ТАБЛИЦА
ЗА
ОТРАЗЯВАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ПОЛУЧЕНИ ПРИ ОБЩЕСТВЕНОТО ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТА НА
МЕТОДИКА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНИТЕ И ЦЕНОВИТЕ ПАКЕТИ НА УНИВЕРСАЛНАТА УСЛУГА
|
№ |
Заинтересовани лица |
Предложение на заинтересовано лице |
Мотиви за предложението на заинтересовано
лице |
Статус (приема се / не се приема) |
Места в текстовете, в които са отразени
приетите предложения / Мотиви за не приети предложения |
|
|
|
ОБЩИ БЕЛЕЖКИ |
|
|
|
|
1. |
БТК |
Проектът
на Методика би могъл да бъде още по-прецизен и да бъде изменен и допълнен
така, че да отрази справедливо и в съответствие с целите на закона някои
обективни обстоятелства на пазара. Съществен
факт, който не е отчетен при изготвяне на Проекта е, че с въвеждане на
по-нисък праг на признатата загуба на работоспособност за целите на
предоставяне на универсалната услуга, броят инвалиди, които имат право да
ползват пакети, съгласно Наредбата, нарасна над три пъти, в сравнение с
изискванията, произтичащи от отменения Закон за далекосъобщенията (ЗД).
Докато преди в тази група попадаха хора с над 90% инвалидност, сега там
попадат всички граждани с над 50% инвалидност. Това дава основание, подобно
на всички други закони, уреждащи тези обществени отношения, отстъпките да се
диференцират в зависимост от потребностите на отделните групи, тъй като
приемане на общ подход е нецелесъобразно и ще доведе до неравнопоставеност на
по-голяма част от тях, което е явно несправедливо. |
Проектът е изготвена въз основа на
чл. 195, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Като цяло той
отговаря на изискванията на ЗЕС и е в съответствие с обнародваната Наредба № 6 от 13.03.2008 г. за
изискванията и параметрите на качеството за универсалната услуга, специалните
мерки за хора с увреждания и реда за избор на предприятията, предоставящи
обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и за възлагане на
задължението за предоставяне на универсалната услуга (Наредба). Бихме
желали да отбележим, че ясното регламентиране на начините за определяне на цените и ценовите
пакети, елемент от универсалната услуга, гарантират от една страна нейната
достъпност, а от друга създават предвидимост, необходима за предприятията,
изпълняващи задължение за предоставянето й. В тази връзка следва да се
отчетат различните възможности на отделни категории от населението и
необходимостта да ползват различни пакети. На тази основа предлагаме да бъде
регламентирана по-голяма гъвкавост при определяне на тези пакети. Считаме, че в това отношение
следва да се прилага практиката в други страни членки на ЕС, където се
регламентират възможности свободно да бъдат съобразявани конкретните условия
при определяне на пакети и отстъпки за различни категории лица в
неравностойно положение. |
Приема се по принцип |
Отразени съгласно конкретните предложения в т. 19, 20, 26
и 27 от настоящата таблица. |
|
2. |
КБМ |
По наше мнение принципите и духа на универсалната
услуга не са намерили отражение в Методиката и Правилата, подложени на
обществено обсъждане. Доколкото Методиката в чл. 3 определя цените на кои
услуги, включени в обхвата на универсалната услуга следва да бъдат достъпни,
а Правилата посочват по какъв начин ще се изчисляват нетните разходи от
предоставянето на универсалната услуга, а от там и кои нетни разходи подлежат
на компенсиране, считаме че между двата проекта (на Методика и на Правила) не
е налице необходимия за цялостното регламентиране на материята синхрон.
Разминаването между двата проекта, което според нас е налице, е толкова
съществено, че не може да бъде възприето, че заложеният в ЗЕС принцип за
компенсиране, само при наличие на несправедлива тежест, е намерил отражение.
Споделяме виждането, че във всички случаи, наличието на несправедлива тежест
е свързано с предоставяне на услуги на цени под обичайната търговска печалба.
Предоставяне на услуги от обхвата на универсалната услуга на цени под
обичайната търговска печалба в областта на електронните съобщения обикновено
е свързано с изпълнение на задължение за формиране на цени, които по преценка
на съответната държава са достъпни за обществото. Предлагаме в проектите да бъде ясно дефинирано, че
на компенсиране подлежат само нетни разходи от предоставянето на тези услуги
от обхвата на универсалната услуга, когато спрямо цените са налице изисквания
за достъпност, съгласно Методиката. За да бъде отразено това наше предложение
е възможно да бъдат възприети два подхода, както следва: √ В чл. 3 от Методиката да бъде посочено, че
предприятията със задължение да предоставят универсална услуга определят като
достъпни цените на услугите по чл. чл. 182, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4 и 6 от ЗЕС и
съответно се определят изисквания за достъпността на цената на тези елементи
от обхвата на универсалната услуга, или √ В случай, че горното не бъде възприето, в
Правилата да бъдат заличени разпоредбите на чл. 2, ал. 2, и разпоредбите на
чл. 7, чл. 8, чл. 9. В допълнение към гореизложеното, би следвало да бъде
взето предвид, че предвидените в проектите консултации във връзка с
изпълнение на задължението за предоставяне на универсална услуга са само
между задълженото предприятие и КРС (чл. 6, ал. 7 и чл. 10 от Методиката).
Считаме, че този процес би следвало да е прозрачен и ясен и за останалите
предприятия, предоставящи обществена телефонна услуга, предвид
обстоятелството че нетните разходи на задълженото предприятие ще бъдат
компенсирани именно от тези предприятия. В други случаи (чл. 14 от
Методиката) задълженото да предоставя универсална услуга предприятие само
може да определи цени за предоставени услуги, елемент от универсалната
услуга. В този случай (чл. 14 от Методиката), не са налице гаранции, че
задълженото предприятие няма да определи цена равна или около нула, като
същевременно останалите предприятия, предоставящи обществена телефонна
услуга, би следвало да компенсират същото предприятие. Считаме, че подобен
подход е недопустим, още повече че е напълно възможно цени от подобни нива да
създадат изключителни трудности за развитие на конкуренцията. По този начин,
без да е налице балансирано отчитане на интересите на участващите в сектора
предприятия не се постига основната цел на ЗЕС, а именно създаване на
необходимите условия за развитие на конкуренцията. |
Съгласно разпоредбата на чл. 195 от Закона за електронните
съобщения (ЗЕС) Министерският съвет посочва начина за определяне на цените и
ценовите пакети на универсалната услуга в Методика за определяне на цените и
ценовите пакети на универсалната услуга. Обхватът на универсалната услуга е
определен в разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗЕС. Предвид обстоятелството,
че универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани
на всички крайни потребители, независимо от географското им местоположение на
територията на страната, на достъпна цена, разпоредбите на ЗЕС предвиждат
възможност, когато предоставянето на универсалната услуга представлява
несправедлива тежест за предприятията, задължени да я предоставят, останалите
предприятия, предоставящи обществена телефонна услуга да компенсират
предприятието, предоставящо универсална услуга. Компенсирането на
предприятието, предоставящо универсална услуга се извършва след определяне на
размера на нетните разходи от предоставянето на универсалната услуга по
Правила за изчисляване на нетните разходи за предоставяне на универсалната
услуга, приети от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). В обхвата на универсалната услуга се включват
услугите, посочени в разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗЕС. От чл. 3 на
Методиката става ясно, че като достъпни се определят само цените на услугите,
посочени в чл. 182, ал. 2, т. 1 от ЗЕС, като съответно в чл. 4, чл. 5 и чл. 6
от Методиката е посочено по какъв начин се определя “достъпна цена” по
отношение на съответния елемент от универсалната услуга. Видно от Методиката,
може да се направи извода, че не е необходимо услугите, посочени в чл. 182,
ал. 2, т. 2, 3, 4 и 6 от ЗЕС да се предоставят на достъпни цени от
предприятията със задължение да предоставят универсална услуга. Същевременно,
в чл. 2, ал. 2 от Правилата е предвидено, че на компенсиране подлежат
доказаните нетни разходи в случай, че предоставянето на услугите по чл. 182,
ал. 2, т. 2, 3, 4 и 6 от ЗЕС представлява несправедлива тежест за
предприятията, осигуряващи тези услуги, въпреки, че същите не се предоставят
на достъпни цени. Би следвало да бъде отчетено, че разпоредбата на
