизиране на Проекта и привеждането му в съответствие с Директивата за универсалната услуга, така и избягване на всякакви бъдещи тълкувания, които биха могли да доведат до стесняване на приложното поле на универсалната услуга, в ущърб на потребителите и конкуренцията на пазара на фиксирани гласови телефонни услуги в страната.

Не се приема

Разпоредбата на чл. 4, т. 2 от Директивата на Европейския парламент и съвета 2002/22/ЕС от 07.03.2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директивата) е транспониран в разпоредбата на чл.183, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), (обн. Обн., ДВ, бр. 41/2007 г.), който регламентира изчерпателно и изрично приложното поле и обхвата на цитираната услуга. Текстът на чл. 4, ал. 1, т. 1 от проекта на наредбата е изцяло в съответствие с разпоредбата на ЗЕС.

8.

БТК АД

От текста на чл., 4, ал. 1 да отпадне изразът „24 часа на денонощие, 7 дни в седмицата".

Този текст се отнася до осигуряване на непрекъснат достъп от страна на задължените предприятия, предоставящ на потребителите възможностите за получаване на услугите по т. 1 и т. 2 към нея. От друга страна изискванията по отношение на непрекъснатостта на предоставяния достъп на крайните потребители от страна на задълженото предприятие се определят конкретно със зададените параметри „брой повреди на абонатна линия" и „време за отстраняване на повреди", които са част от показателите за качество на обслужване.

При тълкуване на публикуваната за обсъждане формулировка може да се стигне до заключението, че предприятията, предоставящи универсалната услуга, са длъжни да не допускат никакво прекъсване на връзката и предоставяния достъп, което е неосъществимо - от една страна, и обезсмисля съществуването на споменатите показатели за качество на обслужване - от друга.

Безусловното регламентиране на това изискване означава, че предприятието, допуснало прекъсване на връзката и достъпа, се счита винаги за виновно, без значение дали това е станало в действителност при негово виновно поведение (може, например, да се дължи на кражба на кабели). При това положение, крайните потребители могат да претендират за необосновани обезщетения по общия исков ред, без да е необходимо да доказват виновно поведение на задълженото предприятие.

Не се приема.

Изискването на чл. 4, ал. 1 е в пълно съответствие с Директивата. Тълкуването, че безусловното регламентиране на това изискване означава, че предприятието, допуснало прекъсване на връзката и достъпа, се счита винаги за виновно, противоречи на основни правни принципи, тъй като е невъзможно a priori да се вмени виновно поведение при всички случай на прекъсване на предоставянето на услугите.

 В параграф 14 от преамбюла на Директивата Европейският парламент и Съветът подчертават значението на достъпа и използването на обществената телефонна мрежа като посочват: „Важно е също така операторите на универсалната услуга да поддържат целостта на мрежата, както и непрекъснатостта и качеството на услугата. Примерът с кражбата на кабели е неудачен, тъй като от една страна, условията за съвместно ползване на съоръжения не предвиждат свободен достъп до тях, като достъпът до част от кабелната мрежа се наблюдава чрез СОТ, от друга страна няма пречка или ограничения искове на крайни потребители в случай на кражби на кабели да се покриват от застрахователната премия на предприятието.

Що се отнася до случаите на аварии, то прекъсването на предоставяне на услугите и задълженията за предприятието при тази хипотеза са уредени в чл. 271, ал. 3 от ЗЕС.

9.

БТК АД

Предлагаме в текста на чл. 4, ал.1, т. 2. да се добави пояснителен текст - „като се отчитат преобладаващите технологии, използвани от болшинството от абонатите, и технологичната осъществимост."

Доколкото чл. 4, пар. 2 от Директивата за универсалната услуга, в частта му за отчитане на „преобладаващите технологии, използвани от болшинството от абонатите, и технологичната осъществимост" при определяне на скоростта за пренос на данни, която се счита за подходяща за функционален достъп до интернет, не е транспониран в ЗЕС, тази част трябва да бъде регламентирана в настоящата наредба (виж чл. 183, ал. 2 от ЗЕС). Това изискване е заложено от чл. 38, параграф 1 на Директивата за универсалната услуга, който допуска транспониране на нейните разпоредби както в закони, така и в подзаконови нормативни и административни актове.

В съответствие с чл. 7, пар. 2 на Рамковата директива „Националните регулаторни органи допринасят за развитието на вътрешния пазар чрез прозрачно взаимно сътрудничество и сътрудничество с Комисията, така че да осигурят системното приложение, във всички страни членки, на разпоредбите на тази директива и на специфичните директиви". В законодателствата на останалите страни - членки на ЕС, разпоредбата за отчитане на „преобладаващите технологии, използвани от болшинството от абонатите, и технологичната осъществимост" са транспонирани в националните законодателства, както следва:

 • в закон: Белгия, Кипър, Чешка Република, Естония, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Обединеното Кралство (общо 17 държави).

 • в подзаконов или административен акт, включително регламентиращ други разпоредби по отношение на качеството на достъпа до интернет: Дания, Австрия, Финландия, Германия, Холандия, Полша.

Не се приема.

Предложеният текст не пояснява разпоредбата, която е в съответствие със ЗЕС, а я изменя. На практика предложената редакцията представлява дописване разпоредбите на ЗЕС в посока изменение смисъла на чл. 183, ал. 2 от ЗЕС, тъй като подобен текст липсва.

По чл. 4, ал. 2:

10.

БТК АД

Предлагаме чл. 4, ал. 2 да се преномерира на ал. 3 и да се въведе нова алинея 2, със следното съдържание:

„(2) Предприятията по чл. 3, ал. 1 имат право да откажат достъп до обществената си телефонна мрежа и предоставянето на обществени телефонни услуги на крайни потребители в случай, че:

1. подаденото искане е необосновано, и/или

2. искането е подадено от лице, което има парични задължения към предприятието, които към момента на подаването са дължими, и/или

3. лицето, подало искането, е осъдено с влязла в сила присъда по чл. 348а от Наказателния кодекс."

Считаме, че основанията предвидени за прекъсване на връзката са напълно валидни и за предоставяне на достъп. В някои страни членки на ЕС дори е изградена взаимна база данни за лоши платци, като останалите оператори отказват да предоставят достъп до мрежите си на основание на неплатени сметки на други оператори (на основание на измамно поведение).

Както е видно от Анекс I, част А, буква „е" на Директивата за универсалната услуга, предвидените от страните членки мерки за защита на потребителите не следва да се отнасят за измамно поведение, системно закъснение и неплащане на сметки. Изключения се допускат само при възникнали спорове за размера на сметката (параграф 16 от Директивата за универсалната услуга). Трябва да се има предвид, освен това, че цитираният текст от Анекс I отговаря напълно на чл. 21 от Директива 98/10 за прилагане на открит достъп до мрежи за гласова телефония и универсална далекосъобщителна услуга в конкурентна среда от старата рамка на Общността за далекосъобщенията. След като по старата рамка в Наредба № 15 съществуват аналогични текстове и регулаторната рамка на Общността очевидно не е променена в това отношение, няма причини действието на разпоредбата на чл. 9 от наредбата да не бъде продължено.

Не се приема.

С предложеното се нарушава основното изискване на Директивата за гарантирането на достъпа и използването на обществената телефонна мрежа на всеки, който обосновано е поискал това. Нито в преамбюла, нито в разпоредбите на Директивата, нито в приложенията към директивата е регламентирано приравняване на основанията за прекъсване на ползването на услугите с основанията за предоставяне на достъп.

По предложения чл. 3, ал. 2, т. 1:

Проекта на Наредба въвежда ясни критерии за обоснованост на искането за свързване, поради което хипотезата на предлаганата ал. 2, т. 1 е излишна.

По предложения чл. 3, ал. 2, т. 2:

Хипотезата на чл. 3, ал. 2, т. 2 освен, че противоречи на смисъла на директивата, е практически приложима най-често в следната хипотеза:

Ако допуснем, че към момента на подаването на искане лицето има парични задължения към предприятието, то следва, че същото е ползвало услугите и следователно по отношение на същото лице вече е налице свързване на първи телефонен пост. От друга страна в случай, че лицето има задължения към предприятието на друго основание, то подобно ограничаване е необосновано и противоречи на Директивата.

