РЕШЕНИЕ № 885 на МС от 10.11.2004 г.

за приемане на Актуализирана секторна политика в далекосъобщенията на Република България

Обн., ДВ, бр. 104 от 26.11.2004 г.

 

 

На основание чл. 7, ал. 3 от Закона за далекосъобщенията

 

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

РЕШИ:

 

1. Приема Актуализираната секторна политика в далекосъобщенията на Република България съгласно приложението.

 

2. Отменя Решение № 303 на Министерския съвет от 2002 г. за приемане на Актуализирана секторна политика в далекосъобщенията на Република България (ДВ, бр. 62 от 2002 г.).

 

Приложение към т. 1

 

АКТУАЛИЗИРАНА СЕКТОРНА ПОЛИТИКА В ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

 

 1. Въведение

 Министерството на транспорта и съобщенията продължава започнатата през

1991 г. от Комитета по пощи и далекосъобщения цялостна програма за провеждане на необходимите реформи, свързани с преминаване на далекосъобщенията към работа в условията на напълно либерализиран далекосъобщителен пазар.

Секторната политика в далекосъобщенията дава представа за сегашното

състояние и определя насоките на развитие на сектора в краткосрочен (до средата на 2005 г.), средносрочен (до 1 януари 2007 г.) и дългосрочен (след 1 януари 2007 г.) план и очертава прехода в сектора от далекосъобщения към електронни съобщения по смисъла, който е използван в новата правна рамка 2002 на Европейския съюз.

 

При актуализацията на Секторната политика са взети предвид следните документи:

● Секторната политика в далекосъобщенията 2002 г.;

● Управленската програма на правителството 2001 - 2005 г.;

● Националната програма за възприемане на достиженията на правото на Европейския съюз 2002 - 2006 г. (включително Копенхагенските критерии);

● Националният план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбрана, както и за съвместно ползване между тях;

● Решения и препоръки на Международния съюз по далекосъобщения (МСД) и Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (СЕРТ);

● Директиви, решения и препоръки на Европейския съюз;

● Законът за далекосъобщенията (ДВ, бр. 88 от 2003 г.) и други закони, имащи отношение към сектор "Далекосъобщения".

 

 Настоящата актуализация на Секторната политика в далекосъобщенията се изготвя въз основа на чл. 7, ал. 3 от Закона за далекосъобщенията и определя държавната политика в този сектор.

 

2. Анализ на резултатите от прилагането на Актуализираната секторна политика 2002 г.

Прилагането на Актуализираната секторна политика 2002 г. създаде предпоставки за постигане в Република България на следните по-съществени резултати в сектор "Далекосъобщения":

● от 1 януари 2003 г. отпадна установеният държавен монопол на "Българска телекомуникационна компания" (БТК) - ЕАД, по отношение на предоставянето на фиксирана гласова далекосъобщителна услуга, на линии под наем и на презграничен пренос на глас;

● приключи приватизационната продажба на акции, представляващи 65 на сто от капитала на "БТК" - ЕАД;

● далекосъобщителният пазар е либерализиран;

● облекчени са лицензионните режими и са съкратени сроковете за издаване на лицензии с цел постигане на пълна съвместимост с режимите в ЕС:

 - пет вида далекосъобщителни дейности преминаха от индивидуално лицензиране на регистрационен режим;

 - отпадна лицензирането на технологични далекосъобщителни мрежи;

 - вместо съществуващия свободен режим е регламентирано свободно извършване на далекосъобщителна дейност;

● лицензирани са 12 нови оператора на обществени фиксирани телефонни мрежи и за предоставяне на гласова услуга;

● засилена е конкуренцията на пазара на мобилните услуги - лицензиран е и трети GSM оператор;

● съгласно поетите ангажименти по глава 19 "Телекомуникации и информационни технологии" от преговорите по присъединяване на Република България към ЕС, свързани с прилагането на

Директива 98/61/ЕС по отношение на преносимостта на телефонните номера, продължава процесът на цифровизация на фиксираната мрежа, като постигнатите резултати са дадени в приложение № 2;

● предлагат се нови видове услуги (MMS, извършване на плащания и др.);

● повишена е степента на хармонизация на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър с Европейската таблица на СЕРТ, като радиочестотите за гражданско ползване са над 50 на сто от общия брой;

● приет е Закон за далекосъобщенията (ЗД), с който се постигна:

 - хармонизация на законодателството на Република България с европейското право в областта на далекосъобщенията – acquis communautaire 1998 - 2000 г.;

 - създаване на предпоставки за ефективна конкуренция на далекосъобщителния пазар.

 

По-голямата част от подзаконовата нормативна база е изготвена своевременно, но се наблюдава известно закъснение в изпълнението на сроковете за разработване и приемане на определени подзаконови нормативни актове, произтичащи от ЗД, което създава известни затруднения при провеждането на Секторната политика в далекосъобщенията 2002 г.

 

Като цяло за 2003 г. в далекосъобщителния сектор са постигнати следните резултати (по данни на Комисията за регулиране на съобщенията):

● за трета поредна година обемът на българския далекосъобщителен пазар съставлява около 6 на сто от общата стойност на брутния вътрешен продукт (БВП) на България за съответните години, като изпреварва както ръста на БВП, така и ръста на брутната добавена стойност - както като цяло, така и за сектор услуги;

● обемът на далекосъобщителния пазар за 2003 г. е увеличен на

2,215 млрд. лв., което представлява 10,7 на сто нарастване спрямо предходната година;

● през 2003 г. приходите от предоставяните услуги чрез фиксираната телефонна мрежа възлизат на 985 млн. лв. и като цяло нарастват с 1,9 на сто спрямо 2002 г.;

● обемът на пазара на мобилни услуги през 2003 г. е нараснал с 19 на

сто спрямо 2002 г.;

● продължава да нараства обемът на сегмента "линии под наем", като увеличението през 2003 г. е с 1,5 на сто спрямо 2002 г.;

● наблюдава се и повишено търсене на услугите, предоставяни от кабелните мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, като през 2003 г. са издадени 245 нови лицензии за този вид дейност.

 

3. Цел, задачи и очаквани резултати

 

3.1. Цел

 

 В Управленската програма на правителството 2001 - 2005 г., в частта за развитие на съобщенията и високите технологии е указана стратегическата цел за сектор "Далекосъобщения" - задоволяване нуждите на бизнеса и населението от съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги като необходимо условие за израстването на България в техническо и технологично отношение и основен лост за създаване на дългосрочни условия за растеж.

Тази стратегическа цел е залегнала в Секторната политика в далекосъобщенията 2002 г. и остава като цел при настоящата актуализация.

 

3.2. Задачи

За постигане на стратегическата цел в сектор "Далекосъобщения" трябва да бъдат изпълнени следните задачи:

Развитие на нормативната уредба:

● разработване и приемане на нормативна уредба, произтичаща от ЗД, която да позволява ефективно развитие на конкуренцията на пазара - срок 1 януари 2005 г.;

● въвеждане на новата правна рамка 2002 на ЕС (съгласно приложение № 1) за електронни съобщения в законодателството - срок до края на 2006 г.

 

Осигуряване на условия за развитие на далекосъобщителната инфраструктура:

● цифровизация на фиксираната далекосъобщителна мрежа - сроковете са съгласно приложение № 2;

● въвеждане на Единен европейски номер за спешни повиквания 112 - срок

до края на 2006 г.;

● развитие на наземно цифрово радио- и телевизия;

● развитие на широколентова далекосъобщителна инфраструктура;

● разделяне на далекосъобщителните мрежи с двойно предназначение – при условия и по ред, определени от Министерския съвет:

 - отделяне на далекосъобщителните обекти с отбранително

предназначение и инсталираните мощности за военно време, които са елемент от системата за национална сигурност и отбрана, от далекосъобщителната мрежа на "БТК" - АД;

 - използване на отделените обекти в далекосъобщителните мрежи,

предназначени за осигуряване на националната отбрана и сигурност.

 

Осигуряване на условия за ефективно използване на ограничените ресурси:

● хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбрана и поетапно освобождаване на честотни ленти за: GSM и GSM-R мрежи, нуждите на TETRA Emergency и TETRA Civil, 3-то поколение широколентови мобилни клетъчни мрежи, радио- и телевизионно разпръскване, мрежи за широколентов достъп и др.;

● създаване на нов Национален радиочестотен план за наземно цифрово радио- и телевизионно разпръскване, съобразен с новия План за наземно цифрово радио- и телевизионно разпръскване за Регион 1;

● управление на националния номерационен план и спазване на принципите

за разпределение на номера, адреси и имена;

● използване на спътниковите позиции на геостационарната орбита,

определени с международни споразумения за Република България;

● хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър в частта му, предназначена за нуждите на националната сигурност и отбрана, съгласно Споразумението на НАТО за радиочестотен спектър за военно и гражданско ползване (NJFA 2002);

● изграждане на Национална система за мониторинг на радиочестотния спектър за ефективен контрол и управление на хармонизирания Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за националната сигурност и отбрана.

 

Сроковете за изпълнение на основните задачи са посочени в приложение№ 4.

 

3.3. Очаквани резултати

● хармонизиране на нормативната уредба с тази на ЕС;

● развитие на ефективен пазар, основаващ се на принципите на конкурентното право;

● развитие, модернизация и обновяване на съществуващата  далекосъобщителна инфраструктура;

● повишаване качеството на далекосъобщителните услуги;

● привличане на инвестиции за развитието на сектора;

● ефективно използване на ограничените ресурси: радиочестотен спектър,

номера, адреси и имена и позиции на геостационарната орбита;

● въвеждане на нови съвременни далекосъобщителни услуги;

● въвеждане преносимост на номерата;

● предоставяне на универсалната услуга;

● въвеждане на цифрово радио и телевизия;

● облекчаване на режимите за лицензиране;

● осигуряване неприкосновеност на съобщенията;

● защита на интересите на потребителите;

● осигуряване на условия за изграждане на информационното общество;

● предотвратяване на възможностите за развитие на "сенчест" пазар.

 

4. Развитие на нормативната уредба, въвеждаща европейската правна и регулаторна рамка 2002 за електронни съобщения

 

4.1. Нормативна уредба

С приемането на Закона за далекосъобщения през 2003 г. се доразви законовата нормативна уредба, необходима за регламентиране условията на пълна либерализация на далекосъобщителния пазар. Приемането на подзаконовите нормативни актове, необходими за прилагането на закона, ще създаде условия за развитието на ефективна конкуренция на пазара.

Наблюдаващата се конвергенция между далекосъобщителни услуги, медии и информационни услуги наложи разработването на нов правен пакет от страна на Европейската комисия (ЕК) с оглед хармонизиранe и облекчаване на условията за достъп до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги на страните - членки на Европейската общност - acquis communautaire (new regulatory framework for electronic communications) 2002. Преходът от далекосъобщения към електронни съобщения ще бъде отразен и в българската нормативна уредба.

Необходимо е да бъде разработен и приет до 1 януари 2007 г. Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията или нов Закон за електронните съобщения, който да осигури:

● продължаване на европейските хармонизационни и интеграционни процеси в областта на правото;

● развитие на пазарни отношения, основани на принципите на конкурентното право;

● провеждане на гъвкаво и технологично неутрално регулиране;

● постепенно минимализиране на секторните способи за регулаторна намеса

(ex-ante) и паралелно прилагане принципите на общото конкурентно право;

● взаимодействие на националния секторен регулаторен орган с Комисията за защита на конкуренцията и с участниците на пазара, а на европейско ниво - с националните регулаторни органи на държавите членки в областта на електронните съобщения, с Европейската комисия и с Комитета по съобщения към нея и с Европейската група на регулаторите;

● осъществяване на приемственост с действащата правна уредба с цел последователно прилагане на принципите за:

 - стабилност на нормативната уредба;

 - прозрачност, обективност, предвидимост, равнопоставеност и пропорционалност;

 - ефективно използване на ограничените ресурси, включително правото на преминаване.

 

Новата правна рамка 2002 на ЕС по отношение на електронните съобщения предвижда:

● развитие на ефективна конкуренция на пазара, основаваща се на ex-ante регулиране, в съответствие със специфичното секторно регулиране и на ex-post регулиране в съответствие с принципите на конкурентното право;

● въвеждане ново съдържание за понятието "оператор със значително въздействие върху пазара" - предприятие в електронния съобщителен сектор с господстващо положение на пазара;

● определяне пазарите на:

 - взаимното свързване (на фиксирани телефонни мрежи, мобилни

телефонни мрежи);

 - достъп до мрежите;

 - линии под наем;

 - необвързан достъп до абонатната линия и др.;

● определяне на основните насоки за пазарни анализи и оценка на предприятия в електронния съобщителен сектор с господстващо положение на пазара;

● прецизиране на процедурите за провеждане на консултации и повишаване на прозрачността при провеждане на пазарни анализи;

● запазване на задълженията, наложени на операторите със значително въздействие върху пазара, до извършването на анализ и оценка за развитието на съответния пазар;

● прилагане на стандарти и спецификации относно предоставянето на

електронни съобщителни услуги и тяхното взаимодействие, в т.ч. цифрови интерактивни телевизионни услуги;

● определяне на процедури по решаване на спорове между предприятия относно достъп до и взаимно свързване на мрежи, в т. ч. на трансгранични спорове;

● определяне на процедури по решаване на спорове между предприятия и потребители относно предоставяне на електронни съобщителни услуги;

● прилагане на режим на общо оправомощаване за всички електронни съобщителни мрежи и услуги, когато не се изисква използване на индивидуално разпределен ограничен ресурс;

● доразвиване регламентирането на защитата на личните данни;

● координиране работата на националния съобщителен регулаторен орган с другите секторни регулаторни органи в България, с Европейската комисия и регулаторните органи на страните-членки на ЕС.