чл. 200, ал. 2 от ЗЕС определя в кои случаи се приема, че е налице
несправедлива тежест при предоставянето на универсална услуга. Предоставянето
на услугите, което води до загуби или предлагането им на цени под обичайната
търговска печалба, при положение, че предприятието няма дял от приходите над
80 на сто на пазара на дребно на обществени телефонни услуги обосновават
наличието на несправедлива тежест. Във връзка с посоченото, според нас не би
могло да се приеме, че е налице несправедлива тежест при предоставянето на
услугите по чл. 182, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 6 от ЗЕС и в Правилата не би
следвало да се предвижда възможност за тяхното компенсиране, при положение че
същите услуги не се предоставят на достъпни цени. От посоченото в двата проекта може да се направи извода,
че задължените да предоставят универсална услуга предприятия имат възможност
да определят цени, за предоставянето на услугите, посочени в чл. 182, ал. 2,
т. 2, 3, 4 и 6 от ЗЕС, с или над обичайната търговска печалба и не би
следвало да имат право на компенсация. От друга страна в проекта на Правила (чл. 9) нетните разходи за
осигуряване на справочни услуги, например, се изчисляват като разлика от
преките и непреки разходи за реализиране на услугата и сумата на приходите от
разговорите към определени номера за справочна услуга, или иначе казано,
предприятието може да разчита на компенсации, когато приходите не покриват
разходите. Единствен бенефициент от това се явява задълженото предприятие, което
ще може да предоставя услуга, определяйки свободно цената за крайните
потребители, като същевременно пазарният риск ще бъде разпределен между
всички онези предприятия, правещи вноски в фонда за компенсиране на
универсална услуга. Най-малкото, което би могло да се регламентира от КРС в
този случай е, че достъпната цена по отношение на справочната услуга,
предоставяна в рамките на универсалната услуга, е тази цена, която е базирана
на разходите по нейното предоставяне. Аналогичен е подходът, приложен по отношение
на телефонния указател и осигуряване на обществените телефонни апарати, чиито
цени в Методиката не се определят като достъпни, но същевременно в Правилата
(чл. 7 и чл. 8) са посочени механизмите за изчисляване на нетните разходи за
осигуряване на тези услуги като елементи на универсалната услуга. |
Приема се частично |
Не се приема предложението като достъпни да бъда
дефинирани всички цени, включени в обхвата на универсалната услуга. Мотиви: 1. В параграф 4 от преамбюла на Директива 2002/22/ЕС от 07.03.2002
г. на Европейския парламент и съвета относно универсалната услуга и правата
на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги
(Директивата), транспонирани в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), е
посочено, че осигуряването на универсалната услуга може да включва
предоставяне на някои услуги на някои потребители на цени, които се
отклоняват от тези, определяни съобразно нормалните пазарни условия. 2. Разпоредбата на чл. 3.2 от Директивата регламентира
задълженията на страните-членки да определят най-ефективния и подходящ начин
за осигуряването на универсалната услуга, като се стремят, когато защитават
обществения интерес, да сведат до минимум изкривяването на пазара, в частност
предоставянето на услуги на цени или при други условия, които се отклоняват
от нормалните търговски условия. 3. Съгласно разпоредбите на чл. 9 от Директивата
достъпността на тарифите, определящи цени на дребно на услугите, включени в
универсалната услуга, се определя в зависимост от националните условия в
страните-членки. 4. Разпоредбите на Директивата отразяват концепцията за
развитието на универсалната услуга в условията на либерализация на
телекомуникационния сектор, нарастваща конкуренция и възможности за избор на
съобщителни услуги. Съществен елемент от тази концепция са разпоредбите,
предвиждащи възможности, в условията на либерализиран пазар, държавите-членки
да възлагат всички или част от задълженията по универсалната услуга на
предприятия, различни от тези със значително въздействие върху пазара. В тази
връзка в параграф 14 от преамбюла на Директивата е акцентирано върху връзката
между задълженията за предоставяне на универсалната услуга и ефективните
способи за предоставяне на услугата, така че цените, заплащани обикновено от
потребителите, да съответстват на разходите за ефективно предоставяне. Нещо
повече - в същия параграф е посочено, че задължения за предоставяне на
универсалната услуга могат да бъдат възлагани, включително с избор на
конкурсни или състезателни начала. От посоченото дотук може да се заключи, че принципите и
духът на Директивата предвиждат минимизиране на регулаторната намеса,
създаване на условия за развитие на ефективна конкуренция и на по-големи
възможности за избор на потребителите. Отчитайки посоченото цените на
универсалната услуга следва да отразяват условията на търсене, както и
разходите при условие, че не се нарушава конкуренцията, с изключение на
случаите, когато по социални причини или с оглед постигане на ефективна
конкуренция се налага регулаторна намеса. 5. Разпоредбите на чл. 9 от Директивата, транспонирани в
Глава единадесета „Универсална услуга”, раздел ІІІ „Определяне на предприятия
със задължение да предоставят универсалната услуга” от ЗЕС, доразвита в
Наредба № 6/13.03.2008 г. на ДАИТС за изискванията и параметрите на
качеството за универсалната услуга, специалните мерки за хора с увреждания и
реда за избор на предприятията, предоставящи обществени електронни
съобщителни мрежи и/или услуги, и за възлагане на задължението за
предоставяне на универсалната услуга (Обн. ДВ, бр. 32/2008 г.), (Наредбата)
въвеждат конкурсното начало при възлагане на задължението за универсална
услуга. В случай, че разпоредбите на ЗЕС се прилагат буквално, без оглед духа
на закона и въведената в него Директива, то цената, като един от
най-съществените показатели за оценка на икономически най-изгодно предложение
за предоставяне на универсалната услуга, би следвало да се определя по реда
на чл. 195, ал.1 от ЗЕС. Това от своя страна обезсмисля един от най-важните
показатели, движещи конкуренцията в либерализиран пазар, което, както беше
посочено в настоящите мотиви, е в противоречие с духа на Директивата. 6. От
гледна точка на обществените ползи предложението цените на всички услуги от
обхвата на универсалната услуга да бъдат определени като достъпни е
неиздържано както от гледна точка на потребителите (в крайна сметка те са
платците, осигуряващи доходи на предприятията), така и от гледна точка на
предприятията, които са задължени да плащат вноски във Фонда за компенсиране
на универсалната услуга (Фонда), тъй като по-широката база за регулаторна
намеса теоретично означава възможност за по-големи пазарни изкривявания, с
което се увеличават вероятностите за нарастване на обема на вноските във
Фонда. В заключение, отчитайки духа на Директивата следва, че при
отчитане на националните особености изискването за достъпност не следва да се
разпростра върху цените всички услуги, включени в обхвата на универсалната
услуга. Считаме за основателна и в съответствие с параграф 4 от
преамбюла на Директивата принципната бележка за необходимостта от
съответствие между проектите на Методиката за достъпност на цените и на
проекта Правилата за компенсиране на нетните разходи, но дотолкова, доколкото
за дефинираните съгласно чл. 182, ал. 2 от ЗЕС услуги, включени в обхвата на
универсалната, могат да бъдат дефинирани цени на дребно. Съгласно
разпоредбата на чл. 5 от Наредбата предприятията, задължени да предоставят
универсалната услуга, са длъжни да осигурят обществени телефонни апарати,
чиито брой трябва да отговаря на критериите за достатъчност. Очевидно
покритието по територия и население с обществени телефонни апарати осигурява
достъп до обществени телефонни услуги, но не би могло да кореспондира с начин
на изчисляване на цена за достъп (месечен абонамент), поради липса на абонати
на услугата. Същевременно задължението е наложено нормативно с оглед
постигане на достъпност на услугата. От посоченото може да се заключи, че
достъпните цени са само едно от основанията за компенсиране на несправедлива
тежест. Ето защо принципната ни позиция е, че задълженията, наложени с оглед
на обществения интерес, които водят до несправедлива тежест би следвало да
подлежат на компенсиране. |
|
3 |
Макс Телеком |
На становище
сме, че е възможно в Методиката да посочи изрично, че предприятията със задължение да предоставят
универсална услуга определят като достъпни цените на услугите по чл. 182, ал.