По предложения чл. 3, ал. 2, т. 3:

Предложения чл. 3, ал. 2, т. 3 е неотносима към разглежданата хипотеза. Чл. 348а от Наказателния кодекс урежда общо престъпление по транспорта и съобщенията, както и границите на санкцията, която може да бъде наложена на лице, извършило далекосъобщителна измама, но не може еднозначно да се твърди, че извършената далекосъобщителна измама задължително се отнася до услугите, посочени в чл. 2, ал. 2 от проекта на Наредба.

В мотивите на предприятието изцяло некоректно е цитиран Анекс I, част А, буква „е" от Директивата, тъй като той се отнася до предоставянето на услугите, а не до предоставянето на достъп.

По чл. 4, ал. 3:

11.

БТК АД

В текста на чл. 4, ал. 3 предлагаме старата ал. 2 да се преномерира и текстът да придобие следния вид:

(3) Предприятията по чл. 3, ал. 1 имат право да прекратят предоставен достъп до обществената си телефонна мрежа и предоставянето на обществени телефонни услуги на абонати в случаи на:

1. системно закъснение в дължимите плащания или неплащане на сметки;

2. използване на крайни електронни съобщителни устройства с неоценено съответствие;

3. използване на крайни електронни съобщителни устройства с оценено съответствие не по предназначение или когато те причиняват повреди на обществената телефонна мрежа или пречат на мрежата или функционирането й, след извършване на необходимите проверки;

4. влязла в сила присъда по ал. 1, т. 3.

Съображенията ни за това предложение са изложени по-горе по предложената нова ал. 2 към този член и са в съответствие с разпоредбите на чл. 271, ал. 2 от ЗЕС („Когато крайни електронни съобщителни устройства с оценено съответствие причиняват повреди на електронната съобщителна мрежа, създават радиосмущения, пречат на мрежата или на функционирането й или не се използват съгласно предназначението им, предприятията по ал. 1 имат право да отказват включването им, да ги изключват или да прекратяват предоставянето на услугите чрез тях, след като извършат всички необходими технически проверки. В тези случаи предприятията незабавно уведомяват комисията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.)

Приема се частично.

Приема се предложения чл. 4, ал. 3, т. 1.

Поради законодателна икономия, не е необходимо изрично уреждане на предлагания чл. 4, ал. 3, т. 2 и 3 тъй като нормите вече са регламентирани в ЗЕС, като следва да се подчертае, че се касае само предоставянето на услугите, но не и на достъпа.

Считаме, че е налице техническа грешка и предлаганата редакция на т. 4 касае влязлата в сила присъда по предложената ал. 2 на чл. 4, ал. 2. Хипотезата на предлагания чл. 4, ал. 3, т. 4 би била приложима, ако наред с основанието за прекратяване на предоставен достъп и ползване на услуги се въведе задължение на осъденото лице и/или на съда да уведомяват всяко предприятие, задължено по реда на Раздел ІІІ, Глава единадесета „Универсална услуга”, за всяка влязла в сила присъда по чл. 348а от Наказателния кодекс. За последното освен, че е необходимо да са налице съответните законови основания, е необходимо и постановената присъдата да касае набора от услуги, включени в обхвата на универсалната услуга.

По чл. 4, ал. 4:

12.

БТК АД

В чл. 4, ал. 4 предлагаме текстът да се допълни, в съответствие с Наредба 15, чл.15 и текстът да стане:

„(5) В случаите по ал. 3, т. 1 предприятието може да прекрати достъпа само след надлежно писмено предупреждение до абоната. При наличие на техническа възможност, предприятието осигурява достъп до услугите за спешни повиквания към национални номера и към единния европейски номер „112" до прекратяване на договора. При възникнал съдебен спор между предприятието и абоната относно размера на начислената абонатна сметка, достъпът до услуги за спешни повиквания се поддържа, ако абонатът продължи да плаща месечния си абонамент.

(6) Разпоредбата на ал. 5 се прилага от предприятието при наличие на техническа възможност.".

Не са изложени.

Приема се частично

В изречение първо на предложената редакция не се приема позоваването на ал. 3, тъй като не се приема предложението за създаване на нова ал. 2 в чл. 4 и разпоредбата на чл. 4, ал. 3 не се променя.

Не се приема предложената с изречение второ разпоредба, свързана с осигуряване на достъп до услугите за спешни повиквания към национални номера и към единния европейски номер 112 да се обвързва с наличие на техническа възможност. От една страна т. 16 от преамбюла на Директивата не въвежда условност на задължението в зависимост от техническите възможности. От друга страна задължението на предприятието за осигуряване на безплатни спешни повиквания към национални номера и към единния европейски номер за спешни повиквания „112” е уредено в чл. 9 от Наредбата, който е приет без забележки и не би следвало да са налице технически пречки за предоставяне на достъпа до услугите за спешни повиквания. Чл. 4, ал. 4 от проекта на Наредбата урежда задълженията на предприятието за предоставяне на услугите до спешни номера само в хипотезата на неплащане на сметка или в случаите на спор за високи сметки за услуги с добавена стойност за осигуряване на достъп до услугите. Ако не са налице технически пречки за предоставяне на услугите за спешни номера (уредени в чл. 9), то няма мотиви те да възникнат само в случаите на неплащане или спорове за високи сметки.

Следва да се отчита, че Директивата не допуска подобни изключения с оглед важността на цитираните номера и защита интересите на гражданите. Разпоредбите на чл. 26, т.1 от Директивата задължават страните-членки да осигурят за всички потребители обществено достъпни телефонни услуги, включително и на потребителите на обществени телефони, и възможността за извършване на безплатни повиквания към услугите за спешни повиквания „112” в допълнение към всички останали номера за спешна помощ, определени от националните регулаторни органи.

От гледна точка на техническите възможности на предприятието, на което към момента е възложено задължение за предоставяне на универсалната услуга, може да е налице проблем по отношение на информацията за местоположението на търсещия спешни услуги, в случаите когато търсещия е абонат е обслужван от аналогова централа. Ако под техническа невъзможност за предоставяне на достъп до цитираните услуги са визирани затрудненията за установяване на местоположението на търсещия, посочени в предходното изречение и в чл. 26, т.3 от Директивата, то предложението се приема, като е отразено в чл. 9 от проекта на Наредба, в новосъздадената ал. 2.

Приема се предложението, че поддържането на достъпът до услуги за спешни повиквания, когато е налице съдебен спор по отношение на размера на сметката, ще се осъществява при условие, че абонатът продължи да заплаща месечния си абонамент. Направеното предложение за заплащане на месечен абонамент при наличие на съдебен спор за високи сметки фигурира в изречение второ параграф 16 от преамбюла на Директивата като възможно решение , което е предоставено на компетентността на страните-членки. Има основания разходите за поддръжка на абонатната линия, които се покриват от цената на месечния абонамент и които са налице по отношение на задълженото предприятие, да бъдат заплащани. Предложението е отразено в чл. 4, ал. 4 от проекта на Наредба.

Не се приема предложената нова ал. 6 на чл. 4, тъй като разпоредбата неясно кореспондира с разпоредбите на предложената ал. 5 на чл. 4. Мотиви по отношение на техническата възможност за предоставяне на достъп до услугите за спешни повиквания са изложени по-горе.

По чл. 4:

13.

БТК АД

Предлагаме в текста на чл. 4 да бъде създадена нова алинея, в съответствие с разпоредбата на чл. 271, ал. 2 от ЗЕС, със следния текст:

(5) В случаите по ал. З, т. 2 и т. 3 предприятието незабавно уведомява Комисията за регулиране на съобщенията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Не са изложени.

Не се приема.

Виж мотивите по т. 11.

По чл. 5, ал. 1:

14.

СЕК

В чл. 5, ал. 1 от Проекта думата „услугите" следва да бъде заменена с „услугата".

Редакционна бележка.

Приема се

Отразено в чл. 5, ал. 1 от проекта на Наредба.

15.

БТК АД

Чл. 5. (1) Предприятията, задължени да предоставя услугите по чл. 2, ал. 2, т. 2, са длъжни да осигуряват възможност за ползване на достатъчен брой технически изправни и съоръжени с таксуващи устройства обществени телефонни апарати, които отговарят на обективните потребности на крайните потребители от гледна точка на географско покритие и брой на населението и са с оценено съответствие съгласно действащата нормативна уредба.