 

4.2. Национален съобщителен регулаторен орган

Въвеждането на правна рамка 2002 по отношение на електронните съобщения на ЕС няма да промени статута на националния съобщителен регулаторен орган, установен със Закона за далекосъобщенията и Закона за пощенските услуги.

Съгласно поетите ангажименти по глава 19 от преговорите за присъединяване към ЕС до 1 януари 2005 г. ще бъдат създадени необходимите нормативни условия за осигуряване правото на националния съобщителен регулаторен орган да взема решения по спорове относно достъп до и взаимно свързване на мрежи, предоставяне на услугата "линии под наем", съвместно ползване на помещения и съоръжения.

Правната рамка 2002 на ЕС по отношение на независимия национален съобщителен регулаторен орган предвижда по-нататъшно прецизиране и засилване на изискванията относно:

● гарантиране независимост на националния съобщителен регулаторен орган от предприятията, предоставящи електронни съобщения;

● целесъобразност на разходване на събираните от националния съобщителен регулаторен орган административни таксите трябва да покриват само административните разходи, които се правят по управлението, дейността и контрола;

● гарантиране спазването от националния съобщителен регулаторен орган на принципите на обективност, прозрачност и равнопоставеност при управление на радиочестотния спектър за граждански нужди и осигуряването на номерационен капацитет;

● контрол от националния съобщителен регулаторен орган за спазване на лицензионните условия;

● осигуряване на задълбочено проучване и анализ на състоянието на пазара и събиране на информация от участниците в него; исканията за информация и статистически данни трябва да са балансирани и да не създават излишни затруднения на операторите; събираната информация трябва да бъде общественодостъпна, освен ако представлява "търговска тайна";

● утвърждаване принципа на консултативност - при изготвяне на общи

административни актове, както и преди вземане на решения по въпроси относно развитието на електронните съобщения и други въпроси от обществена значимост националният съобщителен регулаторен орган провежда процедура за обществено обсъждане и взема под внимание предложените мотивирани становища;

● повишаване на квалификацията и административния капацитет на държавните административни органи по политика и регулиране на съобщенията.

 

В Закона за електронни съобщения трябва бъдат предвидени:

 - механизми за изготвяне на ясни и прозрачни планове за ежегодната дейност на националния съобщителен регулаторен орган и анализ на изпълнението им с цел осъществяване на по-висока ефективност по изпълнението на функциите му, които да са съобразени с най-добрата европейска практика, като същевременно се гарантира независимостта на националния съобщителен регулаторен орган;

 - равнопоставени условия за развитие на електронните съобщителни мрежи при регулаторна намеса, сведена до минимално необходимата;

 - механизми за по-ефективна координация и недопускане дублиране на функциите на националния съобщителен регулаторен орган, общия регулаторен орган в областта на защита на конкуренцията, държавния орган по политиката в електронния съобщителен сектор и Съвета за националния радиочестотен спектър към Министерския съвет.

 

5. Управление на ограничените ресурси в електронните съобщения

 

5.1. Радиочестотен спектър

Радиочестотният спектър представлява важен фактор в икономиката, обществения живот и в националната сигурност и отбраната на страната.

Министерският съвет приема държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на националната сигурност и отбраната, както и за съвместно ползване между тях. Тези документи се изготвят и актуализират периодично от Съвета по националния радиочестотен спектър (СНРЧС). Съветът по националния радиочестотен спектър провежда държавната политика, приета от Министерския съвет.

 Основна задача на СНРЧС е да хармонизира Националния план за разпределение на радиочестотния спектър с разпределението на спектъра в страните-членки на СЕРТ, Радиорегламента на МСД и Споразумението на НАТО за радиочестотен спектър, съобразявайки се и с решенията на Комитета по радиоспектъра към ЕС.

Комисията за регулиране на съобщенията изготвя регулаторната политика и принципите за управление и разпределение на радиочестотния спектър за граждански нужди, координира радиочестотите и радиочестотните ленти за граждански нужди с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването и с цел защита на националната сигурност, определя списък на радиосъоръженията, за които има ограничения за пускането им в действие в страната. Основният принцип при управлението и разпределението на радиочестотния спектър е неговото ефективно използване. За реализацията на този принцип посочените институции се ръководят преди всичко от нормативни, технически и икономически изисквания.

 

По-важните нормативни изисквания са:

● прозрачност за заинтересуваните страни;

● предсказуемост на управлението на радиочестотния спектър;

● решаване на проблемите, породени от изменение на вече предоставените за ползване честоти и честотни ленти;

● осигуряване на радиочестотен ресурс и нормативна база за въвеждане на безжични широколентови технологии.

Техническите изисквания са:

● насърчаване използването на честоти и честотни ленти в по-високите радиочестотни обхвати, по-ефективни технологии за съвместно използване на радиочестотния спектър, по-ефективно използване на широчината на честотните ленти;

● използване на радиочестотния спектър за граждански нужди съвместно от няколко оператора;

● спазване на изискванията за електромагнитна съвместимост;

● спазване на изискванията за защита от смущения.

Основните икономически изисквания са:

● предоставяне за ползване на честоти и честотни ленти на пазарен принцип;

● насърчаване на конкуренцията;

● осигуряване на финансови постъпления за освобождаване на радиочестотния спектър за граждански нужди и за постъпления по републиканския бюджет;

● отчитане на нарасналата икономическа значимост на радиочестотния спектър.

Политиката за използване на радиочестотен спектър следва да допринася

за свободата на изразяване, включително свободата на мнение и свободата да се събира и разпространява информация и идеи, както и свободата и плурализма на медиите.

Постоянно нарастващата необходимост от ползване на наличния радиочестотен спектър от различни групи потребители в сектори, като далекосъобщения, транспорт, отбрана и наука, довежда до конфликт между тях. Политиката за ефективно управление на радиочестотния спектър трябва да следи всички сектори и да балансира съответните им нужди.

Навременното предоставяне на обществеността на точна информация относно

разпределението, достъпността и използването на радиочестотния спектър е съществен елемент на ефективното управление на спектъра.

 

В краткосрочен план предстои:

● да се изготви държавната политика по планиране и разпределение на радиочестотния спектър - до юни 2005 г.;

● да се изготви регулаторната политика за управлението, разпределението и контрола на използването на радиочестотния спектър за граждански нужди;

● да се осигури достъпност на информацията относно използването на радиочестотния спектър.

 

В средносрочен план предстои:

● да се изгради интегрирана автоматизирана система за управление на целия радиочестотен спектър, която да се ползва съвместно от заинтересуваните институции по предварително съгласувани между тях условия и ред;

● да се изгради Национална система за мониторинг и контрол на радиочестотния спектър.

В дългосрочен план предстои до 1 януари 2008 г. да се интегрира автоматизираната система за управление на радиочестотния спектър с Националната система за мониторинг и контрол на радиочестотния спектър по предварително съгласувани между тях условия и ред.

 

Новата правна рамка 2002 на ЕС по отношение на ефективното използване на радиочестотния спектър предвижда:

● максимална степен на хармонизация на радиочестотния спектър на Република България с този на ЕС;

● законова възможност за прехвърляне/препродаване или преотдаване под наем на радиочестотен спектър от лицензирани оператори на лицензирани оператори с оглед създаване на вторичен пазар;

● либерализация - смекчаване на ограниченията върху услугите и/или технологиите, свързани с правата за използване на определени части от радиочестотния спектър, включително промяна на вида услуги в даден радиочестотен обхват, в съответствие с решенията на МСД;

● предоставяне на права върху радиочестотен спектър, хармонизиран на европейско ниво, за паневропейски и глобални мрежи и услуги в съответствие с правилата на ЕС;

● възможност за оправомощаване операторите на електронни съобщителни мрежи временно да използват индивидуално разпределен радиочестотен спектър за провеждане на тестове - за срок не по-голям от 3 месеца, който да не подлежи на удължаване.

 

 5.2. Номера, адреси и имена

Осигуряването на условия за развитие на всички участници на пазара на мрежи и услуги изисква гарантиране на равнопоставен достъп до ресурси, като: номера от Националния номерационен план, кратки кодове за достъп, IP адреси, Интернет домейни и др. Докато тези ресурси на теория могат да бъдат достатъчни, някои технологични и организационни особености могат да създадат временни ограничения. Ефективното управление е средството, което може да предотврати или разреши тези временни ограничения и да гарантира предоставяне за ползване на номера, адреси и имена на оператори, доставчици на услуги и потребители.

 

Организациите, занимаващи се с тези специфични въпроси, са:

● Международният съюз по далекосъобщения и Европейската конференция по

пощи и далекосъобщения - за номера и адреси;

● ICANN - за имена и Интернет домейни (TLD) на международно ниво;

● RIPE NCC - за блоковете от IP адреси.

Тези организации разработват препоръки и правила, които Република България е желателно да следва.

 

Установената у нас система за управление на номерационното пространство от национален съобщителен регулаторен орган, независим от операторите на мрежи и услуги, гарантира спазването на принципите за равнопоставеност, обективност и прозрачност. Публичната достъпност на Националния номерационен план трябва да бъде запазена. Всяка значима промяна в него подлежи на обществено обсъждане.

Управлението на Националния номерационен план трябва да осигури

достатъчно номера за всички участници на пазара. Наличието на номера както за съществуващите, така и за новите услуги, е от съществено значение за по-нататъшното развитие на конкуренцията.

 Номерата трябва да се предоставят за ползване своевременно след

получаване на заявка от съответния оператор или доставчик на услуги. Процедурата по предоставянето за ползване на номера трябва да бъде отворена, прозрачна и недискриминационна. Кратките кодове и златните номера имат определена икономическа стойност. Тези номера и кодове трябва да бъдат предоставяни от националния съобщителен регулаторен орган чрез тръжна или конкурсна процедура или на принципа "пръв заявил, пръв получил". Същевременно трябва да бъде предвидено безплатното предоставяне на кратки номера за телефонни услуги от обществен интерес (телефони за закрила на децата, за лица, подложени на насилие и др.).

 

През 2000 г. МСД присвои код "3883" за европейско телефонно номерационно пространство (ETNS) по искане на 24 държави, в т.ч. 15-те членки на ЕС и още 9 държави от Европа. Това номерационно пространство е отделено от националните номерационни схеми и от глобалните номерационни схеми за услуги, администрирани от МСД. Използването на ETNS ще позволи:

● отваряне на нови пазари и свободно предоставяне на паневропейските услуги, като международни банкови услуги, справки за авиолинии, интерактивни телевизионни програми и др.;

● развитие на конкуренцията на мрежи и услуги на паневропейско ниво, създавайки условия за избор на доставчици на услуги от икономически зони, надхвърлящи рамките на една страна.

В страните-членки на ЕС, от 2000 г. всички абонати на фиксирани телефонни мрежи имат възможност да запазят своя телефонен номер при смяна на оператора си в рамките на едно населено място. Преносимостта на негеографските номера трябва да бъде възможна както в случаите на смяна на оператора, така и при промяна на адреса.

В допълнение към тези изисквания от 25 юни 2003 г. страните-членки на ЕС, наложиха изискването за преносимост на номерата на абонатите между мобилните оператори, което е още една стъпка в развитието на конкурентен пазар. Тези условия трябва да бъдат осигурени по отношение на преносимост на мобилните телефонни номера не по-късно от 1 януари 2007 г., а за номерата на фиксираните телефонни мрежи - не по-късно от 1 януари 2009 г.

Осъществяването на електронни съобщения чрез Интернет става чрез използване на различни от традиционните за телефонните номера идентификационни схеми, наречени домейни. Тези схеми обединяват както адреси, така и номера. Имената на домейните са постоянни и нормално се състоят от име на домейн от високо ниво (Тop-Level Domain - TLD) и име на домейн от по-ниско ниво. Индивидуалните потребители или компаниите не трябва да бъдат ограничавани по отношение на това какъв TLD искат да използват.

Регламент № 733/2002 на ЕС осигурява рамката за въвеждане на .eu Top Level Domain. Всеки гражданин, компания или администрация в рамките на Европейската общност има право да се регистрира под .eu домейн. Необходимо е да се популяризира тази възможност, за да могат българските граждани и организации да се възползват от нея след присъединяването на България към ЕС.