2, т. 1, 2, 3, 4 и 6 от ЗЕС и следователно те подлежат на компенсиране или
КРС да преработи Правилата, като същите останат приложими само по отношение на услугите от обхвата на универсалната
услуга, чиито цени са определени като достъпни. |
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от Закона
за електронните съобщения (ЗЕС) универсалната
услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни потребители, независимо от географското им
местоположение на територията на страната, на достъпна цена. Универсалната
услуга включва в себе си услугите, посочени в чл. 182, ал. 2 от ЗЕС. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗЕС предприятията, предоставящи обществени
електронни съобщителни мрежи и/или
услуги определят цени и ценови пакети на универсалната услуга въз основа на
акта, подложен на обществено обсъждане - Методиката. От посочените по-горе разпоредби може да бъде направен извод, че
волята на законодателя, намерила
отражение в ЗЕС, е че услугите от обхвата на универсалната услуга следва да се предоставят на достъпни цени. В таз
я връзка според нас би следвало да бъде преработена
в този смисъл разпоредбата на чл. З от Методиката, която предвижда, че само
услугите по свързване в определено местоположение към обществената телефонна
мрежа и достъп до обществени
телефонни услуги, независимо от използваната технология, както и ценовите пакети за хора с увреждания, със
специални социални нужди и с ниски доходи, следва да се предоставят от
предприятието на достъпна цени. Тук е мястото да бъде отбелязано, че в проекта на
Правила за изчисляване на нетните разходи за предоставяне на универсалната
услуга, приет с Решение № 282 от 3 април 2008 г. на КРС се предвижда компенсиране на нетните разходи на всички услуги, включени в обхвата
на универсалната услуга. В този
смисъл според нас е налице противоречие с предвиденото в Методиката, където е
посочено, че само част от услугите, включени в обхвата на универсалната услуга се предлагат на достъпни цени, т.е. на
цени под разходите за предоставянето им. Същевременно в
проекта на Правилата, посочени по-горе е предвидено компенсиране на всички услуги от обхвата на универсалната
услуга, при положение че част от тях няма да се предлагат на достъпни цени. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 200 от ЗЕС е
категорична като определя, че
предприятията, задължени да предоставят универсална услуга могат да искат компенсиране на нетните разходи, само когато
предоставянето на универсалната услуга представлява
несправедлива тежест за тези предприятия. Считаме, че според ЗЕС несправедлива тежест би представлявало само
предоставянето на услугите, посочени в чл. З от Методиката, като по отношение
на останалите услуги по чл. 182, ал. 2 от ЗЕС (услугите по т. 2, З, 4 и 6 от ЗЕС) в случай, че няма да се
предоставят на достъпна цена, не може да се приеме, че е налице несправедлива тежест по смисъла на чл.
200, ал. 2 от ЗЕС. Следователно не е необходимо
компенсиране на предприятията, които предоставят тези услуги от обхвата на
универсалната услуга, защото при предоставянето им не е налице несправедлива
тежест. Същевременно в проекта на Правила това обстоятелство не е отразено.
Считаме, че не такава е волята на
законодателя, който не прави разграничения по отношение на достъпността на
цените спрямо услугите от обхвата
на универсалната услуга. |
Приема се частично |
По мотивите, изложени в т. 2 от таблицата. |
|
4 |
М-тел |
Навсякъде в проекта понятията „ценови коригиращ фактор” и
„ценови коригиращ индекс” следва да бъдат уеднаквени терминологично или ако
се различават смислово, да посочена на дефиниция на всяко от тях. |
Редакционна бележка. |
Приема се |
Отразено в чл. 6, ал. 3 от проекта на Методиката. |
|
5 |
СЕК |
На първо място
считаме, че отделните части на акта, означени в момента
със заглавия, да бъдат обособени в раздели. |
С
оглед на броя на членовете на Проекта е препоръчително в
съответствие с чл.28 от Указ N 883 за прилагане на Закона за нормативните
актове. |
Приема се |
Отразено в заглавията на отделните части от проекта на
Методиката. |
|
6 |
СЕК |
Следващата ни
принципна забележка е свързана с предмета на регулиране на Проекта.
В поставения на обществено обсъждане Проект са предвидени
правила,регламентиращи определянето на цените и ценовите пакети само на част
от услугите,
включени в обхвата на универсалната услуга, така като е определен той в чл. 182, ал. 2 от Закона за електронните
съобщения (ЗЕС). В чл. З от Проекта е предвидено кои цени на предприятията, на които е възложено
предоставянето на универсалната
услуга, се определят като достъпни, като в него не се съдържат всички услуги, влизащи в универсалната услуга.
Освен, че в Методиката цените за част
от тези услуги не са определени като достъпни, тези цени въобще не са предмет на регулиране в поставения за обществено
обсъждане Проект. Във
връзка с горното считаме, че методите за формиране на цените на всички услуги,
които съставляват част от универсалната услуга, следва задължително да се съдържат
в Методиката. В противен случай ще се стигне до абсурдната ситуация предприятията, на
които е възложено предоставянето на универсалната услуга да бъдат задължени
от ЗЕС да определят цените си в съответствие с Методиката, а в самата Методика да липсват правила за това.
Освен това цените на всички услуги от състава на универсалната услуга, следва да бъдат определени като
достъпни. |
Мотиви: •
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗЕС, който е и правното
основание за приемането на разглежданата Методика, в
предметния обхват на последната влиза „начинът за определяне на
цените и ценовите пакети на универсалната услуга". Същото е
предвидено и в чл. 1 от самия Проект, т.е. Методиката следва да съдържа
уредба, свързана с определянето на цената на всяка една от услугите, включени в обхвата на универсалната
услуга. •
В чл. 196, ал. 1 от ЗЕС е предвидено, че „предприятията,
предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи
и/или услуги, определят цените и ценовите
пакети на универсалната услуга въз основа на методиката", като цените и документите за ценообразуване се
предоставят на Комисията за съгласуване.
Нещо повече — в ал. 2 на същия член е предвидено, че „Комисията разглежда цените и ценовите пакети по
ал. 1 в срок до 30 дни от предоставянето
им и може да задължи предприятията по ал. 1 да преработят цените и ценовите пакети в съответствие с
изискванията на закона и методиката". •
На следващо място в определението за универсална услуга,
дадено в чл. 182, ал. 1 от ЗЕС, изрично се посочва следното:
„Универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на
всички крайни потребители независимо от
географското им местоположение на територията на страната на
достъпна цена". В дефиницията на универсалната услуга, съгласно Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 7 март 2002 г. за общата регулативна рамка на
електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова
директива), достъпността на цената също е съществена характеристика на универсалната услуга. •
Никъде в Раздел IV от ЗЕС - „Достъпност на цената на
универсална услуга" не се прави разграничение между различните услуги в нейния
обхват. Съгласно
чл.9, т.1 във връзка с чл.5 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата
на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги
(Директива за универсалната услуга) изискването за достъпност на цените се
отнася и до цените за достъп до телефонни указатели и телефонни справочни
услуги. |
Не се приема |
По мотивите, изложени в т. 2 от таблицата. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Конкретни бележки |
|
|
|
|
|
|
По чл. 3 |
|
|
|
|
7 |
КБМ |
В съответствие с посоченото в т. 2 от общите
бележки в таблицата, предлагаме в проекта на Методика да бъде въведено
задължение за предприятията, на които е възложено задължение за предоставяне
на универсална услуга или на част от нея, за достъпност на цените при
предоставянето и на услугите по чл. 182, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 6 от ЗЕС.