Предложеният текст на чл. 5 не отразява в достатъчно голяма степен:

- обективните потребности на крайните потребители от достъп до услуги чрез монтирани обществени телефонни апарати;

- практиката на 25-те държави членки на Европейския съюз;

- икономическа ефективност и целесъобразност при предоставяне на услугата;

Считаме, че при определяне на плътността на монтираните обществени телефонни апарати нормативната уредба следва да бъде съобразена с обективните потребности на населението, както и с предлагането както от страна на задълженото предприятие, така и от страна на други предприятия, предоставящи аналогични услуги.

Въпреки, че не е изрично транспониран в ЗЕС, чл. З, пар. 2 от Директивата за универсалната услуга, задължава „Страните членки трябва да определят най-ефективния и целесъобразен подход за осигуряване приложението на универсалната услуга, като спазват принципите на обективност, прозрачност, равнопоставеност и пропорционалност. Те трябва да се стремят към минимизиране на пазарното изкривяване, най-вече предоставяне на услуги при цени или при други условия, които се отклоняват от нормалните търговски условия, като същевременно защитава обществения интерес."(общо тази разпоредба е транспонирана в чл. 5 от ЗЕС).

От тази гледна точка, при изготвяне на приложимите подзаконови нормативни актове следва да се съобразява и финансовите възможности на предприятието, предоставящо услугата от една страна, от гледна точка на условията на чл. 200, ал. 2, т. 2 от ЗЕС, и необходимостта от компенсиране от страна на фонда на услуги със съмнителен социален ефект.

При предлагане на проекто - наредбата за обществено обсъждане, КРС е предложила в чл. 5, ал. 2 промяна на критериите при отчитане на плътността на обществените телефонни апарати (ОТА). Тази промяна води до значително увеличение на общия брой ОТА следствие на въвеждане на географски критерии при отчитане на плътността. Практиката на болшинството от регулаторните органи на страните-членки показва, че плътността на ОТА се определя на базата на анализ на потребностите от такава услуга. Анализът на обоснованите потребности от ОТА следва да се основава на обективни факти, като: кои са населените места, в които няма инсталирани ОТА, броят на населението им, покритието на мобилни и фиксирани телефонни услуги за тези населени места (установено ниско покритие на тези услуги може да се счита за обоснована потребност от инсталиране на ОТА), отстояние от населени места с вече монтирани ОТА и др. Част от тях са посочени и в обсъжданата ал. 2 на чл. 5, но само по отношение на населени места с до 500 жители. За окончателно изясняване на потребностите от инсталиране на ОТА може да се изпълни потребителско проучване на интереса към тези услуги в „рисковите" населени места, като се търси съдействие и от местните органи на властта.

Информация за нивото на потребление на обществени телефонни апарати (ОТА) на ниво Европейски съюз - включително за България, предлага публикуваното през юли 2006 г. проучване Eurobarometer, проведено сред домакинствата в 25-те страни-членки на ЕС по отношение на използването на електронни съобщителни услуги. Реалното потребление може да се приеме за обективна оценка на потребностите. Основно заключение на изследването е, че 56% от населението на страните членки на възраст над 15 години

никога не използва обществени телефонни апарати. Сред причините за използване на ОТА, посочени от 14-те процента потребители, основни са:

- имат мобилен апарат, но използват ОТА, когато той е извън обхват,

останал е без кредитен лимит или е с паднала батерия - 40%,

- нямат мобилен телефон и използват ОТА, когато са далеч от дома - 26%,

- имат мобилен телефон, но не го използват за международни разговори поради високите цени- 10%,

- нямат фиксиран телефон в къщи - 2%,

- единственият телефон в къщи непрекъснато се използва от друг член на семейството 1%

- други причини.

Интересна е и констатацията в изследването за честотата на използване на ОТА от споменатите 14% потребители: веднъж седмично - 3%, веднъж месечно - 2%, по-рядко от веднъж месечно - 4%, само по време на пътуване или далеч от дома - 5%.Заключение на проучването е, че в България само 16% от населението над 15 г. използва ОТА. Тъй като няма детайлно представени резултати за причините на използването им в разбивка по отделни държави, може да се направи изводът, че едва 0,32% от населението на страната ни (2% от 16-те процента потребители на телефонни услуги чрез ОТА) ги използва поради липса на всякаква телефонна връзка в къщи (и то само ако се приеме, че липсата на фиксиран телефон в къщи е индикация за липса на друга алтернативна телефонна връзка или комуникация, например мобилна връзка).

Освен с изложените до тук аргументи, при определяне на плътността на обществени телефонни апарати, е необходимо да се отчете и факта, че по статистически данни (Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в Република България, поддържан от НСИ) в страната има 5304 населени места, от които 253 града и 5049 села (Рилски и Клисурски манастир са приравнени към населени места).От селата 57 са 4-та категория, 628 - 5-та категория, 772 - 6-та категория, 1621 - 7-ма категория, а 1971 са категория 8. Категорията на населените места се определя по критерии и показатели, определени от Министерския съвет. Категоризацията се извършва със заповед на Министъра на регионалното развитие и благоустройство, която се обнародва в ДВ (чл. 36 от ЗАТУРБ). По-ниската категория населено място е свидетелство за по-добър икономически климат, по-развита инфраструктура, по-голям брой и гъстота на населението и др. От тази гледна точка, селата с ниски показатели по определените критерии за кагегоризация (категория 7 и 8) формират над 70% от този тип населени места. Известно е, също така, че вследствие на интензивните миграционни процеси през последното десетилетие и високия процент безработица, голяма част от тях вече са обезлюдели или с минимален брой жители.

При тези условия, изпълнението на наложеният по силата на измененията в българското законодателство нов критерий за географско разпределение ще е свързано със значителни разходи за предприятията, които ще бъдат натоварени с него.

През 2005 г., Европейската Комисия (ЕК) предприе преглед на обхвата на универсалната услуга в съответствие с чл.15 от Директива 2002/22/ЕК за универсалната услуга, като предложи на обществено обсъждане редица въпроси. В т.4.1 от Комюникето на ЕК се отправя запитване дали все още е необходимо предоставянето на ОТА да остане в обхвата на универсалната услуга: „(с) с разширяване разпространението и достъпността на мобилните комуникации, търсенето на обществени телефонни апарати намалява. Необходимо ли е все още в обхвата на универсалната услуга да се включва предоставяне на обществени телефонни апарати, в съответствие с текущата концепция за тях?"

В т. 3.4.4 на Комюникето на ЕК с доклад за резултатите от проведеното допитване за прегледа на обхвата на универсалната услуга[1] се сочи, че са получени различни становища и съображения относно запазването на ОТА като част от универсалната услуга.

Сред тях са:

 • поради широкото навлизане на мобилните телефонни услуги и поевтиняването на мобилните телефонни апарати, може да се намалят изискванията по отношение на обективно необходимия брой ОТА и те да бъдат изключени от обхвата на универсалната услуга;

 • потребността от обществени телефонни апарати е още валидна в някои области и обстоятелства, че те все пак се ценят от потребителите с неравнопоставено положение в обществото;

 • като алтернативно решение се предлагат точки за спешни повиквания (очевидно считани за „тясно място" по отношение на универсалния достъп), чието изграждане да е отговорност на местните власти.

Окончателно решение все още не е прието. Очаква се в края на 2007 г. да бъде издадена зелена книга по въпросите на универсалната услуга.

Основания за отпадане на ал. 3 и замяна с нови ал. 3 и ал. 4:

- формулировката на ал. 2 от този член на проекто-наредбата относно критериите за инсталиране на обществен телефонен апарат в населени места с население до 500 души, а именно „при които е оправдано инсталирането му поради отдалечеността на други подобни услуги, ограничен брой на постоянните телефонни постове или голям брой приходящи лица";

- чл. 10, ал. 4, т. 1 от Наредба № 15

- Наредба № 15: Чл. 10 (4) Операторите, на които е възложено предоставяне на услугата по чл. 93, ал. 2, т. 2 от Закона за далекосъобщенията, са длъжни да:

1. осигуряват равномерно и пропорционално на броя на населението на обслужваната територия от обществени телефонни апарати за осигуряване на достъп до фиксирана гласова услуга;

- Чл. 192. Комисията може да реши да не възлага задълженията по чл. 184, ал, 1 на цялата или на част от територията на страната, ако след обсъждане със заинтересованите страни установи, че такива апарати, приспособления и подобни услуги са задоволително и широко разпространени.

- Чл. 200. (2) Наличието на несправедлива тежест се определя въз основа на нетните разходи и при отчитане на нематериалните преимущества за предприятието по ал. 1 от предоставяне на универсалната услуга или на част от нея, при условие че:

1. предоставянето води до загуби или се предлага на цени под обичайната търговска печалба;

2. предприятието няма дял от приходите над 80 на сто на пазара на дребно на обществени телефонни услуги.