По отношение на регистрацията и използването на .bg Top Level Domain е необходимо да се облекчат процедурите, като се следва най-добрата европейска практика.

IP адресите подобно на идентификаторите в мобилните мрежи се влияят от точката на свързване и следователно могат да бъдат временни. IP адресите се предоставят на регионално ниво на по-големите оператори на мрежи на базата на доказване на техните нужди пред регионалните интернет регистри. Крайният потребител получава адреса си от избрания от него доставчик.

С оглед гарантиране на пълно взаимодействие между услугите, предоставяни на глобално ниво, позициите на Република България по въпроси, свързани с номерата, адресите и имената, трябва да бъдат координирани на европейско ниво. Участието на националния съобщителен регулаторен орган в работата на всички групи, занимаващи се с тези въпроси, е от съществено значение.

 

В краткосрочен и средносрочен план трябва да се осигурят условия за:

● предварителен избор на оператор за междуселищни и международни разговори - към началото на 2005 г.;

● използване на европейското телефонно номерационно пространство, като се разработят процедури за регистрация;

● възползване на българските граждани и организации от възможностите за регистрация под .eu Top Level Domain чрез популяризиране на процедурите на европейския регистратор, указани в Регламент № 733/2002;

● преносимост на телефонните номера - за мобилни телефонни номера не по-късно от 1 януари 2007 г., а за номерата на фиксираните телефонни мрежи - не по-късно от 1 януари 2009 г.

 

5.3. Позиции на геостационарна орбита, определени с международни споразумения

Приложението на правна рамка 2002 на ЕС по отношение на електронните съобщения няма да промени принципите за предоставяне на позициите на геостационарната орбита (ГСО), определени за Република България с международни споразумения.

 

6. Развитие на конкурентен пазар на електронните съобщения

 

6.1. Лицензиране

Наредбата за определяне на видовете далекосъобщителни дейности,

подлежащи на индивидуално лицензиране и регистрация по обща лицензия, по Закона за далекосъобщенията продължава тенденцията на облекчаване на лицензионните режими в съответствие с Директива 97/13/ЕС. Това облекчаване се изразява в приоритет на режима на регистрация по обща лицензия спрямо режима чрез индивидуална лицензия.

 

Индивидуалните лицензии се запазват за далекосъобщителни дейности при осъществяване на далекосъобщения чрез:

● далекосъобщителни мрежи и услуги с предоставен индивидуално определен ограничен ресурс;

● предоставяне на фиксирана гласова телефонна услуга и/или универсална услуга чрез далекосъобщителна мрежа и предоставяне на услугата "линии под наем".

 

На режим регистрация по обща лицензия от режим на индивидуално лицензиране преминаха:

● операторите на кабелни далекосъобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми;

● осъществяването на далекосъобщения чрез далекосъобщителна мрежа или радиосъоръжения чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване, когато не е за собствени нужди;

● осъществяването на далекосъобщения чрез обществени далекосъобщителни мрежи без използване на ограничен ресурс, което включва и мрежите за пренос на данни, телеграфни и телексни съобщения и предоставяне на услуги чрез обществени телефонни апарати.

 

 

Има облекчаване и в свободното извършване на далекосъобщителни дейности - без издаване на индивидуална лицензия или регистрация по обща лицензия, при:

● осъществяване на далекосъобщения чрез далекосъобщителни мрежи за собствени нужди;

● осъществяване на далекосъобщения чрез предоставянето на услуги при използване на обществени далекосъобщителни мрежи на лицензирани или регистрирани по обща лицензия оператори в условия на реална конкуренция;

● предоставяне на услугата "достъп до Интернет".

 

С въвеждането на новата правна рамка 2002 на ЕС след 2007 г. ще се постигне:

● осъществяване на електронна съобщителна дейност независимо от използваните технологии;

● облекчаване на процедурите за осъществяване на електронна съобщителна дейност от предприятията, въвеждане режим на общо оправомощаване за всички електронни съобщителни мрежи и услуги, когато не се изисква индивидуално разпределен ограничен ресурс (радиочестотен спектър, позиции на ГСО, определени за Република България с международни споразумения, номера, включително за кратките кодове от националния номерационен план);

● провеждане на обективна, недискриминационна, справедлива и прозрачна процедура за разпределяне на свободния ограничен ресурс;

● равнопоставеност при оправомощаване на правата и задълженията на предприятията (юридически лица, които предоставят продукти и/или услуги в областта на електронните съобщения) с тези в ЕС, което да улесни взаимното свързване на обществените електронни съобщителни мрежи между отделните страни членки;

● задължение на доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги да предоставят при поискване от националния съобщителен регулаторен орган за статистически цели информация, свързана с условията на общото оправомощаване; предоставяната информация, сведена до необходимия минимум, е основа за изготвяне анализ на пазара на електронните съобщителни мрежи и услуги.

 

Облекчената процедура за осъществяване на електронна съобщителна дейност ще улесни достъпа на всички участници на пазара до информацията, свързана със:

● условията и процедурите по режимите за оправомощаване, включително таксите и цените;

● решенията на националния съобщителен регулаторен орган;

● правата за ползване на радиочестоти, позиции на ГСО и номера;

● правата за инсталиране на съоръжения.

 

 6.2. Предприятия с господстващо положение на пазара на електронните съобщения

Понятието "значително въздействие върху пазара", дадено в Директива 97/33/ЕС, се оказа подходящо в първоначалната фаза на либерализиране на пазара като праг за предварително зададени задължения.

По действащия Закон за далекосъобщенията определянето на оператор за "оператор със значително въздействие върху пазара" се извършва с мотивирано решение на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), като се отчитат критерии и фактори, заложени в методика, която се издава от КРС съгласувано с Комисията за защита на конкуренцията:

● способност на оператора за въздействие върху съответния пазар;

● размер на дела на реализирания оборот от оператора в общия обем на съответния пазар;

● степен на въздействие на оператора върху средствата за достъп до крайните потребители;

● достъп на оператора до финансови ресурси и натрупан опит при предоставяне на услуги на съответния пазар.

С въвеждане на правна рамка 2002 на ЕС по отношение на електронните съобщения понятието "значително въздействие върху пазара", уредено в европейска правна рамка 1998 - 2000, се адаптира към условията на по-комплексен и динамичен пазар. По тази причина понятието "значително въздействие върху пазара" се основава на концепцията за "господство на пазара" по смисъла на конкурентното право, което е поредното потвърждение за сближаване на секторното регулиране с общото регулиране на конкуренцията.

Директива 2002/21/ЕС определя, че дадено предприятие ще има господстващо положение на пазара, ако самостоятелно или съвместно с други предприятия има икономическа сила, даваща му власт да следва поведение до съществена степен независимо от конкуренти, клиенти и крайни потребители.

По смисъла на Закона за защита на конкуренцията едно предприятие има господстващо положение, ако притежава по-голям от 35 на сто дял от съответния пазар, освен ако са налице изискванията за наличие на финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия, което би могло да попречи на конкуренцията на съответния пазар предвид независимостта на предприятието от конкуренти, доставчици или купувачи.

При конкурентното право средствата за въздействие се налагат предимно за минали събития, факти и обстоятелства, т.е. констатират се нарушения или ограничения на конкуренцията, настъпили в предходен период. По своя характер средствата за въздействие са свързани с налагане на санкции и забрани.

 

Регулаторните мерки, т.е. специфичните задължения, които могат да бъдат наложени за целите на ex-ante регулирането, трябва да бъдат:

● изрично определени със законов акт така, както са дефинирани в специалните директиви (публичност и прозрачност на техническата документация, равнопоставеност, разделно осчетоводяване на разходите по услуги, задължение за достъп, разходоориентираност, контрол върху цените на дребно);

● специфицирани и пропорционални за конкретната хипотеза;

● наложени, само ако средствата за въздействие на конкурентното право

биха се оказали неефективни и неподходящи.

 

За определяне на пазарите е приета Препоръка С/2003/497 на Европейската комисия за съответните пазари на продукти и услуги в рамките на електронния съобщителен сектор. Въз основа на препоръката националният съобщителен регулаторен орган може да дефинира всеки конкретен продуктов пазар или пазар на услуги с критериите и факторите за оценяване на конкурентното право, за да се прецени степента на ефективност на конкуренцията на този пазар. Основните елементи по смисъла на конкурентното право са:

● "съответен продуктов пазар", който се определя съобразно

възможностите за взаимозаменяемост при търсенето или при предлагането на определена стока/услуга и при оценяване на заплахата от потенциална конкуренция, както и отчитане на икономическите, правните или други бариери за конкуренцията;

● "съответен географски пазар" се определя като територия, на която се предлага дадена стока/услуга.

При прилагане на регулаторната рамка на Общността относно мрежите и услугите за електронни съобщения националният съобщителен регулаторен орган изготвя пазарните анализи, като се ръководи и от Насоки 2002/С165/03 на Европейската комисия за анализ на пазара и преценка на значителното въздействие върху пазара.

Прилагането на препоръката и насоките е гаранция за обективно и справедливо преценяване на необходимостта от налагане на специфичните регулаторни задължения върху предприятията в електронния съобщителен сектор в съответствие със специалните директиви.

За да се определят съответните продуктови пазари и пазари на услуги, съобразно специфичните национални особености, следвайки принципите на конкурентното право, националният съобщителен регулаторен орган провежда и консултации с други национални секторни регулаторни органи в Република България и с такива от страните - членки на ЕС.

 

Съгласно новата рамка 2002 на ЕС по отношение на електронните съобщения националният съобщителен регулаторен орган, следвайки Насоките за пазарни анализи и оценка, определя степента на развитие на конкуренцията на съответните пазари съобразно следните критерии:

● развитие на пазара;

● растеж на търсенето;

● еластичност на търсенето;

● еднообразие на продукта;

● сравнение с подобни ценови структури;

● наличие на технически нововъведения, развитие на технология;

● наличие на бариери за навлизане;

● балансирана покупателна сила;

● потенциална конкуренция;

● видове неформални взаимоотношения между засегнатите от конкуренцията оператори;

● наказателни механизми;

● възможност за ценова конкуренция.

 

На базата на извършените анализи на съответните пазари националният съобщителен регулаторен орган се произнася дали продуктовият пазар или пазарът на услуги е ефективно конкурентен в даден географски регион, който може да бъде цялата територия или част от територията на страната.

Когато националният съобщителен регулаторен орган реши, че:

● пазарът е действително конкурентен, той не налага или поддържа специфичните регулаторни задължения; в случаи, когато съществуват такива специфични за сектора регулаторни задължения, той намалява или отменя изцяло тези задължения спрямо предприятията в този съответен пазар; подходящ период за предизвестие се дава на страните, засегнати от тази отмяна на задължения;

● пазарът не е действително конкурентен, той определя предприятия в електронния съобщителен сектор с господстващо положение на съответния пазар и налага на тези предприятия специфичните за сектора регулаторни задължения или продължава действието им, или ги изменя, ако те са вече наложени.

 

Задълженията, предвидени в Директива 2002/19/ЕС за достъп и взаимно свързване, Директива 2002/22/ЕС за универсалната услуга и Регламент № 2887/2000 за необвързания достъп до абонатната линия, са съобразени с принципите за:

● прозрачност;

● равнопоставеност;

● разделно счетоводство;

● достъп до мрежовата инфраструктура;

● контрол върху цените, включително за разходоориентираност на цените и по отношение на системите за счетоводство.

 

Пазарите, дефинирани в новата европейска правна рамка, са:

 

1. Пазар на дребно:

● достъп до обществената телефонна мрежа във фиксирана точка за граждани;

● достъп до обществената телефонна мрежа във фиксирана точка за бизнес клиенти;

● общественодостъпни местни и/или междуселищни телефонни услуги, предоставяни на граждани във фиксирана точка;

● общественодостъпни международни телефонни услуги, предоставяни на граждани във фиксирана точка;

● общественодостъпни местни и/или междуселищни телефонни услуги, предоставяни на бизнес клиенти във фиксирана точка;

● общественодостъпни международни телефонни услуги, предоставяни на бизнес клиенти във фиксирана точка;

● минимален пакет от линии под наем (обхващащ определени типове от линии до и включително линии, позволяващи скорост на предаване 2Mb/s).

 

2. Пазар на едро:

● повикване, генерирано от фиксирана точка на обществената телефонна мрежа;

● повикване, терминирано във фиксирана точка на отделни обществени телефонни мрежи;

● услуги по пренос в обществената фиксирана телефонна мрежа;

● необвързан достъп до абонатната линия с цел предоставяне на широколентови и гласови услуги;

● широколентов достъп;

● сегменти от линии под наем за терминиране на трафик;

● сегменти от линии под наем за пренос на междуселищен и международен трафик;

● достъп до и повикване, генерирано от обществени мобилни телефонни мрежи;

● терминиране на гласово повикване в отделни мобилни мрежи;

● национален пазар за международни роуминг услуги на обществени мобилни мрежи;

● услуги за разпространение на програми до крайни потребители чрез радио- и телевизионно разпръскване.