Считаме, че това следва да бъде отразено в разпоредбата на чл. 3 от
Методиката. |
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Методиката
предприятията, на които е възложено задължение за предоставяне на универсална
услуга или на част от нея, следва да определят като достъпни цените за
свързване в определено местоположение към обществената телефонна мрежа, цените
за поддръжка на достъп до обществени телефонни услуги, както и цените за
ценови пакети за хора с увреждания, със специални социални нужди и с ниски
доходи.. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1, включена в Глава
единадесета, Раздел IV „Достъпност на
цената на универсалната услуга” от ЗЕС, начинът за формиране на цените и
ценовите пакети на универсалната услуга, се определят в Методика. В същото
време разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗЕС включва в обхвата на
универсалната услуга единния телефонен указател и телефонната справочна
услуга, което означава че изискването за достъпност на цената би следвало да
се отнася и за тях.Считаме, че така възприетият подход в проектите е в
противоречие с концепцията за предоставянето на универсалната услуга. |
Не се приема |
По мотивите, изложени в т. 2 от таблицата. |
|
8 |
М-тел |
Предлагаме чл. 3 от Проекта да се измени, както следва: „Чл. 3.
Предприятията по чл. 2 определят като достъпни цените за: 1. свързване в
определено местоположение към обществената телефонна мрежа, отнасящо се до
обосновано искане за свързване, подадено от краен потребител; 2. достъп до
обществени телефонни услуги (месечен абонамент/стандартен план); 3. достъп до
телефонен указател с номера на всички абонати на обществени телефонни услуги;
4. достъп до
телефонни справочни услуги, достъпни за всички крайни потребители,
включително ползващите обществени телефони; 5. достъп до
обществени телефонни апарати с определено качество, които осигуряват
провеждане и на безплатни спешни повиквания към национални номера и към
единния европейски номер за спешни повиквания „112”; 6. ценови пакет за
хора с увреждания; 7 .ценови пакет за
хора със специални социални нужди; 8. ценови пакет за
хора с ниски доходи.” В допълнение към предложения текст, предлагаме да се
разпишат отделни разпоредби, в които да се предвиди как се определят цените
на услугите по чл. 182, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 6 от ЗЕС. Предвид факта, че тези
разпоредби не са включени в Методиката, предмет на настоящата процедура по
обществено обсъждаме, считаме че след разработването им КРС следва да проведе
отново процедура по общественото им обсъждане. Предлагаме
да се създадат нови разпоредби, в които изрично да се посочи начина на
определяне на достъпността на цените по чл. 3, т. 3, т. 4 и т. 5, съгласно
предложената от нас редакция на чл. 3 от Методиката. |
От обхвата на услугите, чиито цени следва да бъдат
определени като достъпни от предприятията, на които е възложено задължение за
предоставянето на универсалната услуга, необосновано са изключени достъп до
телефонен указател с номера на всички абонати на обществени телефонни услуги,
достъп до телефонни справочни услуги и достъпът до обществени телефонни
апарати. Видно от чл. 182, ал.2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС),
както и от чл. 1, ал. 2 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за изискванията и
параметрите на качеството на универсалната услуга, специалните мерки за хора
с увреждания и реда за избор на предприятията, предоставящи обществени
електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и за възлагане на задължението за
предоставяне на универсалната услуга (обн. ДВ, бр. 32/2008г.), посочените
услуги са елемент от съдържанието на универсалната услуга. Същевременно в
чл.2, ал. 2 от проектът на Правилата за изчисляване на нетните разходи за
предоставяне на универсалната услуга (наричани за краткост „Правила за
изчисляване на нетните разходи”), поставен на обществено обсъждане от КРС, е
предвидено компенсиране на доказаните нетни разходи за предоставянето и на
тези услуги. Следва да се има предвид, че Директива 2002/22/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната
услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи
и услуги (Директива за универсалната услуга) посочва, че като достъпни в
ценови аспект трябва да бъдат определени отделните услуги, включени в обхвата
на универсалната услуга, включително достъпът до телефонен указател,
телефонни справочни услуги и обществени телефонни апарати. Считаме, че
предприятията, на които е възложено задължение за предоставянето на
универсална услуга следва да определят по реда, предвиден в Методиката, като
достъпни цените на всяка една от услугите, включени в съдържанието на
универсалната услуга. Аргумент в подкрепа на изложеното е и чл. 195 от ЗЕС,
дефиниращ предметът на Методиката, в който е посочено, че тя следва да
съдържа начинът за определяне на цените и ценовите пакети на универсалната
услуга, а не на отделни елементи от съдържанието й. В мотивите към проекта
също е подчертано, че във връзка с гарантиране интересите на потребителите, с
него са въведени ограничения за нарастване на цените и ценовите пакети на
универсалната услуга и не са предвидени изключения по отношение на отделните
услуги, включени в обхвата на универсалната услуга. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 182, ал.1
от ЗЕС, както и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за изискванията и
параметрите на качеството за универсалната услуга, специалните мерки за хора
с увреждания и реда за избор на предприятията, предоставящи обществени
електронни съобщителни мрежи/или услуги, и за възлагане на задължението за
предоставяне на универсалната услуга, където изрично е предвидено, че
универсалната услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на
всички крайни потребители на територията на страната, които се предоставят на
достъпна цена. В случай че услугите посочени в чл. 182, ал. 2, т. 2, 3, 4
и 6 от ЗЕС не бъдат включени в обхвата на Проекта и не се дефинира как се
определя достъпността на цената им, то същите не следва да бъдат компенсирани
и трябва да отпаднат и от предмета на проекта на Правилата за изчисляване на
нетните загуби, поставен на обществено обсъждане от КРС, тъй като на
компенсиране подлежат доказаните нетни разходи в случай, че предоставянето на
отделните услуги, включени в обхвата на универсалната услуга представлява
несправедлива тежест за предприятията. Посоченото правило се съдържа както в
чл. 200, ал. 2 от ЗЕС, така и в чл. 2, ал. 2 от проекта на Правилата за изчисляване
на нетните разходи. При положение, че съгласно Методиката услугите по чл.
182, ал. 2, т. 2, 3, 4 и 6 от ЗЕС няма да се предоставят на достъпна цена, те
не трябва да се компенсират, защото би следвало да се презюмира, че се
предлагат при обичайни търговски условия, т.е с включена търговска печалба. |
Не се приема |
По мотивите, изложени в т. 2 от таблицата. |
|
9 |
СЕК |
Предлагаме чл. З да придобие следната редакция: „ Чл.
3. Предприятията по чл. 2 определят като достъпни цепите за: 1. свързват
в определено местоположение към обществената телефонна мрежа, отнасящо се до 2. поддръжка
на достъп до обществени телефонни услуги (месечен абонамент/ стандартен
план); 3.
осигуряване на достъп до телефонен указател с номера
на всички абонати на обществени телефонни услуги; 4. осигуряване
на телефонни справочни услуги, достъпни за всички крайни потребители,
включително ползващите обществени телефони; 5.
ценови пакет за хора с увреждания; 6.
ценови пакет за хора със специални социални нужди; 7. ценови
пакет за хора с ниски доходи." |
Мотивите са посочени в т. 6 от таблицата. |
Не се приема |
По мотивите, изложени в т. 2 от таблицата. |
|
|
|
По чл. 4 |
|
|
|
|
10 |
М-тел |
Предлагаме текстът на чл. 4 да бъде преномериран в ал. 2 и
да се създаде нова ал. 1 със следното съдържание: „Чл.4 (1) Комисията
може да наложи на предприятията, предоставящи универсалната услуга, да
прилагат географски осреднени цени на дребно за цялата територия на страната
или да спазват ценовите ограничения, предвидени в тази Методика.” |
Предложеният текст е в съответствие с разпоредбата на чл.
197, ал. 1 от ЗЕС, който предвижда алтернативност в правомощията на КРС – да
наложи задължение за прилагане на географски осреднени цени на дребно или
задължение за спазване на ценови ограничения. Във връзка с посоченото
правомощие предлагаме т.2. от предложения от комисията вариант на чл. 4 да
отпадне. |
Не се приема |
Принципът за географско осредняване на цените фигурира в
настоящата редакция на чл. 4 от проекта на Методиката, поради което неговото
повторение не е необходимо. |
|
|
|
По чл. 5 |
|
|
|
|
11 |
БТК |
Предлагаме чл. 5, т. 2 да отпадне. |
Считаме, че ограничението по чл. 6 на общите индекси на
потребителските цени, комбинирано със спазването на принципите по чл. 4 от
Проекта, са достатъчни за осигуряване достъпност на цените на универсалната
услуга. За да може да осигури плавно, а не шоково изменение на цените,
Комисията е предвидила и използването на ценови коригиращ фактор. Освен това, Комисията не се е
позовала на конкретни разчети, въз основа на които да стане видно, че
размерът на ограничение от 2 лева е определен обективно. |
Приема се |
Отразено в проекта на Методиката |
|
12 |
БТК |
Предлагаме чл. 5, т. 3 да отпадне
или да се измени, както следва: „3. Цените могат да се променят на период не по-кратък от 3 месеца. 4. Цените могат да се променят и на период,
по-кратък от определения по т. 3, в случай на нарастване на индекса на
потребителските цени по чл. 6 с 10 на сто или повече.” |
Към момента минималният срок за промяна на цени се
определя в Методика за условията и реда за определяне достъпността на цената
на универсалната далекосъобщителна услуга (обн., ДВ, бр. 78 от 7.09.2004 г.),
а именно: „Чл. 9.