Предложената за обществено обсъждане редакция на ал. З на чл. 5 противоречи на основния принцип на предвидимост, заложен в разпоредбата на чл. 5 от ЗЕС, по отношение на задълженията на оператори.. Съображенията ни за това са следните:

Изпълнение на задължението на предприятията по чл. 5, ал. 1 налага откриване на ОТА във всички селища с население до 500 жители. Това задължение завишава рязко необходимия брой ОТА в сравнение със съществуващите, което е свързано с реализирането на най-много нетни разходи, т.е. загуби, включвайки всички населените места с под 500 жители. КРС не е представила до момента никакви данни какъв е техният брой, както и анализ на потенциално необходимия брой нови обществени телефонни апарати, които задължените предприятия трябва да инсталират по региони за изпълнение на това задължение. Към момента, задължението за осигуряване на достатъчен брой обществени телефонни апарати бе формулирано само от гледна точка на броя на населението, т.е. „равномерно и пропорционално на броя на населението на обслужваната територия" (чл. 10, ал. 4, т. 1 от действащата Наредба № 15). Доколкото обслужваната територия от задълженото предприятие - БТК, е територията на страната, то се е съобразявало единствено с броя на населението на тази територия и показателят за пропорционалност от „2 обществени телефонни апарата на 1000 жители". В много случай е възможно искания за откриване на ОТА в населени места с население до 500 жители да е необосновано от гледна точка критериите заложени при оценка на обосноваността на националните потребности от ОТА, в съответствие с цитираната практика по-горе. Преформулирането на задължението с включване на задължение за удовлетворяване на искания по географски критерий за разпределение на апаратите - населени места и общини, без уточнени от страна на регулаторния орган потребности, налага неясни очаквания пред бъдещите изпълнители - предприятията по чл. 5, ал. 1, относно разходите, свързани с неговото изпълнение. Поставеното допълнително императивно задължение да се изпълняват исканията на общините за инсталиране на

обществен телефон в места с население до 500 души, „при които е оправдано инсталирането му поради отдалечеността на други подобни услуги, ограничен брой на постоянните телефонни постове или голям брой приходящи лица" внася и елемент на непредвиденост по отношение на планирането на разходите, тъй като критериите са неясни. При тези условия, очевидно е необходима ролята на КРС поне като арбитър, който може да оцени доколко основателни и разумни са исканията на общините от гледна точка на така формулираните критерии. Друга възможност е в наредбата да бъдат ясно регламентирани изискванията за отдалеченост до друг обществен телефонен пост, проникването на фиксираните телефонни услуги (например, като процент от броя на домакинствата или населението), процентът на приходящите лица. Предлагаме като допълнителен критерий да се отчита и проникването на мобилни телефонни услуги, от гледна точка силното увеличаване на потребителите на тези услуги и предвид технологичната неутралност на регулаторната рамка на Общността, включително по отношение на предоставянето на универсалната услуга.

По изложените причини, считаме за целесъобразно, провеждане на конкретно проучване на потребностите при ясно формулирани критерии, въз основа на което КРС да се произнася по отношение обосноваността на исканията на общините за инсталиране на обществени телефонни апарати в населени места с до 500 жители, за да не се стига до неоправдани мерки за неизпълнение на задължението или до съдебни спорове.

Приема се частично

Не се приема критерия „обективни потребности”, предложен в новата редакция на чл. 5, ал. 1, по следните мотиви: Критерият е неясен и не е дефиниран от страна на предприятието. Същият не кореспондира нито с разпоредбата на, чл. 5, ал. 2 от проекта на Наредба, нито с новопредложената ал. 2 на чл. 5, като независимо от различията и двата варианта на ал. 2 чл. 5 определят критерии за достатъчен брой апарати.

(2) За достатъчен брой се счита наличието на поне 1 обществен телефонен апарат в кметства с над 500 жители и поне 1 обществен телефонен апарат на 1500 жители в кметства с над 1500 жители, като се вземат предвид инсталираните обществени телефонни апарати, експлоатирани от други предприятия, на които не е възложено предоставяне на услугата по ал. 1

Действително, в съответствие с разпоредбите на чл. 15 от Директивата ЕК има задължение да извършва преглед на обхвата на универсалната услуга. Прегледът, извършен от ЕК, се отнася до двугодишен период на прилагане и касае всички обхванати услуги в обхвата на универсалната услуга. В България не е извършван специален преглед на обхвата на директивата, но следва да се отчита, че въз основа на анализ КРС публикува годишен доклад, в който се отчита и задължението за достатъчен брой обществени телефонни апарати от момента на възникване на задължението за достатъчен брой обществени телефонни апарати. Доколкото в съответствие с индивидуалната лицензия на задълженото към момента предприятие задължението за покритие с достатъчен брой се е изпълнявало като са се отчитали всички инсталирани обществени телефонни апарати, считаме че има резон в изложените мотиви, свързани с определяне на критериите за достатъчен брой обществени телефонни апарати и приемаме предложените критерии, като това е отразено в чл. 5, ал. 2.

Предложението критериите за достатъчен брой обществени телефонни апарати в проекта на Наредбата да се изпълняват, като се отчита броя на инсталираните обществени телефонни апарати, експлоатирани от предприятията без наложено задължение за предоставяне на универсалната услуга или част от нея не се приема, тъй като противоречи на смисъла на Директивата, а именно да се гарантира определено качество и достъпност на цени за тази част от универсалната услуга, както и поради приемането на предложените стойности на критериите за достатъчен брой обществени телефонни апарати. Предприятията, които предоставят обществени телефони и са без наложено задължение за предоставяне на универсална услуга, нямат задължение за достъпност на цените и за гарантиране на определено качество и следователно не могат да бъдат взети предвид и това би накърнило обществения интерес. Основания за неприемане на предложението се съдържат и в изложените от предприятието практики на страните-членки във връзка с осигуряването на достатъчен брой обществени телефонни апарати. От изложените мотиви е видно, че в никоя от посочените държави няма практика достатъчния брой обществени телефонни апарати да се достига при отчитане на броя на обществените телефонни апарати на предприятия, които не са определени да предоставят универсална услуга.

Считаме, че не са налице правни пречки задълженото предприятие да изпълни критерия за достатъчен брой обществени телефонни апарати и да предоставя услугата по чл. 2, ал. 2, т. 2 на основата на договор, сключен с предприятие подизпълнител, при условие, че бъдат гарантирани качеството и достъпността на цената на услугата.

(3) Обществени телефонни апарати се инсталират в населени места с до 500 жители, ако предприятието е получило искане от съответен орган на местно самоуправление, потвърдено от Комисията.

Предложената нова разпоредба на чл. 5, ал. 3 се приема и е отразена в проекта на Наредбата.

(4) Комисията потвърждава или отказва искането по ал. З, като се съобразява дела на домакинствата, ползващи услугите по чл. 3, ал. 1, покритието на мобилни телефонни услуги, отстояние до вече инсталиран обществен телефонен апарат в същото или друго населено място и миграцията на населението.

Предложената нова ал. 4 на чл. 5 се приема по принцип.

По следните мотиви не се приемат предложените критерии, въз основа на които КРС да прави преценка на исканията за инсталиране на обществен телефон в населени места с население до 500 души:

ü                    Относно дела на домакинствата, ползващи универсалната телефонна услуга.

1. Проектът на Наредба не борави с неясното понятието „домакинство”, което е неясно и не е дефинирано в българското законодателство.

2. Дори да бъде игнориран аргументът по т. 1 е неясно как ще се определя дял на домакинствата, ползващи услугата по чл. 3, ал. 1, спрямо какъв показател ще се определя този дял и ако такъв дял е определен, какъв ще е критерият за преценка дали този дял налага или не инсталирането на обществен телефон.

ü                    Относно покритието на мобилни телефонни услуги.

Критерият е неясен, тъй като може да бъде измерван по различни начини – например като интензитет (сила) на сигнала, покритие по територия, покритие по брой на населението.

ü                    Относно отстоянието до вече инсталиран обществен телефонен апарат.

Предприятието не се е ангажирало с конкретно предложение за начина на определяне на стойността на предложения критерий, което препятства обективното му прилагане. Предвид различията в разстоянията в и между населените места в България определянето на единен показател за отстояние в същото или друго населено място дори като граници е под въпрос, поради което възможността в проекта на Наредба да бъдат ясно регламентирани изискванията за отдалеченост до друг обществен телефон е пожелателна.