 

С цел пълното хармонизиране на нормативната уредба с тази на страните от ЕС, свързана с предприятията с господстващо положение на пазара в електронния съобщителен сектор, е необходимо в средносрочен план:

 

● да се гарантира изпълнението на задълженията, възложени на предприятията с господстващо положение на пазара;

● да се приеме Методика за анализ на пазара и определянето на предприятията с господстващо положение на пазара в електронния съобщителен сектор;

● да се извърши анализ на пазара с оглед определяне наличието на ефективна развита конкуренция;

● да се въведат принципите на конкурентното право.

 

7. Достъп до и взаимно свързване на мрежи

Законът за далекосъобщенията хармонизира нормативната уредба в областта на достъпа и взаимното свързване с правна рамка 1998-2000 на ЕС, което създава правила за гарантиране взаимното свързване на далекосъобщителните мрежи и взаимодействието на услуги в среда на открит и конкурентен пазар. Предвидени са и разпоредби, регламентиращи необвързания достъп до абонатната линия, хармонизирани с възприетите в ЕС условия (Регламент 2887/2000).

7.1. Достъп и взаимно свързване на мрежи съгласно правна рамка 2002 на ЕС

В условията на открит и конкурентен пазар исканията за достъп и взаимно свързване се решават по пътя на свободното търговско договаряне между предприятия в електронния съобщителен сектор. Не трябва да има ограничения, които да възпрепятстват предприятията да преговарят по споразумения за достъп и взаимно свързване между мрежите им, особено за международни споразумения. Допустимо е ограничаване от страна на националния съобщителен регулаторен орган на свободата на договаряне на пазари, където все още има големи различия между предприятията и където някои от тях разчитат на инфраструктура, осигурена от други, за предоставяне на своите услуги.

Необходимо е да бъдат запазени определените в Закона за далекосъобщенията задължения на операторите със значително въздействие върху пазара по отношение на достъпа (в т.ч. необвързан достъп до абонатна линия) и взаимното свързване до момента на извършване на анализ на пазара, основан на новата нормативна уредба в областта на електронните съобщения.

Правата и наложените задължения по взаимното свързване на мрежи трябва да се преразглеждат на всеки 3 години, за да се установи дали се постигат заложените цели.

 

С Директива 2002/19/EC се установява нова концепция за "достъп", според която достъп е налице при всеки случай, когато едно лице предоставя право на ползване на мрежа или съоръжения, и/или услуги на друго лице, при изключителни условия, или на съвместна основа, осигуряващ:

● достъп до мрежови елементи и средства, които могат да включват свързване на съоръжение чрез фиксирани или нефиксирани способи (в частност това включва достъп до абонатната линия и до съоръжения и услуги, необходими за предоставяне на услуги в абонатната линия);

● достъп до техническа инфраструктура, включително сгради, шахти и мачти;

● достъп до съответни софтуерни системи, включително системи за експлоатационна поддръжка;

● достъп до преобразуване на номера или системи, предлагащи равностойни функционални възможности;

● достъп до фиксирани и мобилни мрежи, както и за роуминг;

● достъп до системи за условен достъп за цифрови телевизионни услуги;

● достъп до виртуални мрежови услуги.

 

Предприятията, които контролират достъпа до своите собствени потребители, правят това на базата на уникални номера или адреси. Останалите предприятия трябва да могат да доставят трафик до тези потребители, така че да могат да се свързват директно или индиректно един с друг.

В случай че бъде установено наличие на господстващо положение на пазара, националният съобщителен регулаторен орган може по собствена преценка да наложи задължения на даденото предприятие по осигуряването на достъп до мрежите си при спазване на процедурите, предвидени в Директива 2002/21/ЕС.

В условията на ефективен и конкурентен пазар цените за достъп трябва да бъдат определени така, че да не се намали интересът към инвестиции в инфраструктурата или към търсенето на тази услуга.

Изискванията към системите за условен достъп и задълженията на операторите, предоставящи цифрови телевизионни услуги с условен достъп, предвидени в Директива 2002/19/ЕС, трябва да осигурят лоялни, обосновани и равноправни условия за достъп до разнообразие от радио- и телевизионни програми и услуги. Тези задължения трябва да бъдат преразглеждани периодично в зависимост от технологичното развитие с оглед гарантиране достъпа на крайните потребители до този вид услуги.

7.2. Развитие на широколентовия достъп

Нарастващото търсене и повишаването на изискванията към качеството на услугите са предпоставки за развитието на различни технологични платформи за широколентов достъп, който включва и т. нар. "bit stream" (осигуряване на високоскоростен пренос на голям обем данни). В страните от Европейската общност е възприето под широколентов достъп да се разбира достъп със скорост, по-голяма от 144 Kbit/s.

Една от най-често използваните широколентови технологии е DSL.

Основното предимство на DSL е в използването на вече съществуващите телефонни абонатни линии (усукана медна двойка) за високоскоростен пренос на данни, като това позволява да се изгради широколентова инфраструктура за сравнително кратък период. Най-широко разпространение за момента в страните на ЕС е получила ADSL технологията. У нас също се предлагат този вид услуги, но все още не са широко използвани.

Друга алтернатива за широколентов достъп е посредством мрежите на кабелните оператори чрез използването на кабелни модеми. Технологията се базира на хибридни влакнесто-оптични и коаксиални кабели. Те дават възможности за предоставяне на видео, пренос на глас и данни, високоскоростен достъп до Интернет и други интерактивни услуги. У нас кабелните оператори предоставят вече тази възможност на абонатите, като услугата придобива все по-широка популярност.

Отчитайки тенденцията на нарастване търсенето на високоскоростно предаване на информация, се прогнозира широко разпространение на технологиите, ползващи оптични линии. Те ще могат да предоставят достъп до услуги с практически неограничена скорост.

Безжичните широколентови технологии все още не се прилагат масово, но се счита, че те ще предложат високоскоростен достъп до услуги на най-изгодни цени. Тези технологии позволяват лесно да се разширява зоната на покритие в зависимост от желанието на потребителите.

 

Основните предимства на широколентовия безжичен достъп са:

● бързо изграждане;

● по-ниска цена в сравнение с кабелната алтернатива;

● голям капацитет на предаване на информацията;

● възможност за разширяване - при необходимост.

 

Важно място трябва да се отдели за развитието на нови технологии, включително безжични, за осигуряване на достъп до широколентови услуги. Това се отнася и до цифровата телевизия и мобилните системи от трето поколение (3G).

Развитието на широколентовите технологии за достъп ще спомогне за осигуряването на широк спектър от обществени услуги в области, като здравеопазване, образование, административно обслужване и др., ще увеличи производителността на труда и заетостта. По-висока ефективност ще се постигне благодарение на достъпа до информация по всяко време и на всяко място.

 

В краткосрочен план е необходимо:

● операторите на обществени фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани телефонни услуги, със значително въздействие върху пазара трябва да определят цените за необвързан достъп до абонатната линия и да публикуват типово предложение за сключване на договор за необвързан достъп до абонатната линия до 1 януари 2005 г. съгласно ангажиментите по глава 19 от преговорите с ЕС;

● операторите на обществени фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани телефонни услуги, със значително въздействие върху пазара трябва да предоставят достъп до абонатната част на мрежата на цени, които са разходоориентирани;

● да се стимулира осигуряването на широколентовия достъп независимо от използваната технология чрез насърчаване на конкуренцията, като се гарантира предоставянето от оператора със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и услуги, на достъп до абонатната част на мрежата му на други оператори своевременно, при осигурено качество на инфраструктурата и при разходоориентирани цени;

● осигуряване на радиочестотен спектър за развитие на безжични широколентови мрежи.

 

В средносрочен план е необходимо:

● да се запазят задълженията на операторите със значително въздействие

върху пазара по отношение на осигуряване на достъп и взаимно свързване на мрежи до извършване на анализ на пазара в съответствие с принципите на новата правна рамка.

8. Хармонизация на стандартите за електронните съобщения

С оглед хармонизиране на нормативната уредба с тази на ЕС бяха въведени европейските директиви от Нов подход: Директива 99/5/ЕС с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, Директива 89/336/ЕЕС с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост и Директива 73/23/ЕЕС с Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението. Всички хармонизирани европейски стандарти към тези директиви бяха одобрени като български стандарти за прилагане към наредбите.

Процесът на хармонизация на стандартите трябва да продължи за въвеждане на стандарти, спецификации и други документи на международните и европейските организации по стандартизация, имащи отношение към електронните съобщения. Целта е разширяване на възможностите за внедряване, прилагане и развитие на информационните и комуникационните технологии в почти всички стопански и социални сфери. Активното участие на производители, оператори и потребители в процеса на хармонизация на стандартите повишава ефективността при въвеждане на европейски и международни стандарти, отнасящи се до:

● предоставяне на електронни съобщителни услуги;

●крайни далекосъобщителни устройства;

●изграждане и развитие на електронни съобщителни мрежи.

 

В краткосрочен план, като се имат предвид сравнително големият брой документи (над 200) и необходимото финансово осигуряване за извършване на превод на български език или само за признаването им, е необходимо проучване и анализ за създаване на приоритетен списък и оптимизирана програма за въвеждането им като български стандарти. Резултатите от проучването да бъдат предложени на Българския институт по стандартизация при изготвяне и актуализиране на програмите за работа на съответните технически комитети.

 

В средносрочен план предстои:

● да продължи процесът на въвеждане на европейските стандарти, касаещи предоставяне на отвореност на мрежите и универсалната услуга; съвместно с Българския институт по стандартизация следва да се изготви програма за въвеждане на стандартите, както и контрол за изпълнението й;

● да се стимулира участието на производителите и операторите в работата на техническите комитети по стандартизация, имащи отношение към далекосъобщенията и електронните съобщения;

● да се засили ролята на националните секторни регулаторни органи върху контрола за спазване изискванията на стандартите, посочени в съответните административни или нормативни актове и имащи отношение към далекосъобщенията и електронните съобщения.

 

В дългосрочен план е необходимо:

● да бъдат въведени и всички европейски стандарти и/или спецификации, свързани с европейската правна рамка - 2002, за предоставяне на електронни съобщителни услуги, технически интерфейси и/или електронни съобщителни мрежи.

Тези стандарти са основа за осигуряване на взаимодействието между услугите и разширяват възможностите на потребителите за свободен избор.

Особено внимание следва да се обърне на стандартите, които осигуряват предпоставки за социалната интеграция на инвалидите.

 

При разработването на новата нормативна уредба трябва да се уредятформата и процедурата за използване, без необходимост от въвеждане като национални документи, на:

● препоръки на МСД и CEPT;

● решения на МСД и CEPT;

● стандарти и документи на ETSI (технически доклади, спецификации, ръководства и др.) при спазване на изискванията за интелектуална собственост;

● стандарти на други международни и европейски организации по стандартизации в областта на далекосъобщенията и електронните съобщения при спазване на изискванията за интелектуална собственост.

 

9. Развитие на мобилните мрежи и услуги

 

9.1. Развитие на мобилните GSM и NMT мрежи и услуги

Развитието на мобилните мрежи и услуги в Република България се основава на конкуренцията между двата действащи мобилни GSM оператора. Ефектът от конкуренцията се проявява както по отношение на цените, така и по отношение на разнообразяването на услугите. С предстоящото въвеждане в експлоатация на мрежата на лицензирания трети GSM оператор в средата на 2005 г. се очакват още по-благоприятни резултати за потребителите.

Поради продължаващото намаляване на броя на абонатите на аналоговата клетъчна мобилна мрежа (NMT-450i) и отслабването на търговския интерес на оператора се търсят възможности за постепенно и паралелно въвеждане на цифрови технологии (GSM-450, CDMA-450 и др.) в съществуващата мрежа на аналоговия клетъчен оператор. Същевременно трябва да се държи сметка за защита на интересите на потребителите, за сигурността при предоставяне на съдържание чрез мобилни мрежи, за необходимостта от модернизиране на мрежата с цел да се повиши нейната ефективност, като в съществуващия относително неголям наличен честотен ресурс се увеличи броят на абонатите.

 

9.2. Развитие на универсалните мобилни далекосъобщителни системи (UMTS) и услуги

Преходът на мобилните клетъчни мрежи от второ поколение (2G) към трето поколение (3G) през 2,5G дава отражение върху развитието им в Република България, в резултат от което на българския мобилен телекомуникационен пазар вече се предлагат и GPRS услуги.

Създадени са условия както от гледна точка на радиочестотни ленти, така и от регулаторна гледна точка за лицензиране до края на 2004 г. на оператори за предоставяне на услуги чрез универсалните мобилни далекосъобщителни системи (UMTS).

Предвижда се до края на 2007 г. да бъдат напълно освободени радиочестотните ленти за нуждите на UMTS, което ще позволи лицензиране на нови оператори и/или разширяване на предоставените радиочестотни ленти на съществуващите оператори. Същевременно има вероятност съществуващите GSM оператори да се ориентират към следващото по-високо ниво на технологиите 2,5G - EDGE.