При определяне на цените операторите спазват следните изисквания: 1. цените на услугата могат да се
променят на период не по-кратък от 3 месеца; 2. цените могат да се променят и на период, по-кратък от
определения по т. 1, в случай на нарастване на месечния индекс на
потребителските цени с 10 на сто или повече;” Считаме, че не е налице никакво
регулаторно основание за изменение на действащия режим на изменение на цените
на универсалната услуга. При това, налагането на подобно ограничение (при условие,
че почти всички абонати на БТК могат да се считат за абонати на универсална
услуга) ще доведе до създаване на изкуствени регулаторни предимства на
конкурентите на компанията, като я лиши от възможността да прилага гъвкава
ценова политика, съобразена с тенденциите и динамиката на изменение на пазара
на електронни съобщителни услуги. Така, в подзаконов нормативен акт, се въвежда противоречие
с формулираните в чл. 4 основни цели на ЗЕС - предотвратяване изкривяването
на конкуренцията, равнопоставено третиране на предприятията, като
същевременно регулаторната намеса се свежда до минимално необходимото. |
Приема се частично |
Не се приема предложението за 3-месечен минимален срок за
промяна на цените по следните мотиви: 1. С оглед приетото предложение за изключение от
минималния срок за промяна на цените при нарастване на инфлацията с повече от
10 на сто. 2. Предвид приетите бележки относно провеждане на
консултации във връзка с ежегодно определяне на конкретните параметри на
ценовите пакети. Предложението за изключение по отношение на минималния
срок за промяна на цените на универсалната услуга се приема и е отразено в
разпоредбата на чл. 5, т. 2 от проекта на Методиката. |
|
13 |
М-тел |
По чл. 5, т.3 от проекта предлагаме следната редакция: „т.3 Цените могат да се променят на период
не по-кратък от една година. Цените могат да се променят и на период
по-кратък от една година, в случай на нарастване на месечния индекс на
потребителските цени с 10 на сто или повече”. |
Считаме, че предвид динамиката в икономическите отношения
следва да бъдат предвидени изключения от правилото, че цените могат да се
променят на период не по-кратък от една година. Предложеният по-долу вариант
е в съответствие с чл. 9 от действащата Методика. |
Приема се |
Отразено в разпоредбата на чл. 5, т. 3 от проекта на
Методиката. |
|
|
|
По чл. 6, ал. 1 |
|
|
|
|
14 |
СЕК |
В
чл. 6, ал. 1 от Проекта се съдържа формулата, на базата на която се изчислява
изменението на действащите цени. Като компонент от тази
формула е посочен ценови коригиращ индекс, който съгласно ал.
З от същия член, се определя от Комисията за всяко предприятие по отделно. В
същото време обаче не са посочени никакви
критерии, на базата на които КРС следва да определи този индекс. Предвидено е единствено, че при определяне на
неговата стойност, Комисията „отчита"
общите принципи по чл. 4 от Проекта, както и в какви граници може индексът да варира. На мнение сме, че следва да бъдат детайлизирани
правила, за определянето на ценовия коригиращ индекс, да може посочените
критерии да са нормативно закрепени. |
Разпоредбите не са
достатъчни за създаването на яснота в регулираните отношения.
Напротив, дават се твърде широки правомощия на Комисията, без наличието на
обективни критерии, на базата на които КРС да осъществява предоставената й компетентност. |
Не се приема |
Въвеждането на детайлизирани правила за изчисляване на
ценовия коригиращ индекс би било подходящо, ако той би се определял за
определен статичен момент от развитието на услугата. Предназначението на този
индекс обаче е да отчита изменението в равнището на производителност в
сектора, като динамична величина. В подкрепа на горното ще посочим, че няма
практиката за включване на детайлизирани правила при определяне на ценовия
коригиращ индекс както от страните-членки, така и от регулаторните органи. |
|
|
|
По чл. 6, ал. 4 |
|
|
|
|
15 |
СЕК |
Считаме, че чл.6, ал.4 от Проекта следва да
бъде коригиран, доколкото не намираме причина за увеличаване на
диапазона на ценовия коригиращ индекс от (-2.5 на сто) до (+2.5
на сто), установен в действащата в момента Методика за условията
и реда за определяне на цената на универсалната далекосъобщителна услуга, приета с ПМС N
229/31.08.2004 г. на (-3.5 на сто) до (+3.5 на сто), установен в Проекта. Считаме, че следва да се запазят
настоящите стойности. |
Считаме, че по-големия
ценови диапазон предоставя по-голяма свобода за предприятията
предоставящи универсална услуга при определяне на цените си на дребно, което
предвид на факта, че при цените на едро към алтернативните оператори трайно няма
промяна, може да счете за ограничаващо конкуренцията. |
Не се приема |
Съгласно въведената обща регулаторна рамка, транспонирана
в ЗЕС, регулирането на цените на едро се осъществява въз основа на
заключенията за наличие или отсъствие на ефективна конкуренция на съответния
пазар. В този смисъл обвързването на цените на универсалната услуга с цените
на едро, без да са извършени съответните анализи и да са наложени мерки, е
нецелесъобразно. В допълнение, в страните членки коригиращият индекс варира
от плюс/минус 2,5 до 5 на сто. Увеличеният размер на индекса в сравнение с
този в действащата методика се мотивира от либерализирането на пазара и
очакваното по-високо ниво на производителност, предвид развитието на
конкуренцията. |
|
|
|
По чл. 6, ал. 7 |
|
|
|
|
15 |
КБМ |
По отношение на ценовия коригиращ индекс и по-конкретно
разпоредбата на чл. 6, ал. 7, където е посочено, че КРС може да определи
стойността на ценовия коригиращ индекс след отправено мотивирано искане от
предприятието, задължено да предоставя универсална услуга, считаме че в посочената
хипотеза КРС следва да проведе обществено обсъждане или обществени
консултации с останалите предприятия, предоставящи обществени телефонни
услуги. В тази връзка предлагаме разпоредбата на чл. 6, ал. 7 да бъде
допълнена в тази посока. |
Считаме, че определянето на конкретния размер на ценовия
коригиращ индекс е от съществено значение, тъй като касае изменението на
цените на част от услугите от обхвата на универсалната услуга, определени
като достъпни. Предвид обстоятелството, че предприятията, предоставящи
обществени телефонни услуги са задължени да компенсират предприятието,
предоставящо универсална услуга в случаите, когато предоставянето на същата
услуга представлява несправедлива тежест за това предприятие, считаме че при
определянето на ценовия коригиращ индекс следва да бъде отчетено и
становището на предприятията със задължение за компенсиране. |
Не се приема |
Предвид задълженията, произтичащи от ЗЕС, за заплащане на
вноски във Фонда считаме, че предприятията, потенциални платци на вноската,
са заинтересовани от определяне на най-ниската стойност на ценовия коригиращ
индекс, докато социалната политика и потребителския интерес могат да налагат
стойности, различни от желаните от предприятията, потенциални платци на
вноски във фонда. Считаме, че с оглед принципите за прозрачност и
предвидимост консултации следва да се провеждат с представители на
потребителските сдружения и институции формиращи политики, имащи отношение
към достъпността на цените на универсалната услуга - МТСП, МЗ, МИЕ и ДАИТС. Подчертаваме, че съгласно разпоредбите на чл. 9.2 от
Директивата, достъпността на цените на универсалната услуга се определя от
страните членки в зависимост от националните условия (целите на съответната
политика), докато на регулаторните органи са вменени задължения за наблюдение
на тези цени (чл. 9.1 от Директивата). |
|
|
|
По чл. 8 |
|
|
|
|
17 |
БТК |
Предлагаме
да се промени базата за сравняване на
цените в чл. 8, като „обявени в намерението”, както следва: Чл. 8. Цените на услугите по чл. 3, т. 1
и 2, определени от предприятията по чл. 2 към момента на възлагане на
задължението от страна на комисията, не могат да надхвърлят цените на
съответните услуги, обявени в намерението за участие в конкурс за избор на
предприятия и за възлагане предоставянето на универсалната услуга от страна
на комисията по реда на Наредбата. |
Ако се приемат за база „действащите към момента на
обявяване на намерението” цени, а срокът за възможна промяна започне да тече
от момента на възлагане, ще се получи необосновано голям период без промяна,
особено ако цените преди това не са променяни. При разглеждане на предложенията на участниците в конкурса
тези цени участват и на тяхна база се взема решение при избора на
предприятие. |
Не се приема. |
Направеното предложение е несъобразено с нормативната
уредба, касаеща начина на възлагане на универсалната услуга. Съгласно
разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата КРС обявява намерение за
провеждане на конкурс с оглед определяне на наличието на интерес. Конкретните
условия за предоставяне и финансиране на услугата се определят в обявата за
стартиране на конкурсната процедура, съгласно чл. 18, а 3 от Наредбата.