ü                    Миграцията на населението.

 „Миграция” не фигурира в демографските показатели, наблюдавани от НСИ. Данни за % на приходящи лица (според поясненията в мотивите към предложената разпоредба) в населени места с население до 500 души няма, което изключва възможността за обективно прилагане на такъв критерий.

Предвид гореизложеното предложената нова ал. 4 на чл. 5 е редактирана при отчитане на обективно измерими и приложими критерии.

 (5) При избор на нови места за поставяне на обществени телефонни апарати се вземат предвид най-посещаваните места или зони и тези с евентуално най-високо потребление, както и тези, в които имат малък брой крайни устройства, чрез които се предоставят обществени телефонни услуги на крайни потребители във фиксирани точки.

Предложената ал. 5 на чл. 5 изцяло съответства на чл. 5, ал. 4 от проекта на Наредба, обект на обществено обсъждане.

По чл. 6:

16.

БТК АД

Предлагаме създаването на нов член 6 със следното съдържание:

„Чл. 6. Всяко предприятие, задължено да предоставя услугите по чл. 6, ал. 1, има право да закрие и демонтира обществен телефонен апарат и да спре предоставянето на достъп до фиксирани телефонни услуги чрез него, когато:

а) са констатирани три случая на причинени повреди в рамките на една година, за което представя съответни доказателства пред Комисията за регулиране на съобщенията.

б) не е получило възражение от съответния орган на местно самоуправление на населеното място, в което е разположен общественият телефонен апарат, до 60 дни след получаване на уведомление от предприятието в този смисъл."

По съображения за икономическа целесъобразност на предлаганите услуги.

Не се приема

Изискването за покритие по отношение на обществените телефони касае определен брой апарати за кметство при спазване критериите по чл. 5, ал. 2 и 5 /нова/. Следователно предприятието по чл. 5, ал. 1 може само да определя местоположението на телефонния апарат при спазване критериите, заложени в чл. 5, ал. 2 и 5 /нова/.

По чл. 6, ал. 1:

17.

БТК АД

Предлагаме в текста на чл. 6, ал. 1, т. 3. думата „оптически" да се замени с „оптичен".

Редакция.

Не се приема

От лингвистична гледна точка оптически означава зрителен, светлинен, който се отнася до оптика.

18.

БТК АД

Предлагаме следната редакция на текста на чл. 6, ал. 1, т. 3:

„3. Притежават електронен панел, указващ набрания номер, минимално изисквания кредит и кредита на разположение, както и оптически и/или акустични сигнали, указващи изчерпването на кредита."

Считаме, че едновременното наличие на оптически и акустични сигнали може да бъде изисквано само по отношение на телефонните апарати, които са предназначени за използване от хора с увреждания. Не всички налични апарати могат да се приспособят и за двете функции, поради което въвеждане на подобно задължение значително ще затрудни доставчика на универсалната услуга и допълнително ще увеличи загубата от предоставяне на услугата.

Приема се

Отразено в чл. 6, ал. 1, т. 3 от проекта на Наредба.

По чл. 7, ал. 1:

19.

БТК АД

Предлагаме текстът на чл. 7, ал. 1 да отпадне.

Изискванията, на които трябва да отговарят телефонните апарати от гледна точка на използването им от хора с увреждания са формулирани в раздел VI „Специални мерки за хора с увреждания". Те трябва да бъдат спазвани от предприятията по чл. 5, ал. 1 в обема/ в който са им наложени. Пожелателната разпоредба условията за достъп да бъдат непрекъснато подобрявани от тази гледна точка не поставя конкретно задължение към предприятието, тъй като показателите, по които ще се следи дали те се изпълняват са неясни.

Съобразяването с достигнатите параметри за достъп от държавите членки на Общността не може да бъде задължение на предприятието по чл.5, ал. 1, тъй като опосредствено му налага и никъде непредвиденото задължение да следи тези параметри. Определено това е задължение на регулаторния орган. Трябва да се има предвид, освен това, че дори Комисията за регулиране на съобщенията да взема предвид достигнатите параметри за достъп от държавите членки / тя трябва да се съобразява предимно с националните особености, потребности и предлагане.

Съобразяването с изискванията на представителните организации на хората с увреждания също е неясно. Разпоредбата не коментира характера и основателността на тези искания и по тази причина е много обща. Освен това, никъде в настоящата наредба не е коментиран редът на съобразяване с тези искания, в съответствие с чл. 186, ал. 4 от ЗЕС.

Никъде в ЗЕС не е регламентирано, че при изпълнение на задълженията си по предоставяне на универсалната услуга по чл. 182, ал. 2, т. 2 предприятията трябва да се съобразяват с искания на представителни организации на хора с увреждания. Такова изискване няма заложено и в Директивата за универсалната услуга. Подобен текст има в Наредба № 15 (чл. 10, ал. 2 и 3), но той се отнася за оказване на съдействие от страна на предприятията на организации на потребители инвалиди, под формата на консултации относно техническите характеристики на обществените телефонни апарати. ЗЕС предлага на тези организации средство за защита на интересите на техните членове, а именно процедурата за оказване на съдействие от страна на КРС по чл. 54, ал. 1.

Отчитането на разпределението на търсенето в различните географски зони е задължение по-скоро на Комисията за регулиране на съобщенията, когато определя, променя или отменя задълженията на предприятието по чл. 5, ал. 1, а не на самото предприятие. При определяне на задължението комисията се съобразява с обективните потребности на населението, както и с предлагането както от страна на задълженото предприятие, така и от страна на други предприятия, предоставящи аналогични услуги (чл. 192 от ЗЕС и чл. 8 от настоящата наредба).

Приема се

Отразено в проекта на Наредба.

По чл. 7, ал. 2:

20.

БТК АД

Предлагаме редакцията на чл. 7, ал. 2 да се допълни, както следва:

„(2) До достигане на критериите за достъпност по чл. 5, ал. 2, с оглед задоволяване на потребностите на съответните населени места, задължените предприятия могат да включват в отчетите за броя на обществените апарати и брой на обществени кабини и/или брой на телецентрове и/или други алтернативни възможности."

С оглед изложените съображения в т. 15.

Не се приема

Направеното допълнение на разпоредбата, а именно в отчетите за броя на обществените телефонни апарати да се включват и други алтернативни възможности, е неясно и не са посочени такива. Предложението критериите за достатъчен брой обществени телефонни апарати в проекта на Наредбата да се изпълняват, като се отчита броя на инсталираните обществени телефонни апарати, експлоатирани от предприятията без наложено задължение за предоставяне на универсалната услуга или част от нея не се приема, тъй като противоречи на смисъла на Директивата, а именно да се гарантира определено качество и достъпност на цени за тази част от универсалната услуга.

По чл. 7, ал. 3:

21.

БТК АД

Предлагаме текстът на чл. 7, ал. 3 да отпадне.

Текстът на алинеята се отнася до изпълнение на определените специални мерки за достъп до обществени телефонни апарати от хора с увреждания. От една страна системното й място е в Раздел VI „Специални мерки за хора с увреждания", от друга страна ЗЕС не предвижда предоставяне на такива планове на регулаторния орган. Чл. 188, ал. 1 от ЗЕС предвижда публикуване и предоставяне на КРС на информация относно изпълнението на изискванията и параметрите за качество на универсалната услуга, включително по отношение на обществените телефонни апарати. Следва да бъде отбелязано, че в предложения проект на наредба не е уточнено нито съдържанието, нито редът за съгласуване (евентуално, одобрение) на тези планове и последствията от това съгласуване, което прави изпълнението на предвиденото задължение невъзможно.

Определянето на задълженията за универсалната услуга и контрола по тяхното изпълнение е в прерогативите на КРС, от гледна точка на изследване на търсенето, предлагането и, съответно, на задоволеността на обективните потребности на потребителите. Това задължение не може да бъде поето от никое предприятие на пазара, както би се очаквало при запазване на предложения от КРС текст. В допълнение, както бе изтъкнато във връзка с чл. 5, ал. 2, водещ критерий при определяне на задълженията следва да е ефективността и целесъобразността, която не може да бъде оценена от задължените предприятия по чл. 5, ал. 1 от гледна точка на обществените интереси. Те би следвало да залегнат в планирането на бъдещите изменения на задълженията по предоставяне на универсалната услуга, от гледна точка на задоволяване на обективните потребности.