 

9.3. Развитие на други мобилни мрежи

В Република България, след като вече има и европейски решения (ECC/DEC/(02)07), няма да се развива Телефонната система за връзка с въздушни обекти (TFTS).

В резултат на създадените условия (регулаторна рамка и осигурен честотен ресурс) в момента в Република България действат подвижни радио - мрежи за професионални цели TETRA Emergency (380-382 MHz, 390-392 MHz). Развитието на този тип мрежи е на регионален етап и предстои разширението им до национален обхват до края на 2007 г.

След провеждане на тръжна процедура е лицензиран оператор за изграждане на национална TETRA Civil мрежа и до средата на 2005 г. се предвижда предоставянето на услуги чрез нея.

Възможностите на мрежите за персонално повикване (пейджъри) са напълно покрити от възможностите на мобилните клетъчни мрежи (например кратки съобщения - SMS), поради което тяхното развитие не е перспективно.

Развитието на цифровите безшнурови телефонни мрежи по стандарта DECT, които да допълват фиксираните далекосъобщителни мрежи, не постига очакваните темпове за телефонизиране на слабо населени райони. Очаква се до края на 2006 г. възможностите на DECT да бъдат изместени от широколентовите безжични технологии за предаване на данни - FWA, B-WLL, широколентови мобилни мрежи и др.

За технологията Bluetooth (безжична технология за предаване на данни, която наред с много други приложения се използва и за достъп до RLAN със скорости до 2 Mbit/s), няма регулаторни ограничения за използване в Република България. Тя навлиза по-бавно от очакваните темпове главно заради недостатъчно ниската цена.

Технологията WLAN (безжични локални мрежи) в различни разновидности в рамките на спецификациите на ETSI (съответстващи на спецификациите от серията 802.11 и 802.16) предлага скорости до 110 Mbit/s. Предвид на това, че в Република България е осигурен необходимият честотен ресурс, предстои да се въведат горните спецификации. Трябва да се осигури свързването на обществените RLAN мрежи с обществените далекосъобщителни мрежи съгласно Препоръка 2003/203 на Европейската комисия.

10. Развитие на спътниковите съобщения

Спътниковите съобщения в Република България са либерализирани още през 1998 г. С приемането на Закона за далекосъобщенията не бяха променени режимите за лицензиране на спътниковите мрежи и радиосъоръжения. Тази стабилност в нормативната уредба е предпоставка за нарастване предоставянето на спътникови услуги, най-вече достъп до Интернет и пренос на радио- и телевизионни програми.

Създадени са условия за свободно извършване на дейности чрез персонални спътникови крайни устройства за връзка с регионални и глобални спътникови системи (GLOBALSTAR, IRIDIUM, THURAYA и др.).

Директива 2002/21/ЕС предвижда всички преносни мрежи и услуги да са обхванати от единно регулиране, което и досега съществуваше при осигуряването на пренос и предоставянето на услуги от спътникови мрежи и радиосъоръжения. Въвеждането на новите определения от гледна точка на регулирането за електронни съобщителни мрежи и услуги напълно отговаря на характера на сега действащите спътникови съобщения. Въвеждането на Директивата за оправомощаването 2002/20/EC няма да доведе до съществени изменения в сега съществуващите лицензионни режими за спътниковите мрежи и радиосъоръжения у нас. Общото лицензиране ще бъде заменено с режим на оправомощаване, което ще даде възможност на операторите на електронни съобщителни мрежи да извършват дейността си след заявка и деклариране пред националния съобщителен регулаторен орган за спазване на определените изисквания за съответната дейност. Режимът на индивидуално лицензиране ще се запази само в случаите на ползване на индивидуално разпределен радиочестотен спектър.

Като цяло аналоговите технологии в спътниковите съобщения ще бъдат заместени от цифрови. Очаква се до края на 2004 г. всички спътникови системи да предоставят само цифрови услуги.

В Република България пазарът на услуги с използване на спътникови системи се разширява, като се предлагат главно цифрови услуги. Изпълняват се и стъпките, предвидени от приетата през 2002 г. Стратегия за развитие на спътниковите съобщения в Република България.

Съгласно Закона за далекосъобщенията до края на 2004 г. предстои приемане на наредба за издаване на индивидуални лицензии без конкурс и търг за далекосъобщителни мрежи от неподвижната спътникова радиослужба.

През 2004 г. е приет Национален план за разпределение на радиочестотния спектър, хармонизиран с Радиорегламента на МСД и промените от WRC-03, отнасящи се за радиочестотните обхвати от спътниковите радиослужби: 1 GHz, 1,5 GHz, 2 GHz, 2,5 GHz, 14 GHz, 15 GHz, 19 GHz, 21GHz и 29 GHz.

 

В краткосрочен план се предвижда:

● присъединяване към Резолюция 94/C379/04 на Съвета на ЕС относно условията за достъп до ресурси в спътниковите системи;

● подготовка на документи за модификация на параметрите на спътниковата система, определена за Република България на 1,2 градуса западно по ГСО с цел разширяване на териториалния обхват;

● разработка на терминологичен стандарт в областта на спътниковите съобщения;

● откриване на процедури за търг или конкурс за предоставяне за ползване на позициите на Република България на геостационарната орбита, разпределени на базата на международни споразумения.

 

В средносрочен план се предвижда изпълнение на приетата Стратегия за развитието на спътниковите съобщения, както следва:

● изменение на техническите параметри на спътниковите радиослужби в съответствие с решения на Световната радиоконференция (WRC-03);

● изготвяне на наредба, свързана с процедурните правила и техническите параметри за работа на спътниковите радиослужби;

● присъединяване към Решение № 710/97/EC на Европейския парламент за въвеждането на спътникови персонални далекосъобщителни услуги;

● откриване на процедура за модификация на спътниковата система, определена за Република България на 1,2 градуса западно по ГСО с цел разширяване на териториалния обхват;

● проучване на възможностите за използване на ресурсите от извънплановата заявка за Република България от позиция 50,4 градуса източно на ГСО съвместно с ресурсите на Република България за национална система в неподвижната спътникова радиослужба в честотните обхвати на международния план от Приложение S30B на Радиорегламента на МСД с цел обявяване на конкурс или търг;

● въвеждане на хармонизирани стандарти за земни станции в морската и въздушната спътникова радиослужба и за обратния канал в DVB-S системата;

● търсене на възможности за съвместно ползване на регионално ниво на орбитални позиции;

● активно участие в програмата "GALILEO", която предвижда изграждане на Европейска система за глобално позициониране на обекти;

● разглеждане на възможностите за разширяване обхвата на свободното ползване на спътникови крайни далекосъобщителни устройства, като се включат VSAT радиосъоръжения за собствени нужди.

Изпълнението на описаните стъпки ще доведе до пълно хармонизиране на нормативната уредба, свързана със спътниковите съобщения в Република България, с тази на страните от ЕС.

 

11. Развитие на цифровото радио- и телевизионно разпръскване

В Европа броят на ползвателите на цифрово радио по системата DAB и цифрова телевизия по системата DVB непрекъснато расте, като процентът на наземното, спътниковото и кабелното приемане варира значително за отделните страни с превес към спътниковото приемане.

Усилено се работи и по въвеждането на пакети от стандарти за цифрово

радиоразпръскване, като DRM и MPEG-4 за цифрово радиоразпръскване по Интернет и чрез мобилните клетъчни мрежи от трето поколение - UMTS.

 

Директива 2002/21/ЕС предвижда всички далекосъобщителни преносни мрежи и услуги, в т. ч. цифровото радио- и телевизионно разпръскване:

● да са обхванати от единна регулация за всички видове мрежи;

● регулирането да бъде независимо от използваната технология;

● регулирането на съдържанието да не се обхваща от европейската правна рамка за електронните съобщения, тъй като при радио- и телевизионното разпръскване се прави разграничение между регулирането на преноса и регулирането на съдържанието.

Следва да се стимулира предлагането от собствениците на интерфейси за приложни програми (API), необходими за предоставяне на интерактивни телевизионни услуги, на операторите на интерактивни телевизионни услуги срещу заплащане, при ясни и недискриминационни условия. Операторите на цифрови интерактивни телевизионни услуги трябва да се придържат към отворени API, независимо от начина на предаване, в съответствие с минималните изисквания на съответните стандарти и/или спецификации.

Промените, произтичащи от европейската правна рамка 2002, няма да доведат до съществени изменения в регулирането и лицензионните режими, свързани с радио- и телевизионното разпръскване, съгласно Закона за далекосъобщенията. Общото лицензиране ще бъде заменено с режим на оправомощаване, което ще даде възможност на операторите на електронни съобщителни мрежи да извършват дейността си след съответна заявка и деклариране пред националния съобщителен регулаторен орган за спазване на определените изисквания за съответната дейност. Режимът на индивидуално лицензиране ще се запази само в случаите на ползване на индивидуално разпределен радиочестотен спектър.

В Република България пазарът на цифровото наземно, кабелно и спътниково радио- и телевизионно разпръскване е либерализиран, но не се забелязва съществен напредък в развитието на наземното цифрово радио- и телевизионно разпръскване. Проведеният през 2001 г. конкурс за наземно цифрово телевизионно разпръскване по системата DVB-T за района на гр. София определи оператор на един цифров мултиплекс. Националният съобщителен регулаторен орган е обявил намерение за използване на радиочестотен ресурс за наземно цифрово телевизионно разпръскване в няколко града на страната.

Аналоговото радиоразпръскване на дълги, средни и къси вълни ще продължи до въвеждането на новите цифрови технологии в тези радиочестотни обхвати.

 

11.1. Преход от аналогова към цифрова телевизия

Разработените стратегии за развитието на националните цифрови мрежи за телевизионно разпръскване предвиждат изграждане на многочестотни мрежи - национални и регионални, с едночестотно разширение в съответния регион и едночестотни местни мрежи. Паралелно ще се излъчват едни и същи програми - аналогови и цифрови, с тенденция да се премине изцяло към цифрово излъчване в зависимост от търговския интерес.

На пазара следва да бъдат предложени достъпни устройства за осигуряване на прехода от аналогова към цифрова телевизия, така че с аналогов телевизионен приемник да може да се приемат цифрови програми.

 

Въвеждането на цифровата телевизия ще доведе до:

● ефективно използване на радиочестотния спектър и увеличаване броя на операторите, извършващи телевизионна дейност;

● разширяване на възможностите за допълнителна информация, съпровождаща основната телевизионна програма;

● осигуряване на качествено мобилно приемане.

В Република България преходът към цифрово разпръскване на телевизионни програми чрез спътник е осъществен. Очаква се да се разшири разпространението на цифрови телевизионни програми и по кабелните разпределителни мрежи. Стратегиите за преход от аналогова към цифрова телевизия се изпълняват в насока на усъвършенстване на нормативната база, освобождаване на необходимия радиочестотен спектър и въвеждане на необходимите стандарти.

В краткосрочен план се предвижда:

● изготвяне на Национален план за DVB-T мрежите в IV и V обхват (470 - 862 MHz) във връзка с принципите, приети на първата сесия от RRC-04/06 въз основа на разработената стратегия за въвеждане на наземна цифрова телевизия в Република България.

 

В средносрочен план се предвижда:

● влизане в сила на новия честотен план за цифрово телевизионно разпръскване за Регион 1 съгласно разпределението на Международния съюз по далекосъобщения като резултат от втората сесия на RRC-04/06.

В дългосрочен план се очаква постепенно преминаване от аналогово към цифрово наземно телевизионно разпръскване с тенденция за приключване на процеса до края на 2015 г.

11.2. Преход от аналогово към цифрово радио

Преходът от аналогово към цифрово радиоразпръскване в Република България е значително по-лесно осъществим, особено в честотните обхвати 174 - 230 MHz и 1452 - 1467,5 MHz, определени на европейско ниво за цифрово радио по системата DAB, съгласно плана за блоково разпределение от Висбаденската и Маастрихтската конференция. Развитието на цифровото радио в късите, средните и дългите вълни все още е в начален стадии на световно равнище и се извършва по системата DRM.

Понастоящем цифрово радиоразпръскване по системите DAB и DRM не се осъществява в Република България въпреки създадената подходяща нормативна уредба и условия за развитие. Новата правна рамка 2002 на ЕС няма да доведе до съществени промени в регулирането и лицензионния режим за цифрово радиоразпръскване.

За Република България е подходящ плавният преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване, като цифровите и аналоговите мрежи ще съществуват паралелно и ще се конкурират от гледна точка на качеството и новите си информационни възможности. Този подход ще доведе и до постепенното насищане на пазара на приемни устройства на приемливи цени за цифрово радиоразпръскване по системата DAB и DRM.

 

Въвеждането на цифрово радио ще доведе до:

● ефективно използване на радиочестотния спектър и увеличаване броя на операторите, извършващи радиодейност;

● разширяване на възможностите за въвеждане на допълнителна информация към основната информационна програма;

● подобряване качеството на мобилното радиоприемане и елиминиране влиянието на смущаващите сигнали;

● доближаване развитието на цифрово радио в Република България до нивото на страните - членки на ЕС.