Следователно няма основание КРС да укаже цена в обявата за намерение за
провеждане на конкурс, тъй като това е предмет на конкурсната обява. |
|
18 |
СЕК |
Предлагаме чл.8 следва
да се измени така: „Чл.
8. Цените на услугите по чл. З, т. 1, 2, 3 и 4, определени от предприятията
по чл. 2 към момента на възлагане на задължението
от страна на комисията, не могат да надхвърлят цените
на съответните услуги, действащи кьм момента на обявяване на намерение за провеждане
на конкурс за избор на предприятия и за възлагане предоставянето на
универсалната услуга от страна на комисията по реда на
Наредбата. " |
Предвид на предложението ни по т.6. |
Не се приема |
По мотивите, изложени в т. 2 от таблицата. |
|
|
|
По чл. 9 |
|
|
|
|
19 |
БТК |
Предлагаме редакция на чл. 9, ал.1, както следва: Чл.9.(1) Предприятията по чл.
2 определят месечна цена за всеки един от пакетите по чл. 3, т. 3, 4 и 5,
която включва фиксирани гласови телефонни услуги. Когато е неприложимо
месечно потребление да се определя в минути, то същото се определя в
еквивалентния брой импулси. |
Предложеният текст запазва принципа на досегашното
определяне на тези пакети, като дава възможност за пакетиране на месечен
абонамент и потребление или включване на различни видове потребление, както и
за включване и на допълнителни услуги като откриване, безплатни минути към
телефонната справочна услуга и т.н., в зависимост от специфичните нужди на
дефинираните групи със специални нужди. Не е нужно да се предопределя в
нормативен документ конкретното съдържание на пакета. Предприятието трябва да
може да избира, на диференциран принцип, в зависимост от специфичните нужди,
какво да се включи във всеки пакет. При това разпоредбата на чл. 10
гарантира, че всяка година пакетите се определят мотивирано и се дискутират в
предвидените консултации с Комисията. Чуждият опит показва голямо разнообразие в пакетите и е
необходима свобода за осигуряване на това и у нас. Например: Отстъпките са свързани от достъпа до услугата (откриване
на телефонен пост) – Кипър – безплатно за инвалиди; Белгия - за инвалиди 50%
от цената; Испания – 30%;Великобритания – разсрочено плащане на цената от
инвалиди, до заплащане на отстъпки от абонамента и потреблението в определени
суми – Франция – военни инвалиди – 4 евро месечно; Испания – отстъпка от
месечния абонамент, но заплащане на разговорите; Кипър – месечен абонамент и
включени разговори; Испания – слепи и със сериозни зрителни увреждания –
безплатни минути към телефонна справочна услуга; Дания – отстъпка от цената
на справочната телефонна услуга за хора с увреждания и текстова телефонна
услуга чрез интернет достъп и т.н Освен това много детайлно са описани хората с увреждания –
напр. Белгия – претърпели ларингектомия, инвалиди от войната с намалено
зрение и т.н.; Испания – слепи със сериозни зрителни увреждания, глухи със сериозни
слухови увреждания и т.н. В някои от страните отстъпките
освен от определена инвалидност зависят и от средния доход на лицата или
семействата – Испания, Белгия, Кипър. |
Приема се по принцип |
Отразено в чл. 9, ал. 1 от проекта на Методиката. |
|
20 |
БТК |
Предлагаме следната редакция на чл. 9, ал. 2: „Цената на всеки от
пакетите по предходната алинея е по-ниска от сумата на стойността на същите
услуги, предлагани по цени извън пакета.” |
Забележката има редакционен характер.
Не е коректен изразът: „сумата от цените”, защото се събират не самите цени,
а стойността на услугите, а тя се получава от умножение на цените по
количеството на услугата (бр. минути). |
Приема се |
Отразено в чл. 9, ал. 2 от проекта на Методиката. |
|
21 |
СЕК |
Предлагаме
заглавието преди чл. 9 да бъде изменено, както следва: „Определяне
на цени на ценови пакети за хора с
увреждания, хора със специални нужди и хора с ниски доходи''. |
Считаме, че заглавието на
чл. 9 и следващите от Методиката следва да бъде променено, тъй като в
сегашния си вид не дава ясна представа за регламентираната материя. |
Приема се |
Отразено в заглавието преди чл. 9 от проекта на
Методиката. |
|
|
|
По чл. 10 |
|
|
|
|
22 |
КБМ |
Предлагаме чл. 10 да бъде изменен, както следва: “Чл. 10. (1) Обемът
за месечното потребление, включен в ценовите пакети по чл. 3, т. 3, т. 4 и т.
5 се определя от комисията ежегодно по мотивирано предложение на
предприятията по чл. 2. (2) Обемът на
месечното потребление по ал. 1 се определя от комисията след провеждане на
обществени консултации, по реда на чл. 37 от ЗЕС.” |
Считаме, че предвид задължението на предприятията, които
предоставят обществена телефонна услуга да осигуряват средствата за
компенсиране на нетните разходи на задълженото предприятие, е справедливо
предварително, при ясни и прозрачни условия, от комисията да е определен
размера на обема на месечното потребление, което пряко влияе върху размера на
нетните разходи, които подлежат на компенсиране. |
Приема се частично |
Предвид приетото предложение по чл. 9, ал. 1, предложената
редакция на чл. 10, ал. 1 е отразена частично в проекта на Методиката. Предвид задълженията, произтичащи от ЗЕС, за заплащане на
вноски във Фонда считаме, че предприятията, предприятията, потенциални платци
на вноската, са заинтересовани от определяне на ценови пакети с минимални
стойности. При наличието на конфликт на интереси, провеждането на консултации
само със предприятията, потенциални платци на вноски във фонда, би могло да
има за резултат изкривяване или игнориране на социалната политика и на
потребителския интерес. Считаме, че с оглед принципите за прозрачност и
предвидимост консултации следва да се провеждат с представители на
потребителските сдружения и институции формиращи политики, имащи отношение
към достъпността на цените на универсалната услуга - МТСП, МЗ, МИЕ и ДАИТС. |
|
23 |
Макс Телеком |
Чл.
10 от Методиката предвижда, че
обемът на месечното потребление, включен в ценовите пакети за хора с увреждания, със специални социални нужди и
с ниски доходи, се определя ежегодно по мотивирано предложение на
предприятията по чл. 2 от Методиката и след консултации с КРС. Консултации с
останалите предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни
услуги, както и с органи на изпълнителната власт, изобщо не са предвидени. |
Прави впечатление, че принципите на прозрачност и консултативност, заложени в ЗЕС, не са намерили
отражение в Методиката. Не
можем да възприемем подобен подход,
при положение че всички предприятия, предоставящи обществена телефонна услуга имат задължение да заплащат
вноски във Фонда за компенсиране на универсалната
услуга, а няма да могат да изразят становище относно обемите на месечно потребление на услугите, посочени по-горе. |
Приема се по принцип |
Консултации са предвидени в новосъздадената ал. 2 на чл.