Не се приема.

Разпоредбата на ал. 3 не касае само специални мерки за достъп до обществени телефонни апарати от хора с увреждания, а са предвидени две хипотези: достигане на критериите за достатъчен брой телефонни апарати, а другата– адаптирането на обществените телефонни апарати за ползване от хора с увреждания, поради което не може да се приеме, че системното й място е в Раздел VI „Специални мерки за хора с увреждания" от проекта на Наредба.

Действително ЗЕС не предвижда предоставяне на планове, поради което думите „за одобряване” са заменени с думите „за сведение”, което не налага да бъде определян ред за одобрение. С оглед постигане на по-голяма яснота относно съдържанието на плана думите „постигане на критериите за достъпност” са заменени с „достигане на критериите по чл. 5, ал. 2”. Считаме, че няма неяснота по отношение на съдържанието на плановете за адаптиране на обществените телефони, предназначени за използването им от хора с увреждания, по-конкретно лица в инвалидни колички или с нисък ръст.

Тъй като в проекта на Наредба е предвидена възможност до достигане на критериите по чл. 5, ал. 2 алтернативно да се отчитат и броя на обществените апарати и брой на обществени кабини и/или брой на телецентрове, то от плановете ще са видни финансовите възможности на предприятието във връзка с изпълнение на възложеното задължение. Следва да се отбележи, че плановете са необходими, както във връзка с правомощията на КРС във връзка с чл. 8 от проекта на Наредба, така също и с оглед максимално съобразяване на обществения интерес с финансовите възможности на предприятието, което е изложено от предприятието в мотивите по чл. 5 от Наредбата.

По чл. 8:

22.

Мобилтел ЕАД

В чл. 8 от проекта думите „за предоставяне на задълженията "да отпадне.

Редакционна бележка.

Приема се.

Отразено в чл. 8 от проекта на наредба.

23.

СЕК

„Чл. 8. Комисията за регулиране на съобщенията може да реши да не възлага задълженията за предоставяне на услугата по чл. 2, ал. 2, т. 2 на цялата или на част от територията на страната, ако след обсъждане със заинтересованите страни установи, че такива апарати, приспособления и подобни услуги са задоволително и широко разпространени.".

Допусната редакционна грешка

Приема се.

Отразено в чл. 8 от проекта на Наредба.

По чл. 9:

24.

СЕК

В Чл. 9 от Проекта думите „услугата по чл. 2" следва да бъдат заменени с „услугите по чл. 2".

Редакционна бележка

Не се приема

Препратката към чл. 2 касае универсалната услуга като набор от други услуги, т.е. терминът е събирателен и изцяло съответства на разпоредбите на ЗЕС.

По чл. 11:

25.

Мобилтел ЕАД

Чл. 11, т. 1 да придобие следното съдържание:

 „1. фактор за оценка на пренос на глас /R - фактор/- не по-малък от 75 за гласови телефонни услуги, предоставяни между фиксирани крайни точки. Когато гласовата телефонна услуга се предоставя в точки, които не се фиксирани географски, предприятията могат да осигурят фактор за оценка на пренос на глас /R- фактор/ със стойност, позволена от съответната мрежа, като за целта уведомяват КРС".

Посоченият в чл. 11, т. 1 фактор за оценка на преноса на глас /R- фактор/ е със стойност, предвидена в действащите понастоящем Индивидуални лицензни за осъществяване на далекосъобщения чрез обществена фиксирана далекосъобщителна мрежа и предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга. Обстоятелството, че никъде в проекта не е предвидена възможност за отклонение от този параметър е в разрез както с европейската практика, така и с българската нормативна уредба, която въвежда принципа за технологична неутралност. Това поставя въпроса за приложимите параметри за качество в случай, че универсалната услуга се предоставя от предприятие, което осъществява електронни съобщения чрез мобилна клетъчна мрежа.

Не се приема

Разпоредбите на чл. 182, ал. 2, т. 1 и чл. 183, ал. 1 от ЗЕС, както и разпоредбите на Директивата не допускат услугата да се предоставя в точки, които не се фиксирани географски. Стойността на R фактора за пренос на глас не по-малка от 75 касае преноса на глас от една до друга крайна точка в определено местоположение.

26.

БТК АД

Предлагаме в чл. 11, ал. 3 да отпадне т. 3.

Ако все пак аргументите ни в посока, отпадане на текста на т. 3 не бъдат приети от КРС предлагаме следната нова редакция на текста, както следва:

„3. Преносен канал за достъп до Интернет, гарантиращ минимална скорост на пренос на данни 9,6 kbit/s за абонатни линии на цифрови централи и 2,4 kbit/s за абонатни линии на аналогови централи."

Към момента универсална услуга се предоставя единствено чрез обществена фиксирана телефонна мрежа. Тази мрежа, съгласно нейното определение в отменения ЗД и определението в отменената директивата за универсална услуга (DIRECTIVE 97/33/ЕС) осигурява възможност за пренос на данни със скорост най-малко 2,4 KBit/s. в честотна лента 300—3400 Hz. Тези характеристики са въз основа на препоръките от серия V на ITU-T. Тази скорост е приложима към аналоговата част на такава мрежа. Съгласно изменението на цитираната директива минималната скорост за цифровата част на обществена фиксирана телефонна мрежа е 9,6 KBit/s. Такъв пренос се реализира чрез модем за комутируем достъп, свързан в крайна точка на мрежата. Максималната скорост, на която работи такъв модем е 56 KBit/s, като съществуват модеми, които поддържат и максимална скорост от 33 KBit/s. Теоретично е възможно достигането на такива скорости, но в крайно ограничени случаи, без това да е гарантирано. Това се дължи на характеристиките на такъв тип мрежи.

Така например в много от случаите осигурената телефония се извършва по дълги физикални линии с използване на пупинизирани участъци, през стари кабелни участъци, през уплътнителни системи и трасета пресичащи понякога железопътни линии, електропроводи и други източници на смущения, от което не може да се очаква определената в проекта на наредба скорост за пренос на данни. Понякога дори в големи градски мрежи, където източниците на смущения са много повече и по-интензивни може да се наблюдава същото явление.

Другият тип мрежи с най голямо разпространение са GSM- мрежите. И при тях, съгласно GSМ-стандартите на ETSI гарантираната скорост на пренос на данни е 9,6 KBit/s, което не гарантира възможност за пренос на данни със скорост 33 KBit/s.

Въвеждането на законодателна рамка 2002 не променя техническите характеристики на мрежите.

Това показва и практиката на страните членки на ЕС, при определяне на конкретни стойности на показателя - скорост на пренос на данни за достъп до Интернет.

Само в 5 държави са определени конкретни стойности за този показател.

Не се приема.

Считаме, че е налице техническа грешка и бележката се отнася до разпоредбата на чл. 11, т. 3 от проекта на Наредба.

Съгласно стандарт на ITU V.34, приет през 1994 г. относно възможностите на стандартните аналогови телефонни линии, максимално достижимата скорост на предаване на данни е 28.8 кбит/с. По-високи скорости на предаване – до 56 кбит/с са възможни само при използване на линии с по-широка лента на пропускане и това е стандратизирано в утвърдения през 1998 г. стандарт V.90.

На официалната страница на предприятието, което към момента е с наложено задължение за предоставяне на универсална услуга, обявената скорост на обикновения комутируем достъп до интернет е 56 Kbits.

От друга страна в параграф 8 от преамбюла на Директивата е посочено, че скоростта за достъп до Интернет може да зависи от редица фактори, включително от връзката на доставчика/доставчиците на Интернет, както и приложението, за което е използвана връзката, от възможностите на крайните съоръжения на абоната, поради което на ниво Общност не е установена конкретна скорост за пренос на данни или битове, но е посочено, че предлаганите модеми, работещи в разговорна честотна лента, обикновено предлагат скорост на пренос на данни 56 kbits/. Ползването на автоматична корекция на скоростта, с оглед постигане на приемливо качество води до скорост със стойност по-ниска от посочената. В тази връзка дефинирането на минималната скорост е предоставено на страните-членки, като се отчитат преобладаващите технологии и технологичната осъществимост въобще.

По чл. 12, ал. 1:

27.

Мобилтел ЕАД

Изразът „в определено местоположение" чл. 3, ал. 1, чл. 12, ал. 1, § 2, т. 1, б. „а", Приложение № 1 от проекта да отпадне.