 

Тенденцията в развитието на националните цифрови мрежи за радиоразпръскване по системата DAB е в изграждането на едночестотни мрежи. Тези мрежи ще се изграждат на базата на блоковото разпределение за Република България съгласно Висбаденския и Маастрихтския план и евентуалните промени, които ще бъдат обсъдени на втората сесия на регионалната конференция RRC-04/06. На европейския пазар има достатъчно приемни устройства по системата DAB, които ще се появят и на българския пазар веднага, щом започне излъчване на цифрови радиопрограми.

За развитие на DRM радиоразпръскването на къси вълни у нас бяха въведени промени в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър в посока на хармонизиране с Радиорегламента и промените от Световната радиоконференция WRC-03, като в него беше включена забележка, касаеща използването след 1 април 2007 г. на цифрова модулация в радиочестотните обхвати: 5900 kHz, 7300 kHz, 9400 kHz, 11 600 kHz, 12 050 kHz, 13 570 kHz, 13 800 kHz, 15 600 kHz, 17 480 kHz и 18 900 kHz. С тези промени се създават условия за ускорено въвеждане на цифровото радиоразпръскване в обхвата на късите и в перспектива - за средните и дългите вълни.

Разработената Стратегия за преход от аналогово към цифрово радиоразпръскване се изпълнява от гледна точка на усъвършенстване на нормативната уредба и освобождаване на необходимия радиочестотен спектър и въвеждане на необходимите стандарти.

 

В краткосрочен план се предвижда:

● изготвяне на Национален план от едночестотни мрежи по системата T-DAB в III радиочестотен обхват (174 - 230 MHz) на базата на принципите, приети на първата сесия на RRC-04/06.

В средносрочен план ще влезе в сила новият честотен план по системата Т-DAB в радиочестотния обхват 174 - 230 MHz.

В дългосрочен план може да се очаква изцяло преминаване към цифрово радиоразпръскване в Република България след 2010 г. по системата Т-DAB, а по системата DRM - до 2015 г.

Преминаването от аналогово към цифрово радио- и телевизионно разпръскване е необходим процес, с който ще се осигурят по-широки възможности за предоставяне на интегрирани услуги и високо качество на получаваната информация при различни условия на приемане.

 

12. Универсална услуга

С приемането на Закона за далекосъобщенията се определи обхватът на универсалната услуга, който е в съответствие с Директива 98/10/ЕС.

Условията у нас се отличават от тези в страните-членки на ЕС. Основният далекосъобщителен оператор на фиксирана гласова услуга, от една страна, трябва да инвестира в развитие на мрежата си с оглед предоставяне на по-широк обхват услуги с по-добро качество. От друга страна, съществува тенденция негови потребители да се насочват към мобилните услуги, които са по-гъвкави и удобни за бизнеса.

Опитът на страните-членки на ЕС, показва, че техните национални секторни регулаторни органи определят обхвата, принципите на ценообразуването и начините за финансиране на универсалната услуга.

Обхватът на универсалната услуга в повечето страни на ЕС в зависимост от националните особености включва или не услугата достъп до Интернет.

 

Принципите на ценообразуването и цените на услугите в тези страни са:

 - разходоориентирани;

 - осреднени на географски принцип;

 - в повечето случаи достъпни за по-голямата част от гражданите на

тези страни;

 - насочени към тесен кръг потребители, които са финансово затруднени,като за целта се разработват специални ценови пакети за предлагане на универсалната услуга за този вид потребители.

Въвеждането на правна рамка 2002 на ЕС няма да промени принципите за предоставяне на универсалната услуга, регламентирани в Закона за далекосъобщенията.

Независимо от това, че обхватът на универсалната услуга е определен в Закона за далекосъобщенията, при разработването на новата нормативна уредба трябва еднозначно да се дефинира, че предоставянето на универсалната услуга е насочено към гражданите и не се отнася за бизнес потребителите. Освен цената за първоначално свързване и абонаментната такса и цените на разговорите трябва да бъдат достъпни.

От особено значение е провеждането на обществено обсъждане с оглед преглед и по-ясно дефиниране на обхвата на услугата. Новата нормативна уредба трябва да регламентира периодично преразглеждане на елементите на универсалната услуга и възможност за разширяване или промяна на обхвата й.

По отношение на телефонните указатели е необходимо предварително да бъде уточнен форматът, в който ще се подават данните към оператора, определен да предоставя този вид услуга. В тях трябва да бъдат включени и номерата на мобилните абонати. Също така е целесъобразно телефонните указатели да бъдат предоставяни безплатно на абонатите на оператора на фиксираната далекосъобщителна мрежа.

Видовете услуги, предоставяни чрез оператор, трябва да бъдат ясно определени при разработването на новата нормативна уредба.

Въвеждането на единния номер за спешни повиквания 112 трябва да стане към датата на присъединяването ни към ЕС.

Все още на абонатите не е осигурена възможност за проверка и контрол на сметките чрез предоставяне на детайлизирани сметки, тонално набиране и ограничаване на някои от изходящите повиквания. Необходимо е да се прецизира степента, до която да се детайлизират сметките и в какъв вид да се представят на абонатите.

Националният съобщителен регулаторен орган ще продължи ежегодно да тчита до каква степен са удовлетворени изискванията за предоставяне на универсалната услуга. Тези отчети са публично достъпни.

Достъпността на цената на универсалната услуга е пряко свързана със:

 - приключване процеса на ребалансиране на тарифите;

 - цялостно въвеждане на принципа за разходоориентираност на цените.

 

Компенсирането на разходите по предоставянето на универсалната услуга е целесъобразно да бъде осигурено съвместно от:

● всички предприятия, предоставящи гласови телефонни услуги - за слабо

населени и отдалечени райони, които са финансово неизгодни за операторите, предоставящи услугата;

● фондове със социална насоченост - за потребители с ниски доходи, а хора с увреждания и със специални социални нужди.

За да се определи най-подходящият начин за компенсиране разходите на операторите, е подходящо да се направи проучване и обществено обсъждане на този въпрос със заинтересуваните страни. Не трябва да се забравя фактът, че компенсиране може да има само в случай, че се докаже, че предоставянето на услугата води до несправедлива тежест върху оператора, като се вземат предвид и предимствата, които могат да се извлекат от предоставянето й.

 

С цел осигуряване универсалната услуга на всеки гражданин на достъпна цена е необходимо операторите да предлагат тарифни пакети, насочени към тесен кръг потребители, като:

● хора с увреждания;

● хора със специални социални нужди;

● хора с ниско потребление.

Осигуряването на универсалната услуга на хора с увреждания или на групи потребители със специални социални нужди трябва да се извърши, след като се проведе обществено обсъждане на този въпрос, на базата на което да се предприемат конкретни мерки, гарантиращи удовлетворяване на нуждите на тези потребители.

Определянето на "БТК" - АД, като оператор, който ще предоставя универсалната услуга без компенсиране на нетните загуби от предоставянето й до края на 2004 г., има за цел защита на интересите на потребителите и осигуряване възможност на новите оператори да навлязат на пазара на тази услуга.

 

В краткосрочен план трябва да се предприемат следните мерки:

● разработване и приемане на правила за изчисляване на нетните загуби;

● провеждане на обществено обсъждане за осигуряване на универсалната услуга на хора с увреждания и със специфични социални нужди;

● определяне на формата, в който ще се подават данните за имената, адресите и номерата на абонатите от останалите оператори към оператора, определен да издава в печатна форма и да поддържа в електронна форма единен телефонен указател.

 

В средносрочен план предстои:

● провеждане на обществено обсъждане за разширяване обхвата на универсалната услуга;

● въвеждане на процедури за периодично преразглеждане на обхвата на универсалната услуга;

● предоставяне на детайлизирани сметки и тонално набиране;

● въвеждане на единен европейски номер за спешни повиквания 112;

● определяне на групи потребители, ползващи специални тарифни пакети;

● въвеждане на критерии за избор на повече от един оператор, предоставящ универсална услуга.

В дългосрочен план предстои въвеждане на преносимост на телефонните номера.

13. Защита на интересите на крайните потребители

Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия регулира защитата на интересите на потребителите във всички сектори на икономиката, включително в далекосъобщителния сектор. Този закон регламентира изискванията във връзка със:

● правото на информация на потребителите;

● неравноправни клаузи в договорите с общи условия;

● право на рекламация;

● заблуждаваща и непочтена реклама.

Законът за далекосъобщенията определя общите условия, които уреждат взаимоотношенията на обществените далекосъобщителни оператори с крайните потребители.

Правна рамка 2002 на ЕС въвежда повишена отговорност от всички заинтересувани страни (потребители, производители, неправителствени организации, националните секторни регулаторни органи и предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги) при защита на интересите на крайните потребители, използващи електронни съобщителни услуги:

● високо общо ниво на защита на интересите на крайните потребители - ясно дефиниране съдържанието на "безопасност на услугата" и "качество на услугата" (европейски стандарти, кодекси за добра практика и др. европейски и международни документи);

● ефективно и гъвкаво прилагане на законодателството в областта на защитата на интересите на крайните потребители - определяне на мерки и отговорни институции за изпълнение на изискванията към производители и доставчици;

● широко участие на потребителските и браншовите организации за насърчаване на диалога "потребител - доставчик";

● въвеждане на стандарти за качествените показатели на предоставяните услуги;

● разработване и широко популяризиране на програми за информиране и обучение на потребителите от различни възрастови категории за техните права и възможностите за намаляване на рисковете.

Развитието на Интернет, цифровото наземно и спътниково радио- и телевизионно разпръскване, цифровите кабелни телевизионни системи, чрез които се предлагат интерактивни услуги, повишава изискванията към защитата на интересите на крайните потребители на електронни съобщителни услуги. Навлизането на нови технологии при този тип медии дава възможност да се филтрира (кодира) съдържанието им и това трябва да залегне като задължение за организациите, предлагащи тези услуги. По този начин потребителите ще могат да предприемат мерки за ограничаване разпространението на информация, нарушаваща националните традиции и международните норми за етика и морал.

Развитието на пазара на електронни съобщителни услуги е тясно обвързано с повишаване доверието на потребителите към предлаганите услуги. Наред с развитието на конкуренцията като икономически регулатор от особена важност е провеждането на периодичен мониторинг от контролните органи за постигната удовлетвореност на потребителите от видовете услуги, тяхното качество и цени и не на последно място за мнението им за нивото на безопасност на услугите и за поведението на доставчика на услугата - добросъвестност и взаимно доверие.

Защитата на професионалната и търговската тайна не трябва да противоречи на изискванията за защита на потребителите, която е приоритетна.

Либерализацията на пазара и развитието на конкуренцията неминуемо води до промяна на критериите на потребителите относно съотношението качество на услугата/цена. Ефективно действие на този механизъм обаче е реално възможно при по-големите бизнес клиенти, докато за домашните абонати и малкия бизнес цената ще продължи да е определяща.

Наред с усилията за модернизация и повишаване на разнообразието от предлагани услуги от изключително значение е развитието на далекосъобщителната инфраструктура в отдалечените, слабо населените и икономически слабо развитите райони. Това развитие ще доведе до осигуряването на равни права за всички за достъп освен до универсална услуга и до възможности за достъп до услугите телемедицина, електронни разплащания и пазаруване, обучение от разстояние, възможности за търсене и предлагане на работа чрез Интернет, достъп до информация и документи на правителствени организации и др. За тази цел е необходимо да се разшири съвместната работа

и сътрудничество между широк кръг от правителствени и неправителствени организации.

Общите условия в договорите между потребителите и предприятията, предоставящи електронни съобщения, гарантират прозрачност, информираност и правна сигурност за страните.

В средносрочен план е необходимо нормативно да се регламентира възможност националният съобщителен регулаторен орган да провежда опростена и неизискваща големи финансови средства процедура за решаване на споровете между операторите и крайните потребители относно достъп до и взаимно свързване на мрежи, предоставяне на услугата "линии под наем", съвместно ползване на помещения и съоръжения. Така всеки гражданин или предприятие, предоставящо електронни съобщения, ще може да потърси защита на своите права и интереси. Запазва се възможността решението по спора да се отнесе пред съответната съдебна инстанция. Тази правна възможност е допълнителна гаранция за защита на интересите на всички категории потребители и предприятия.

14. Защита на личните данни в електронните съобщения

Общата рамка по защитата на личните данни се определя със Закона за защита на личните данни. По отношение на сектор "Далекосъобщения" в Закона за далекосъобщенията са предвидени разпоредби, отнасящи се до защита на личните данни в далекосъобщителния сектор и гарантиране конфиденциалността на съобщенията. Разпоредбите на закона по този въпрос са хармонизирани напълно с възприетите в ЕС условия (Директива 97/66/EC).