10 от проекта на Методиката. |
|
24 |
М-тел |
Предлагаме чл. 10 от Проекта да отпадне. В случай, че предложението ни за отпадане на чл. 10 от
проекта не бъде прието, предлагаме при условията на алтернативност обемът на
месечното потребление да се определя ежегодно след обществени консултации по
реда на чл. 37 от ЗЕС, тъй като представлява важен въпрос от обществена
значимост, който трябва да бъде решен с участието на всички заинтересувани
лица. Предвид изложеното предлагаме чл.10 от проекта да придобие следната
редакция: „Чл. 10. Обемът на
месечно потребление, включен в ценовите пакети за хора с увреждания, хора със
специални социални нужди и хора с ниски доходи, се определя ежегодно от
комисията по мотивирано предложение на предприятията по чл. 2 и след
обществени консултации по реда на чл. 37 от ЗЕС.” |
Считаме, че обемът на месечно потребление, включен в
ценовите пакети по чл. 3, т.3, 4 и 5 в предложения от Комисията вариант,
трябва да е точно определен. Действащата към момента Методика за условията и
реда за определяне достъпността на цената на универсалната далекосъобщителна
услуга посочва точния обем на месечно потребление, като по този начин създава
предвидимост и гарантира защита интересите на крайните потребители и на
предприятията, които са задължени да внасят вноски във Фонда за компенсиране
на универсална услуга. Липсата на ясни правила и прозрачност в тази процедура
би довело до заобикаляне на дефинираните в чл. 5 от ЗЕС принципи за
прозрачност, законоустановеност и предвидимост. Нещо повече в разпоредбата на
чл. 10 от Проекта е предвидено, че обемът на месечно потребление се определя
по мотивирано предложение на предприятието, предоставящо универсална услуга и
след консултации с КРС. Следователно обемът ще бъде определен без провеждане
на обществени консултации и без участието на предприятията, които са задължени
да внасят вноски във Фонда за компенсиране на универсална услуга. |
Приема се частично |
Предвид приетите предложения по т. 23 и т. 24 от
таблицата, предложението за отпадане на чл. 10 от проекта на Методика не се
приема. Консултации са предвидени в новосъздадената ал. 2 на чл.
10 от проекта на Методиката. |
|
25 |
СЕК |
Предлагаме
текстът на чл. 10 от Проекта да бъде изменен, както следва: „Чл. 10. Обемът на
месечно потребление, включен в ценовите пакети по чл. З, т. 5, 6 и 7 се
определя ежегодно от предприятията по чл. 2 след консултации с комисията,
извършени по тяхно мотивирано предложение." |
В сегашната си
редакция текстът е неясен и във връзка с това — трудно приложим. На практика
от разпоредбата не става ясно кой определя обема на месечното
потребление на ценовите пакети по чл. З от Проекта. |
Приема се по принцип |
Чл. 10 от проекта на Методиката е изменен, като са
отчетени и всички постъпили становища. |
|
|
|
По чл. 11 |
|
|
|
|
26 |
БТК |
Предлагаме следната редакция на чл. 11, ал. 1: Цената на ценовия пакет по чл. 3, т. 3 е по-ниска от сумата от
стойността на същите услуги, предлагани извън пакета, с не по-малко от 40 % в зависимост от степента на загуба на
работоспособност”. |
Считаме, че прилагането на еднаква отстъпка за лица с
различна степен на инвалидност ще постави в силно неравнопоставено положени
редица хора. Действащата към момента цена на пакета за инвалиди се
отнася за лица с над 90% инвалидност и е 1,50 лв. без ДДС при 160 безплатни
селищни минути. В Проекта е включено задължение да се предоставя аналогичен
ценови пакет със стойност от поне 90% отстъпка спрямо стойността на услугите
при стандартни цени от месечен абонамент и включени минути. Обхватът на пакета съгласно Проекта е драстично разширен,
като право да го ползват имат вече лица с над 50% инвалидност. В резултат от промяната,
въведена с Наредбата, броят
на инвалидите, които могат да ползват
пакети, нарасна над три пъти, в сравнение с изискванията, произтичащи от
отменения ЗД. Следва да се има предвид, че
рязкото нарастване на броя инвалиди, ползващи пакети с подобна отстъпка, ще
доведе до непредвидени допълнителни разходи за предприятието, предоставящо
универсална услуга. Към края на 2007 г. БТК има 175 069 абонати
инвалиди със загуба на работоспособност над 90%. За един месец загубите на
БТК само от месечен абонамент за обслужването на тези абонати възлизат на
2 824 840 лв. При предлагания драстичен спад на признатия праг на
степента на загуба на работоспособност от 90% на 50%, се очаква броят на тези
абонати да нарасне съществено. По данни на Министерство на труда и социалната
политика към края на 2007 г. месечни добавки за социална интеграция (лица с
над 50% инвалидност) получават 464 100 лица. Допълнителната финансова
тежест за предоставяне на същият пакет на всички в тази група ще възлиза на над 5.5 млн.
лева месечно (от отстъпка в месечния абонамент при преминаване от
стандартен план и допълнителните 110 селищни минути). В резултат ще бъде необосновано засилена тежестта за
предприятието, което ще предоставя този елемент на универсалната услуга при
липса на ефективна възможност за компенсиране. В същото време следва да бъде
отчетено, че по-ниският процент на загуба на работоспособност, означава
възможност съответно за по-интензивна трудова дейност на тези лица и
съответно за по-малък потенциален спад на доходите. Подобна концепция е
заложена в един от основните актове, имащи отношение към инвалидността -
Кодекса за социално осигуряване. Видно е, че размерът на увеличението на пенсията
при инвалидност се определя в зависимост от степента на нетрудоспособност,
като максималният процент на увеличение при гражданските пенсии не нахвърла
50%. |
Приема се частично |
Предвид приетото предложение по т. 28, относно
определените в проекта на Методиката горни граници не се приема предложението
за редуциране на горната граница от 90 на 40 на сто. Предложението за диференциране на пакетите в зависимост от
степента на работоспособност е отразено в чл. 11, ал. 1 от проекта на
Методиката. |
|
27 |
БТК |
Предлагаме в чл. 11,
ал. 1 думата „цените”, да се замени със „стойностите”. |
Редакционна бележка. |
Приема се |
Отразено в чл. 11, ал. 1 от проекта на Методиката. |
|
28 |
КБМ |
Чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал. 1 и чл.
13, ал. 1 от Методиката, горни граници на цените на съответни пакети за хора
с увреждания, хора със специални социални нужди и хора с ниски доходи да
бъдат ревизирани. |
Посочените в текстовете нива на намаление внасят
безпокойство, доколкото не е налице към момента яснота какъв е обемът на
потреблението, включено в тези пакети. Същевременно не е предвидена
възможност за КРС да ревизира пакетите, при достигане на определен дял от
абонатите на задълженото предприятие, ползващи такива пакети, което считаме,
че е полезно и необходимо и с оглед натрупаната през годините практика по
обезпечаване на обществото с универсална услуга. Предлагаме също така да бъде
възприета нова редакция на горепосочените разпоредби като при определяне на
приложимите проценти, следва да бъде възприет израза: „не повече от”.