Виж мотивите по т. 4.

Не се приема

Виж мотивите по т. 4.

28.

БТК АД

Предлагаме от текста на чл. 12, ал. 1 да отпадне изразът „и техните минимални стойности".

Доколкото директивата за универсалната услуга, и по-специално Анекс 23 към нея предвиждат само методологията за измерване на параметрите за качество на универсалната услуга, считаме че в настоящата наредба не следва да залягат минимални параметри за качество. Необходимо е единствено да бъде описан методът на измерване на параметрите, който да позволи предприятията, предоставящи универсалната услуга да публикува точна и ясна информация за своите крайни потребители. Бихме искали да обърнем внимание, че предложените в публикувания проект минимални параметри са взети от различни годишни отчети на БТК. Тъй като е възможно БТК да не бъде единственият доставчик на универсалната услуга не е редно именно показателите, представени от БТК, характерни за мрежата на компанията към съответния момент да залагат като минимални параметри, с които следва да се съобразява всеки доставчик на услугата.

Приема се частично

Разпоредбата на чл. 182, ал. 3 от ЗЕС еднозначно определя обхвата на наредбата, а именно, че в нея се включват изисквания и параметри за качество, които са определени в същата и следователно отпадането на стойностите би противоречало на ЗЕС.

Отчитайки ползваната терминология в разпоредбите на чл. 11, т. 4 и 11, т. 5 от Директивата в чл. 12, ал. 1 изразът „и техните минимални стойности" е заменен с израза „и техните целеви стойности”.

По чл. 12, ал. 3:

29.

БТК АД

Предлагаме текстът на чл. 12, ал. 3 да отпадне.

Предложеният текст е неясен. Доколкото задълженията за предоставяне на информация на КРС и на крайните потребители, както и тяхната периодичност са определени в чл. 13 и чл. 14 на предлагания текст, то е неясно предназначението на задължението за „събиране" на тази информация. Считаме, че за предмета на настоящата наредба са от значение само сроковете за представяне на информацията пред КРС и крайните потребители и в този акт не следва да бъдат уреждани сроковете за събиране на информация в самото предприятие, което предоставя услугата.

Приема се

Отразен в проекта на Наредба.

По чл. 13:

30.

СЕК

В чл. 13 от Проекта думата „Регулаторът" следва да бъде заменена с „Комисията за регулиране на съобщенията". Въпреки че не възниква съмнение относно това кой е регулаторът, към който се реферира, от редакционна гледна точка е по-издържано да се избягват ненужните терминологични несъответствия.

Редакционна бележка

Приема се

Отразено в чл. 13 от проекта на Наредба.

По чл. 17, ал. 1:

31.

БТК АД

В текста на чл. 17, ал. 1, т. 3- да отпадне знак # и да остане само бутон 5, в противен случай текстът води до объркване– на клавиатурите няма бутон #5.

Редакция.

Приема се.

Отразено в чл. 17, ал. 1, т. 3 от проекта на Наредба.

32.

БТК АД

Предлагаме в текста на чл. 17, ал. 1, т. 5 да бъде направена следната корекция:

„т. 5. По искане на незрящи или на абонати със зрителни увреждания могат да предоставят детайлизираните им телефонни сметки в подходяща за тях форма при наличие на техническа възможност."

Предоставянето на договори на потребители и на детайлизирани сметки на абонати с увредено зрение в подходяща форма следва да се извършва само при поискване, както е регламентирано в ал.13 от преамбюла на Директива за универсалната услуга.

При налагане на такова изискване в закон следва да се има предвид, че предприятието, предоставящо универсална услуга не разполага с налични технически възможности за неговото изпълнение. То трябва или допълнително да ги внедрява или да търси външни доставчици. В това отношение, законодателят трябва да съобрази или социалната цена на разработването на тези допълнителни технически средства или наличието на пазар на доставчици на подобни услуги.

В нито един от изследваните 18 закони на страни-членки на ЕС не е предвидено изискване за предоставяне на договори или сметки (още повече детайлизирани) в подходяща форма за хора с увредено зрение.

Приема се частично

Приема се от чл. 17, ал. 1, т. 5 да отпаднат телефонните указатели, справочните услуги и договорите, а детайлизираните сметки да се предоставят при поискване.

Относно наличието на техническа възможност не се приема. В параграф 13 от преамбюла на Директивата не е предвиден отказ за предоставяне на детайлизирана сметка в подходящ формат във връзка с техническа невъзможност.

По чл. 17:

33.

Мобилтел ЕАД

Чл. 17, т. 4 да придобие следното

съдържание:

”4. инсталират обществени телефони, монтирани на подходящи места, достъпни за хора с увреждания или лица с нисък ръст в болници, санаториуми, централите на организациите на потребителите, организациите на хора с увреждания и други обществени обекти, както и обществени телефони с текстова или друг вид връзка за хора с увреден слух или говор;"

Считаме, че посочените специални телефони за обществено ползване представляват обществени телефони, към които има специални изисквания, посочени в самата разпоредба. С оглед терминологично уеднаквяване на понятията и избягване употребата на синоними на легални дефиниции предлагаме посочената по-долу редакция. От друга страна употребата на термина „инвалиди" след „хора с увреждания" е неуместно, предвид факта, че в самия проект е цитирана легалната дефиниция на „хора с увреждания" и от нея е очевидно, че в тази категория се включват и инвалидите.

Не се приема

Предложената редакция изменя смисъла и разширява групата от субекти, които се визират, тъй като понятието „хора с увреждания” е по-широко от „потребители в инвалидни колички”. Посочената разпоредба касае мерки, насочени към специфична категория потребители.

По чл. 19:

34.

Мобилтел ЕАД

В чл. 19 от проекта да се въведе 30-дневен срок, в рамките на който предприятията да могат да заявят желанието си за предоставяне на универсалната услуга или на част от нея.

В съответствие с изискванията на чл. 193 от ЗЕС редът за възлагане на задължението за предоставяне на универсалната услуга следва да бъде подробно уреден в Наредбата. Липсата на предвиден срок, в рамките на който предприятията могат да заявят желанието за предоставяне на тази услуга противоречи на принципите на прозрачност и предвидимост и би създало възможност за определяне на необосновано кратки срокове от страна на Комисията, в рамките на които предприятията не биха могли да вземат решение.

Приема се

Отразено в чл. 19 от проекта на Наредба.

По чл. 20:

35.

Мобилтел ЕАД

Не става ясно анализът на кой от съответните пазари следва да бъде приключен, за да бъде проведен конкурсът за избор на предприятие, предоставящо универсалната услуга или на част от нея.

Комисията следва да извърши анализ на пазарите, посочени в списъка по чл. 152, ал. 4 от ЗЕС в поредност, съобразно приоритети си, като нито в ЗЕС, нито в предложения проект на Методиката за условията и реда за определяне, анализ и оценка на съответните пазари и критериите за определяне на предприятия със значително въздействие върху тях се съдържат правила, които да обвързват анализът на определен съответен пазар със задължението за предоставяне на универсалната услуга.

Също така следва да се отбележи, че услугите, включени в обхвата на универсалната услуга по чл. 182, ал. 2, т. 1 - т. 6 от ЗЕС не съответстват на списъка с пазари съгласно Commission Recommendation of 11/02/2003 on relevant Product and Service Markets within the electronic communications sector susceptible to ex ante regulation in accordance with Directive 2002/21/EC of the European Parliament and of the Coumcil /наричана за краткост „Препоръката"/. Чл. 152, ал. 4 от ЗЕС предвижда, че

комисията с решение определя пазарите в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз и националните условия. В проекта е предвидено, че при липса на интерес за предоставяне на всички или някои от елементите на универсалната услуга, КРС може да възложи предоставянето й на предприятие със значително въздействие на съответния пазар. В тази връзка възниква въпросът как КРС например ще възложи задължението за издаване на телефонен указател по чл.182, ал. 2, т. З от ЗЕС, който включва номера на абонати на мобилни и фиксирани телефонни услуги, и как ще определи кой е съответният пазар за да наложи това задължение, при условие, че не съществува съответен пазар на телефонни указатели. Няма яснота и дали заявеният интерес е необходимо условие за участие в конкурсната процедура, както и смисълът от това предприятията, които желаят да предоставят универсалната услуга да заявят условията, при които е налице интереса им, след като действащите нормативни документи уреждат подробно реда за предоставяне на тази услуга.