 

В краткосрочен план предстои издаване на подзаконови нормативни актове съгласно Закона за далекосъобщенията, чрез които ще се регламентират специфични въпроси, като:

● идентификация на линията на викащия и на свързаната линия – даване право на потребителя да активира или деактивира чрез крайното си устройство тези функции на мрежата;

● автоматично пренасочване на повиквания - даване права на потребителите да отказват и да прекратяват пренасочени към тяхната линия повиквания;

● потвърждаване правото на абонатите на всички видове електронни услуги да решават дали да бъдат включени в обществен указател, като:

 - безплатно да бъдат информирани предварително за предназначението (за справочни услуги, маркетингови цели и др.) на печатен или електронен обществен указател, както и за всяка функция на търсене в електронните указатели;

 - техни лични данни да бъдат включени в обществени указатели след съгласието им;

 - да дават допълнителното си съгласие при използване на указателите за цели, освен търсене на контактни данни, основани на името на абоната.

В правна рамка 2002 на ЕС се разглежда въпросът за защитата на личните данни в светлината на развитието на новите технологии и породилите се нови рискове за неприкосновеността на личните данни на потребителите. Развитието на пазара на услугите се влияе изключително от увереността на потребителите, че поверителността на личните им данни е гарантирана.

Развитието на пазара на електронни съобщителни услуги обуславя необходимостта от осигуряване на специални правни, регулаторни и технически мерки, особено при нарастващите възможности на съвременните технологии за автоматично съхраняване и обработка на данни за потребителите на електронни съобщителни услуги, с оглед осигуряване еднакво ниво на защита на личните данни независимо от прилаганата технология.

В средносрочен план е необходимо нормативната уредба в областта на защитата на личните данни, свързана със защитата на мрежите и предаваната по тях информация, да се разшири в следните насоки:

● задължения за предприемане на съответни технически мерки от

предприятия, предоставящи електронни съобщения за:

 - повишаване защитеността на мрежите срещу повреди или нарушаване на целостта им;

 - недопускане на вмешателство в личния живот на хората при неразрешено ползване на техни лични данни, пренасяни от електронните съобщителни мрежи;

● гарантиране поверителността на съобщенията и забрана за неразрешено подслушване или други форми на несанкционирана намеса от трети страни;

● гарантиране правото на потребителите на електронни съобщителни мрежи и услуги, трафичните им данни и данните за местоположението да се обработват само при тяхно съгласие за целите на маркетинга на електронни съобщителни услуги или за предоставяне на услуги с добавена стойност при ограничаване обхвата на обработката и времето за съхраняване на данните. Необходимо е преди получаването на такова съгласие потребителят да бъде предварително информиран за типа на данните, за целите и продължителността на обработката, както и дали данните ще бъдат прехвърляни към трето лице за предоставяне на услуга с добавена стойност.

С оглед гарантиране неприкосновеността на личните данни на потребителите е необходимо да се разшири нормативната уредба, отнасяща се до:

● осигуряване защита на потребителите срещу нарушаване на тяхната

неприкосновеност, свързана с получаване на непоискани съобщения за директни маркетингови цели, осъществявани чрез апарати за автоматични повиквания, факсове, електронна поща (spam), включително SMS съобщения; за такива форми

на нежелани съобщения е основателно да се поиска и предварително съгласие на получателите (opt-in режим) или отказ от следващи съобщения, след като вече е получено дадено нежелано съобщение (opt-out режим);

● осигуряване възможност на потребителите на електронни съобщения да

откажат използването или инсталирането върху крайните им устройства на приспособления (cookies), предназначени за улесняване използването на електронни услуги (реклами, банкови операции и др. услуги в реално време); тази възможност е от съществено значение, когато до крайното устройство на абоната имат достъп и други потребители; този подход следва да се приложи както за скрити шпиониращи програми (spyware), така и вирусни програми, скрити в съобщения.

Изброените права и ограничения не трябва да влизат в противоречие с изискванията за националната сигурност и да препятстват законовите мерки за борба с престъпността, тероризма и за опазване на обществения ред.

15. Цени

Съгласно Закона за далекосъобщенията се регулират следните цени, определени от операторите със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи и фиксирани гласови телефонни услуги и предоставяне на услугата "линии под наем":

● за фиксирана гласова телефонна услуга;

● за взаимно свързване;

● за предоставяне на услугата "линии под наем" от обхвата на минималния пакет;

● за специфичен достъп;

● за необвързан достъп до абонатната линия;

● за съвместно ползване на помещения и съоръжения.

Цените на услугите на посочените по-горе пазари не могат да съдържат отстъпки, които нарушават възможностите за конкуренция, да създават предимства за отделни потребители на същата или сходни услуги и да са под нивото на разходите по предоставянето на услугата.

С правна рамка 2002 на ЕС ex ante задължения се налагат на предприятията не само на базата на установено значително въздействие върху пазара, а и на базата на две кумулативни предпоставки:

● установено господстващо положение съгласно новата нормативна уредба в областта на електронните съобщения и конкурентното право, и

● липсата на конкуренция на пазара, на който предприятието има господстващо положение.

От съществено значение за конкуренцията на всеки пазар на съобщителни услуги е ценовата политика на предприятията в електронния съобщителен сектор, ползващи се с господстващо положение на пазара. Правомощията на националния съобщителен регулаторен орган, свързани с регулиране цените на услугите на тези предприятия, трябва да бъдат развити в нормативната уредба към Закона за електронните съобщения.

Националният съобщителен регулаторен орган съгласно Препоръка 2003/311/EC на Европейската комисия за съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, допустими за ex ante регулиране в съответствие с Директива 2002/21/ЕС на Европейския парламент и Европейския съвет за обща регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги, контролира цените на услугите, предоставяни от предприятия с господстващо положение, на следните пазари:

1. Пазари на дребно:

● достъп до обществената телефонна мрежа във фиксирана точка за граждани;

● достъп до обществената телефонна мрежа във фиксирана точка за бизнес клиенти;

● обществено достъпни местни и/или междуселищни телефонни услуги, предоставяни на граждани във фиксирана точка;

● обществено достъпни международни телефонни услуги, предоставяни на граждани във фиксирана точка;

● обществено достъпни местни и/или междуселищни телефонни услуги, предоставяни на бизнес клиенти във фиксирана точка;

● обществено достъпни международни телефонни услуги, предоставяни на бизнес клиенти във фиксирана точка;

● минимален пакет от линии под наем (обхващащ определени типове от линии, позволяващи скорост на предаване до 2 Mb/s включително).

2. Пазари на едро:

● повикване, генерирано от фиксирана точка на обществената телефонна

мрежа;

● повикване, терминирано във фиксирана точка на отделни обществени

телефонни мрежи;

● услуги по пренос в обществената фиксирана телефонна мрежа;

● необвързан достъп до абонатната линия с цел предоставяне на

широколентови и гласови услуги;

● широколентов достъп;

● сегменти от линии под наем за терминиране на трафик;

● сегменти от линии под наем за пренос на междуселищен и международен

трафик;

● достъп до и повикване, генерирано от обществени мобилни телефонни

мрежи;

● терминиране на гласово повикване в отделни мобилни мрежи;

● национален пазар за международни роуминг услуги на обществени мобилни мрежи;

● услуги за разпространение на програми до крайни потребители чрез радио- и телевизионно разпръскване.

Цените на услугите, предоставяни от предприятията с господстващо положение, трябва да са разходоориентирани по отношение на:

● достъп до и взаимно свързване на мрежи;

● предоставяне на услугата "линии под наем".

Въпреки разширените правомощия на националния съобщителен регулаторен орган не бива да се стига до регулиране повече от минимално необходимото в областта на свободната конкуренция. Намесата на националния съобщителен регулаторен орган трябва да бъде нормативно ограничена до и по отношение на пазара на електронни съобщителни услуги, на който няма реална конкуренция.

16. Осигуряване на далекосъобщенията за националната сигурност и отбраната на страната в мирно време и при кризи

 

16.1. Осигуряване на далекосъобщения в условия на кризи, режим "военно положение", режим "положение на война" или при друго извънредно положение

Далекосъобщителната инфраструктура се определя съгласно изискванията на НАТО като една от т. нар. "критични" инфраструктури - т.е. такава, чийто отказ би имал сериозни последствия за обществото. Състоянието и развитието на далекосъобщителните мрежи трябва да отговарят на изискванията за устойчиво функциониране. Трябва да се осигуряват условия и възможности за взаимно свързване на обособените мрежи на централната и териториалната администрация с обществените далекосъобщителни мрежи в страната.

Регулирането на предоставянето на далекосъобщителни услуги и използването на далекосъобщителни мрежи, предназначени за граждански нужди, за работа в условия на кризи, режим "военно положение", режим "положение на война" или при друго извънредно положение, се извършва по реда на Закона за далекосъобщенията.

В краткосрочен план - до средата на 2005 г., задълженията на далекосъобщителните оператори в условия на кризи, както и задълженията по изграждането на комуникационната и информационната система за управление при кризи ще бъдат съобразени с предстоящия за приемане Закон за управление при кризи и с неговата подзаконова нормативна уредба.

Предоставянето на далекосъобщителни услуги в мирно време на държавните органи и институции, осигуряващи националната сигурност и отбраната, следва да се извършва чрез договори със съответните далекосъобщителни оператори съгласно разпоредбите на бъдещия Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията или Закон за електронните съобщения.

Задълженията, изискванията и ограниченията на далекосъобщителните оператори, свързани с осигуряването на далекосъобщенията в интерес на националната сигурност, отбраната на страната в мирно време и при кризи, ще продължат да се уреждат чрез вписване в издаваните индивидуални лицензии или чрез режима на общо оправомощаване.

За осигуряване на необходимите условия за устойчиво функциониране на обществени далекосъобщителни мрежи и достоверност на предаваната информация за нуждите на националната сигурност, отбраната на страната и при кризи и за предоставяне на далекосъобщителни услуги с необходимото качество следва:

● да продължи цифровизацията и модернизацията на далекосъобщителните мрежи - в срокове съгласно приложение № 2;

● да се осигурява съвместимост и възможност за взаимодействие на обществените далекосъобщителни мрежи в страната с обособените далекосъобщителни мрежи на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и други органи на изпълнителната власт;

● да се отделят далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности за военно време от далекосъобщителната мрежа на "БТК" - АД, в срок съгласно Закона за далекосъобщенията - октомври 2006 г.;

● да се осигуряват финансови средства от държавния бюджет за експлоатация и развитие на далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение.

За всички пунктове за управление, свързани с националната сигурност и управление при кризи, следва да се ускори въвеждането на единен програмен продукт, осигуряващ поддържането на постояннодействаща система за управление при кризи.

Следва да се полагат усилия и за оптимизация, съвместно използване, свързване и интегриране на различните преносни среди и мрежи, както и за използване на съвременните технологии при осигуряването на далекосъобщенията по време на кризи и при възстановителните работи.

Република България следва да осигури съответно функциониране на обществените далекосъобщителни мрежи в съответствие с Конвенцията от Тампере за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции. Конкретните задължения, изисквания и ограничения се определят в лицензиите на операторите на тези мрежи.

16.2. Отделяне на далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение от мрежата на "БТК" – АД

 

Съгласно изискванията на Закона за далекосъобщенията:

● в срок 3 години от влизането в сила на закона далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности за военно време, които са елемент от системата за национална сигурност и отбрана, следва да се отделят от далекосъобщителната мрежа на "БТК" - АД, по ред, определен от Министерския съвет;

● средствата за отделянето се осигуряват от държавния бюджет, от "БТК" - АД, и от други източници при условия, определени с акт на Министерския съвет;

● отделените далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности се използват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Отделените обекти от далекосъобщителната мрежа на "БТК" - АД, в съответствие с Военната доктрина на Република България и изискванията, произтичащи от членството на Република България в НАТО, следва да се използват в мрежите, предназначени за осигуряване на държавното управление, националната отбрана и сигурност, с цел постигане разделянето на тези мрежи от далекосъобщителните мрежи с гражданско предназначение.

17. Управление на държавната собственост и приватизация на БТК

Освобождаване от правото на управление на държавната собственост, представляваща 35 на сто от акциите на капитала на "БТК" - АД, ще се извърши от министъра на транспорта и съобщенията чрез предлагане на акциите на борсата. В изпълнение на Стратегията за приватизация, одобрена от Народното събрание, е завършена процедурата за приватизация на основния далекосъобщителен оператор, проведена от Агенцията за приватизация.

За държавната собственост, представляваща 35 на сто от акциите на капитала на "БТК" - АД, ще бъде открита процедура за продажба на Българската фондова борса, както следва:

 - 20 на сто от акциите - до края на 2004 г.;

 - 15 на сто от акциите - до средата на 2005 г.

Собственикът, притежаващ 65 на сто от акциите на компанията, е поел задължението за осигуряване развитието на фиксираната далекосъобщителната мрежа и нейната модернизация.

Необходимо е провеждане от страна на държавата на следприватизационен контрол с оглед извършване от оператора на:

● поетапна цифровизация на фиксираната далекосъобщителна мрежа в съответствие с поетите ангажименти по преговорна глава 19;

● отделяне на далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение и инсталираните мощности за военно време, които са елемент от системата за национална отбрана и сигурност, от фиксираната далекосъобщителната мрежа на "БТК" - АД.