Предвидената в проекта на Методиката възможност цените да бъдат намалени с
„не по-малко от” съответния процент допуска нормативната възможност цените да
бъдат определени на нула, което се потвърждава и от предложената в проекта
разпоредба на чл. 14. Предлагаме да се обмисли възможността да бъде въведено
отново правило, аналогично на това по чл. 17 от действащата Методика за
условията и реда за определяне на достъпността на цената на универсалната
далекосъобщителна услуга. |
Приема се частично |
Горните граници са коригирани, което е отразено съответно
в разпоредбите на чл. 11, ал. 1, чл.12, ал.1 и чл.13, ал.1 от проекта на
Методика. Не се приема предложението за въвеждане на правомощия КРС
едностранно да променя пакетите, което влиза в противоречие с предложението
на КБМ обемът на месечното потребление в пакетите да се определя по
мотивирано предложение на предприятията по чл. 2 и след провеждане на
обществени консултации. Поради изложеното, не намираме за подходящо включването на
разпоредба, аналогична на тази в чл. 17 от действащата Методика за условията
и реда за определяне на достъпността на цената на универсалната
далекосъобщителна услуга. |
|
29 |
М-тел |
Предлагаме чл. 11 да стане съответно чл. 10 и да се измени
така: „Чл.10 (1)
Предприятията, които предоставят услугата по чл. 3, т. 6 са длъжни да
предоставят пакет, при който месечният абонамент е с цена, която се определя
съгласно чл. 6 и е с включени безплатни разговори на стойност 50 минути за
селищни телефонни разговори, като цената за първоначално свързване към
мрежата е до 60 на сто по-ниска от цената на услугата по чл. 3, т. 1,
определена съгласно чл.6. (2) Ценовият пакет по ал.1 се
предоставя на хора с увреждания, за които органите на медицинската експертиза
са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за
социална адаптация над 50 на сто.” |
Считаме че чл. 11 от Проекта следва да бъде изменен, като
се посочи изрично обемът на включения трафик, а размерът на отстъпката
приложима по отношение на цената за първоначално свързване към мрежата бъде
определена, като по-ниска съответно с до 50 на сто, до 60 на сто или до 70 на
сто от цената на услугата по чл.3, т. 1, определена съгласно чл. 6. В
противен случай дори и при наличие на условия за увеличение на цените,
определени съгласно чл. 6 от Проекта, предприятието предоставящо универсална услуга
ще има възможност по едностранна преценка да запази действащите цени на
ценовия пакет, като тежестта за това ще бъде прехвърлена върху предприятията
задължени да внасят вноски във Фонда за компенсиране на универсална услуга.
По този начин предприятието предоставящо универсална услуга, което има
интерес да задържи клиентите си, ще има възможност да я предоставя на
необосновано ниски цени, като прехвърля тежестта за това върху предприятията,
които ще внасят вноски във Фонда за компенсиране на универсалната услуга.
Нещо повече, съгласно предложената редакция на чл. 14 от Методика,
предприятието по чл. 2 може да намали тези цени и на практика да ги предлага
със 100 % отстъпка без одобрение от КРС и без съгласуване с останалите
предприятия. |
Не се приема |
Предвид приетото второ предложение на ”Мобилтел” ЕАД по
чл. 10 от проекта на Методиката, относно провеждане на обществени консултации
при определяне на конкретните параметри на съответните пакети. От друга страна предложените конкретни стойности за
отстъпка от цената за свързване и за обема на включеното безплатно
потребление не са мотивирани от никакви разчети. Изложените мотиви относно възможността за едностранно
прехвърляне на тежестта от предоставянето на пакетите по чл. 3, т. 3, т. 4 и
т. 5 са несъстоятелни при провеждане на обществени консултации. Що се отнася
до тежестта на компенсиране, то обръщаме внимание, че то следва както от
разпоредбите на Директивата, така и от разпоредбите на ЗЕС в случай, че
наложените задължения за предоставяне на универсална услуга представляват
несправедлива тежест за съответното предприятие. |
|
30 |
СЕК |
Считаме,
че чл.11, ал. 2 от Проекта и параграф 1, т.1 от ДР на Проекта са в противоречие,
доколкото установяват различни дефиниции на понятието „хора с |
Според чл.11, ал.2 от
Проекта това са лица с установена степен на |
Приема се |
Отразено в чл. 11, ал. 2 от проекта на Методиката. |
|
|
|
По чл. 12 |
|
|
|
|
31 |
М-тел |
Предлагаме чл. 12 да бъде редактиран в съответствие с
действащата Методика и преномериран както следва: „Чл. 11 (1).
Предприятията, които предоставят услугата по чл. 3, т. 7 са длъжни да
предоставят пакет, при който месечният абонамент е с цена, която се определя
съгласно чл. 6 и е с включени безплатни разговори на стойност 50 минути за
селищни телефонни разговори, като цената за първоначално свързване към
мрежата е до 70 на сто по-ниска от цената на услугата по чл. 3, т. 1,
определена съгласно чл. 6. (2) Ценовият пакет
по ал.1 се предоставя на хора със специални социални нужди, настанени в
социални или здравни заведения по списък, предложен от Министерството на
труда и социалната политика, съгласуван с Министерството на здравеопазването
и одобрен от предприятията по чл. 2. (3) Списъкът на социалните или здравните
заведения по предходната алинея се актуализира ежегодно до 31 януари.” |
Съобразно с мотивите, изложени по т. 24 и т. 29 от
таблицата. |
Не се приема |
По мотивите, изложени в т. 29 от таблицата. В допълнение считаме за изцяло игнорирано становището на
Министерството на труда и социалната политика, както и на Министерството на
здравеопазването. |
|
|
|
По чл. 13 |
|
|
|
|
32 |
М-тел |
Предлагаме чл. 13 да стане чл. 12, като придобие следната
редакция: „Чл.12 (1)
Предприятията, които предоставят услугата по чл. 3, т. 8 са длъжни да
предоставят пакет, при който месечният абонамент е с цена, която се определя
съгласно чл. 6 и е с включени безплатни разговори на стойност 50 минути за
селищни телефонни разговори, като цената за първоначално свързване към
мрежата е до 50 на сто по-ниска от цената на услугата по чл. 3, т. 1,
определена съгласно чл. 6. (2) Ценовият пакет по ал. 1 се предоставя само на лица, които
представят на предприятието официален документ, доказващ, че са с ниски
доходи. За такъв документ се считат индивидуалните административни актове,
издавани на лица, които имат право на месечно социално подпомагане от
Агенцията за социално подпомагане, както и актове на други органи, които имат
компетентност да издадат официален документ, доказващ, че едно лице е с ниски
доходи. При изменение на законодателството за такъв документ ще се счита
всеки документ, издаван от държавно ведомство, което има същите или сходни правомощия
с Агенцията за социално подпомагане.” |
Съобразно с мотивите, изложени по т. 24 и т. 29 от
таблицата. |
Не се приема |
По мотивите, изложени в т. 29 и т. 31 от таблицата. |
|
|
|
По чл. 14 |
|
|
|
|
33 |
КБМ |
Предлагаме чл. 14 да отпадне. |
В допълнение към мотивите по т.
28 от таблицата. |
Не се приема |
Текстът на чл. 14 е променен и не предвижда компенсация,
ако задълженото предприятие едностранно увеличи обема на потребление, включен
в съответния пакет. |
|
34 |
Макс телеком |
В
разпоредбата на чл. 14 от Методиката не само, че не е предвидена консултация с останалите предприятия, но такава
не е предвидена дори и с КРС. |
Считаме за несправедливо
подобно определяне на цени и ценови пакети, при които рискът за предоставянето им се поделя между всички
участници на пазара на обществени телефонни услуги. |
Не се приема |
Текстът на чл. 14 е променен и не предвижда компенсация,
ако задълженото предприятие едностранно увеличи обема на потребление, включен
в съответния пакет. |
|
35 |
М-тел |
Предлагаме текстът на чл. 14 от проекта, който да стане
съответно чл. 13, да бъде редактиран в съответствие с чл. 17 от действащата
Методика: „Чл.13.
Предприятията по чл.2, задължени да предоставят пакетите по чл.3, т.6-8,
могат да променят цените за пакетите след разрешение на комисията, ако броят
на абонатите, които ползват услугата и съответните облекчения за всеки пакет,
надхвърлят 17 на сто от броя на абонатите на предприятието или при промяна на
системите за таксуване на предприятието.” |
Посочената разпоредба предвижда необоснована възможност за
едностранно намаление на цените на пакетите на нива по-ниски от ценовите
пакети за хора с увреждания, със специални социални нужди и с ниски доходи,
посочени в чл. 11, 12 и 13 от Методиката. В текста не са посочени ясни
критерии и процедура, която следва да се спазва от предприятията, задължени
да предоставят универсалната услуга. Считаме, че подобно предложение е в
разрез с принципите на прозрачност и предвидимост. |
Не се приема |
По мотивите, изложени в т. 28 от таблицата. |