Не се приема

Цитираната от предприятието препоръка няма сила на нормативен акт и е с препоръчителен характер по отношение на страните-членки на Европейския съюз (ЕС) и следователно не обвързва регулатора със задължение за еднозначно дефиниране на препоръчаните пазари. В разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от ЗЕС се предвижда, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с решение определя пазарите в съответствие с изискванията на правото на ЕС и с националните условия.Следователно дефинирането на съответния пазар преди произнасяне на КРС би било нарушаване на ЗЕС. Не на последно място следва да се отчита, че в момента тече процедура по преразглеждане на пазарите, дефинирани в препоръката С оглед горепосоченото, посочването на съответен пазар към настоящия момент е невъзможно.

По отношение дали заявеният интерес е необходимо условие за участие в конкурсната процедура: с оглед факта, че в проекта на наредба не е включено изрично ограничение, то се налага еднозначен извод, че липсата на заявен интерес не е пречка за участие.

По отношение нуждата от заявяване на условията, при които предприятието има интерес да предоставя услугата:

Условията за предоставяне касаят териториален обхват, част или всички елементи от услугата и други и следователно без подобна предварителна информация процедурата не би могла да бъде стартирана /напр. по отношение на териториалния обхват или по отношение на съответната услуга от обхвата на услугите, регламентирани в чл. 2, ал. 3 от проекта на наредба/.

36.

Мобилтел ЕАД

Предлагаме в чл. 20 да бъде уточнен кой е съответният пазар, както и да бъде уредена хипотезата, при която на този пазар са определени две или повече предприятия със значително въздействие върху него. В тази връзка считаме, че ако не е налице интерес от други предприятия, универсалната услуга трябва да продължи да се предоставя от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и това изрично да бъде уредено в текста.

Виж мотивите в т. 35.

Не се приема

Виж мотивите по 35.

По чл. 20, ал. 2 и ал. 3:

37.

Мобилтел ЕАД

В случай, че предложенията ни по т. 4 и т. 5 не бъдат приети, предлагаме в чл. 20, ал. 2 и ал. 3 да бъдат заличени, като се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:

„(2) В случаите по ал. 1 Комисията за регулиране на съобщенията възлага задължението за предоставянето на универсална услуга на предприятието със значително въздействие на пазара на дребно за достъп на индивидуални клиенти до обществената телефонна мрежа в определено местоположение".

Въз основа на Препоръката да бъде прието, че съответният пазар, релевантен към задължението за предоставяне на универсалната услуга и избора на предприятие на което бъде възложено предоставянето й следва да бъде пазар 1, а именно „Достъп на индивидуални клиенти до обществената телефонна мрежа в определено местоположение".

Не се приема

Препоръката няма задължителен характер по отношение на страните-членки на ЕС. Предвид мотивите по т. 35 и с оглед разпоредбите на ЗЕС специфичните задължения, които се налагат на предприятията със значително въздействие трябва да съответстват на принципите на пропорционалност и обективност и предварително не могат да бъдат регламентирани.

От друга страна чл. 8 от Директивата не указва, че единствено предприятие със значително въздействие може да бъде задължено и следователно текстът на ал. 3 не може да отпадне.

По § 2:

38.

Мобилтел ЕАД

Изразът „в определено местоположение" чл. 3, ал. 1, чл. 12, ал. 1, § 2, т. 1, б. „а", Приложение № 1 от проекта да отпадне.

Виж мотивите по т. 4.

Не се приема

Виж мотивите по т. 4.

39.

Мобилтел ЕАД

Предлагаме т.10 от § 2 да придобие следното съдържание:

 „10. искане за свързване на първи телефонен пост е първото заявено искане, подадено от домакинство за свързване към обществената телефонна мрежа и достъп до обществени телефонни услуги."

Даденото определение е съобразено с действащата към момента Наредба № 15 от 02.09.2004г. за условията и реда за осигуряване на универсалната далекосъобщителна услуга и качеството, на което тя отговаря, със ЗЕС, със становището на OFCOM относно прегледа на задължението за универсалната услуга. То отчита специфичната социална и икономическа насоченост на услугата и нейната цел, а именно достъп до телефонната мрежа на потребители в отдалечени и/или слабо населени райони, на хора с увреждания или с ниски доходи. Съдържащото се в т.10 от проекта определение не отчита този характер и би довел до възможността за обосновано да се счита искането за свързване към обществената телефонна мрежа и достъп до обществени телефонни услуги на абонати юридически лица като например корпоративни клиенти, които разполагат с достатъчно възможности за достъп до обществени телефонни услуги

1 Ofcom, Review of the Universal Service Obligation, statement, 14 march 2006

Не се приема

От една страна предложеното определение се съдържа в Наредба 15, която е акт, приет въз основа на отменен закон – Закона за далекосъобщенията, който борави с терминология, различна от ЗЕС и който, съгласно параграф 4 от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на наредба и ще бъде отменен.

От друга страна предложеното определение не съответства на ЗЕС, който не регламентира нито понятието „обосновано искане” Обхватът на последното се съдържа в параграф 8 от преамбюла на Директивата, както и в комюнике на ЕК за преразглеждане на обхвата на УУ от май 2005 г., в които е посочено, че свързаността може да бъде ограничена от страните-членки до теснолентова свързаност на основното местоположение/местоживееене на крайният потребител. От друга страна събирателното понятие „домакинство” не е легално дефинирано никъде в българското законодателство.

40.

БТК АД

В текста на § 2 думата „разумно" следва да се замени с „обосновано".

Корекцията е в съответствие с терминологията, използвана както от ЗЕС, така и от текста на наредбата до момента.

Приема се

Отразено в § 2 от проекта на Наредба.

По § 6:

41.

Мобилтел ЕАД

Предлагаме разпоредбата на § 6 да придобие следната редакция:

„§ 6. Наложените по реда на отменения Закон за далекосъобщения задължения на операторите със значително въздействие върху пазара, свързани с предоставянето на универсалната далекосъобщителна услуга, се запазват до влизане в сила на решението на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е възложено на едно или повече предприятия да предоставят всички или някои от услугите по чл. 182, ал. 2 от ЗЕС по реда на глава 11, раздел III".

Закона за далекосъобщенията (ЗД) отм. не борави с понятието „специфични задължения". В чл. 47, ал. 2 от ЗД (отм.), е предвидено, правомощие на КРС да налага на предприятията със значително въздействие на пазара, задължение за предоставяне универсална услуга, но не е посочено че това е специфично задължение. С оглед на това и за да бъдат избегнати проблеми при тълкуването и прилагането на § 6 от проекта на наредба.

Не се приема

Предложената в проекта на наредба редакция изцяло съответства на разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗЕС, а предприятието се позовава на Закона за далекосъобщенията, който е отменен.

По Приложение № 1:

42.

Мобилтел ЕАД

Изразът „в определено местоположение" чл. 3, ал. 1, чл. 12, ал. 1, § 2, т. 1, б. „а", Приложение № 1 от проекта да отпадне.

Виж мотивите по т. 4.

Не се приема

Виж мотивите по т. 4.

43.

Мобилтел ЕАД

По Приложение № 1 от проекта считаме, че сред параметрите за качество на обслужване трябва да присъстват показатели, чиито стойности Комисията е одобрила и са задължителни към настоящия момент за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Посочените в проекта на приложението стойности са определени чрез статистически данни, за които липсва информация доколко достоверен е източникът и начинът, по който са получени. Тъй като в самия проект е дадена възможност за отклонение от тези параметри, считаме за логично и обосновано да се допуска отклонение от утвърдени вече стойности, а не от статистически данни. От друга страна в колоната, която съдържа информация как се измерва параметърът са посочени неотносими към измерването данни като периоди за срещи и часове за приемане на заявки.

Не са посочени.

Не се приема.

Нито в отменения ЗД, нито в ЗЕС е налице законова основание КРС да одобрява параметрите за качество на обслужване. Съгласно чл. 11, т. 4 от Директивата КРС може да посочи целеви показатели за качеството на универсалната услуга. Не са представени конкретни предложения за заличаване на параметри или за определяне на стойности на някои от параметрите за качество на обслужване, поради което считаме, че направеното предложение се основава на предположения, а не на обективни данни.

Приложение 1 от проекта на Наредба– образец на формуляр за предоставяне на статистически данни съответства на приложение Е (основно) от ETSI EG 201769, който определя параметрите за качество на обслужване, като за всеки един от тях е определен методът, използван за измерване.