Участието на държавата като собственик в обособени далекосъобщителни мрежи, свързани с въздушното, морското и наземното търсене и спасяване, следва да бъде в съответствие с добрата европейска практика.

18. Развитие на човешките ресурси

Ключова роля за постигане целите на Секторната политика има развитието

на човешките ресурси.

От особено значение е повишаването на административния капацитет на националния съобщителен регулаторен орган, общия регулаторен орган, органа по политиката в електронния съобщителен сектор и Съвета за националния радиочестотен спектър. Повишаването на квалификацията на експертите чрез обучение, участие в работата на международни организации и взаимно сътрудничество с националните секторни регулаторни органи на страните - членки на ЕС, ще допринесе за по-пълноценно изпълнение на задълженията на националния съобщителен регулаторен орган, произтичащи от въвеждането на новата правна рамка за електронни съобщения на ЕС 2002.

Необходимо е да се поддържа тясно взаимодействие между участниците на далекосъобщителния пазар и учебните заведения, подготвящи специалисти в областта на далекосъобщенията, като се:

● актуализират учебните програми в съответствие с развитието на технологиите;

● подобрява езиковата подготовка;

● включват в учебните планове на дисциплини по мениджмънт в комуникациите в корпоративна среда;

● разработват и предлагат мултимедийни продукти за обучение, като по този начин се стимулира самостоятелната подготовка и се намаляват разходите по обучението на човешките ресурси;

● създават виртуални образователни катедри от типа катедра "Джон Атанасов".

За работещите в сектора изключително важно значение придобива необходимостта от:

● продължаващо и непрекъснато обучение;

● обучение на служители от административните структури за изпълнение на

изискванията, свързани с евроинтеграцията;

● по-широко използване на квалификационни курсове и семинари,

предлагани от МСД и други авторитетни международни и български организации;

● използване на възможностите, предоставяни от Виртуалния институт по

обучение (VTI) на МСД;

● разширяване участието на Република България в създадения от МСД

Регионален виртуален център за Югоизточна Европа за усъвършенстване на умения, свързани с далекосъобщенията (Center of excellence).

Динамичното развитие и перспективите за преструктуриране на собствеността в сектора оказват влияние и върху структурата на заетостта.

Във връзка с това трябва да се подкрепят разработваните от подлежащите на преструктуриране държавни дружества програми за трудова заетост, компенсаторни механизми и преквалификация на персонала, подлежащ на освобождаване.

Появата на нови далекосъобщителни оператори ще позволи пренасочването на работната сила, породено от преструктурирането на отрасъла.

Необходимо е да се създадат предпоставки за мотивиране на младите специалисти за работа в сектора с оглед по-пълноценното им социално интегриране и професионална реализация.

19. Научно-приложно обслужване

Научноизследователската и развойната дейност в сектора е предимно с приложен характер. Извършването на тази дейност би следвало да се подпомага със средства от:

● производителите и разпространителите на далекосъобщително оборудване;

● операторите на далекосъобщителни услуги;

● програми на ЕС;

● държавния бюджет и фондове.

За извършване на научно-приложното обслужване на сектора е необходимо по-ефективно да се използват възможностите на:

● висшите училища;

● Българската академия на науките;

● развойните звена на далекосъобщителните оператори;

● дружества, извършващи консултантска и развойна дейност.

Целесъобразно е да се обсъди създаване на структура с държавно финансиране, както и самофинансиране, която да извършва научно-приложно обслужване на далекосъобщителния сектор по тематика с национално значение.

20. Инвестиционна политика

Секторната политика, стабилността на законовата и подзаконовата нормативна уредба и осигуряването на необходимия ограничен ресурс (радиочестоти, номера и позиции на ГСО) създават благоприятни условия за навлизане на инвестиции в сектора за:

● изграждане на нови GSM мрежи;

● изграждане на UMTS мрежи;

● заемане на позициите от ГСО, определени за Република България;

● изграждане на цифрови наземни и спътникови мрежи за радио- и телевизионно разпръскване;

● изграждане на национална мобилна TRUNK мрежа за професионални цели - TETRA Civil;

● изграждане на широколентови инфраструктури и др.

Следва да продължи държавната политика за навлизане на частни, включително чужди, инвестиции в сектора на електронните съобщения. От особено значение е да се засили ролята на държавата при представянето пред потенциални инвеститори на предимствата от реализиране на инвестиции в сектор електронни съобщения у нас чрез участие във форуми, информационни Интернет страници, печатни материали и др.

21. Европейска интеграция, членство в НАТО и международно сътрудничество

 

21.1. Европейска интеграция

С техническото приключване на преговорите (завършване на преговорите по

всички преговорни глави) Република България навлезе в нов етап от подготовката си за членство в ЕС. Особено внимание ще се обръща на координацията и наблюдението (мониторинга) по изпълнение на поетите ангажименти и постигнатите резултати.

С приемането на Закона за далекосъобщенията Република България изпълни поетите ангажименти по глава 19 "Телекомуникации и информационни технологии" за хармонизиране на националното ни законодателство с достиженията на правото на ЕС - правна рамка 1998 - 2000 г., с изключение на изискването за отделяне на регулаторните функции от управлението на собствеността.

С допълнителни декларации към преговорната позиция Република България е заявила, че приема законодателството на ЕС по глава 19, прието до 30 юни 2002 г., и ще бъде в състояние да го приложи до датата на присъединяването към ЕС.

Подготовката на експерти за работа с европейските институции е от особено значение за предстоящото ни членство в ЕС.

Комитетът по съобщения и Комитетът за радиочестотния спектър към Европейската комисия бяха отворени за участие на български експерти. Прякото участие в работата на тези комитети, както и осъществяването на контакти с експерти от страните-членки на ЕС, повишават подготовката и компетентността на българските представители в тях.

На базата на приключилия преговорен процес и с оглед подготовката на Република България за членство в ЕС следва:

● стриктно да се изпълняват поетите ангажименти по глава 19;

● да се подготвят текстовете, свързани със съобщенията по Договора за присъединяване на Република България към ЕС;

● да се съблюдават изискванията, произтичащи от мониторинговата предпазна клауза от преговорите с ЕС.

21.2. Членство в НАТО

 

Във връзка с членството на Република България в НАТО следва:

● да се ускори хармонизацията на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър с хармонизираните военни ленти на НАТО;

● да се активизира участието на Република България в разработването на Военната позиция на НАТО върху точките от дневния ред на Световните радиоконференции в рамките на Подкомитета за управление на честотите към НАТО;

● да се продължи участието в Комитета за планиране на гражданските съобщения в НАТО (ССРС) във формат ПЗМ/ЕАСП (Партньорство за мир/Евроатлантически съвет за партньорство).

21.3. Международно сътрудничество

В областта на далекосъобщенията Република България членува в Международния съюз по далекосъобщения (МСД), в Европейската конференция за пощи и далекосъобщения (СЕРТ) и в Комитета за планиране на гражданските съобщения в НАТО (ССРС) във формат ПЗМ/ЕАСП (Партньорство за мир/Евроатлантически съвет за партньорство). Български институции членуват и в Подкомитета за управление на честотите към НАТО и в Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI). Членуването в тези организации и активното участие в дейността им е принос на страната при създаването на общоевропейски стандарти.

Република България е член на Съвета на МСД (мандат до 2006 г.) – висш ръководен орган на Съюза, мандатен на Конференцията на пълномощниците. Българските експерти дават своя професионален принос в работните и проучвателните екипи, разработващи документи, свързани с формирането и реализирането на политиката на МСД в областта на стандартизацията, развитието на съобщенията, като изхождат от националните интереси.

Участието и дейността в работните органи на СЕРТ позволява на българските експерти да дадат своя принос при създаването на общоевропейските норми и препоръки, както и да ги отразят при хармонизирането на националната политика и регулирането в областта на далекосъобщенията в съответствие с изискванията на Европейското законодателство.

Активното участие на страната в спътниковите организации EUTELSAT, ИНТЕРСПУТНИК, ITSO и IMSO разширява възможностите на страната да влияе върху дейността им, както и да ползва предоставяните от тях спътникови услуги на преференциални цени.

Република България като член на Световната търговска организация трябва да изпълнява поетите ангажименти във връзка с преговорите по търговията с услуги.

Следва да се активира участието ни в организацията на Черноморското икономическо сътрудничество.

 

В средносрочен план следва да се активизират:

● участието на представители на Република България в изследователските групи на МСД и особено в тези, които са свързани с регулирането на тарифите и разплащанията между различните оператори, с разработването, разпределянето и управлението на ограничени ресурси - честотни и номерационни;

● организирането и провеждането на Световната конференция на върха на информационното общество, вторият етап на която ще се проведе през 2005 г. под егидата на генералния секретар на ООН;

● обмяната на опит с европейските администрации в областта на политиката и регулирането на далекосъобщенията, свързано с преструктурирането на СЕРТ и МСД, наложено от динамичното навлизане на новите технологии;

● подготовката и участие в Регионалната радиоконференция RRС-04/06, в Световната асамблея по стандартизация в далекосъобщенията WTSA-04, в Конференцията на пълномощниците 2006 г. към МСД.

В дългосрочен план следва:

● да се активизира участието на представители на страната в различните форуми, свързани с проблемни въпроси и с развитието на нови технологии, за мобилни далекосъобщения - 3G (трето поколение мобилни връзки), за цифрова телевизия и цифрово радио;

● да се извършат необходимите действия за подготовка и участие в Световната радиокомуникационна конференция WRC-2007.

Въпросите за развитието на далекосъобщенията трябва да заемат важно място и в отношенията с държавите от Югоизточна Европа. В двустранните договорености трябва да залегнат постановки, регламентиращи съгласуване на документи, засягащи общи интереси, като:

● методики за измерване на трансгранични замърсявания;

● процедури за координиране параметрите на станции от радиоразпръсквателната, фиксираната, фиксираната спътникова и подвижна радиослужба;

● процедури за съгласуване на националните честотни планове за ефективно използване на радиочестотния спектър от различните видове радиослужби.

 

 

 

Приложение № 1

 

Списък на директиви, решения и препоръки на достиженията на правото на Европейския съюз - рамка 2002

 

● Директива 2002/19/ЕС на Европейския парламент и Европейския съвет за достъп до и взаимно свързване на електронни съобщителни мрежи и прилежащите средства (Директива за достъпа);

● Директива 2002/20/ЕС на Европейския парламент и Европейския съвет за лицензиране на електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива за оправомощаването);

● Директива 2002/21/ЕС на Европейския парламент и Европейския съвет за обща регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива за рамката);

● Директива 2002/22/ЕС на Европейския парламент и Европейския съвет за универсалната услуга и правата на потребителите, свързани с електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга);

● Директива 2002/58/ЕС на Европейския парламент и Европейския съвет за обработката на лични данни и защита на неприкосновеността в електронния съобщителен сектор (Директива за неприкосновеността);

● Директива 2002/77/EC на Европейската комисия за конкуренцията на пазарите за електронни съобщителни мрежи и услуги (Директива за конкуренцията на пазара);

● Решение 676/2002 на Европейския парламент и Европейския съвет за регулаторна рамка на политиката за радиоспектъра в Европейската общност.

● Решение 2003/548/EC на Европейската комисия за минималния пакет линии под наем с хармонизирани характеристики и свързани стандарти, отнасящи се до чл. 18 на Директивата за универсалната услуга;

● Препоръка 2003/311/EC на Европейската комисия за съответните пазари на продукти и услуги в сектора на електронните съобщения, допустими за ex ante регулиране в съответствие с Директивата за рамката;

● Препоръка 2003/561/EC на Европейската комисия за нотификации, временни ограничения и консултации, предвидени в чл. 7 на Директивата за рамката;

● Решение 2002/627/EC на Европейската комисия за създаване на Европейската група на регулаторите за електронни съобщителни мрежи и услуги;

● Решение 2002/622/EC на Европейската комисия за създаване на група за политика на радиоспектъра;

● Решение 2003/375/EC на Европейската комисия за определяне на регистър на .eu Top Level Domain;

● Препоръка 2003/558/EC за обработката на информацията за местоположението на викащия в електронните съобщителни мрежи с цел локализиране на спешните повиквания;

● Препоръка 2003/203/EC на Европейската комисия за хармонизиране предоставянето на достъп на обществените RLAN до обществените електронни съобщителни мрежи и услуги в общността.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Приложение № 2

 

Цифровизация на фиксираната мрежа съгласно поетите ангажименти на Република България по глава 19 "Телекомуникации и информационни технологии" от преговорите за присъединяване към Европейския съюз

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Приложение № 3

 

Списък на съкращенията, употребени в Актуализираната секторна политика

 

 

 

 

Забележка. Списъкът съдържа съкращенията само на чужд език.

 

 

 

 

 

 

Приложение № 4

 

Таблица на мерките и сроковете за тяхното изпълнение, произтичащи от Актуализираната секторна политика